По 110 лв. повече за пенсионерите в София

Столичните пенсионери получават средно с над 200 лв. на месец повече от жителите на Кърджали. Но разликата в стандарта на живот не е толкова голяма.

Само в столицата и Бургас получават над 600 лв. на месец

Най-малко са средствата за старини за хората в Кърджали

В осем области са под 500 лв.

Софиянци взимат най-големи пенсии. В столицата средният размер на пенсиите за първата половина на годината е 658,73 лв. показват данните на НОИ към края на юни. В същото време средният размер на пенсиите в цялата страна е 549 лв., или с близо 110 лв. по-малко.

В данните на НОИ не са включени ковид добавките от 60 лв., давани до юни. Заедно с тях средният размер на пенсиите за столичани е бил по-голям от минималната заплата за страната, която е 710 лв. И то при положение, че върху минималната заплата работниците плащат данъци и осигуровки и нетно получават по-малка сума. А от 1 юли имаше увеличение на общата сума на пенсии и добавки с около 8-9%. Оказва се, че хиляди работещи българи имат по-малки доходи от столичните пенсионери.

По-високите пенсии в столицата се дължат на това, че заплатите в София са най-големи, а съответно и плащаните осигуровки. В столицата са централите на всички банки, работят много софтуерни компании, съсредоточена е и голяма част от държавната администрация. В София има и много бивши военни, които получават високи пенсии.

Освен в София, само в Бургас средният размер на пенсиите е по-голям от 600 лв., показват данните на НОИ. В Бургас получават средно по 602,98 лв. на месец. Там работят предприятия и пристанища, които дават високи заплати на служителите си, а в резултат и пенсиите са по-големи. Сезонните работници в туристическия сектор в Бургас взимат по-малки заплати. Но често тези хора са от други краища на страната и при пенсиониране не живеят в Бургас.

На трето място в класацията по най-високи пенсии е Перник с 596,43 лв. на месец, показват данните на НОИ до края на юни. След увеличението от 1 юли със сигурност и Перник е влязъл в районите с пенсии над 600 лв. Причината за изплащаните високи суми на пенсионерите в Перник е, че много от тях са работили в София и са получавали високи заплати.

Топ пет се допълва от Варна и Стара Загора, където средните пенсии са много близки - съответно 578,70 лв. и 577,29 лв. И в двете области има добре развито производство, което е решаващо и за размера на пенсиите.

Най-малки са пенсиите в Кърджали - средно по 455 лв. на месец. Причината за това е, че там много хора работят в земеделието и са самоосигуряващи се, а в резултат на това плащат и малки осигуровки. На второ място по ниски пенсии след Кърджали е Разград, където взимат средно по 462,63 лв. В цели осем области на страната средните пенсии са под 500 лв. на месец, показват данните на НОИ.

Разликата между районите с най-високи и най-ниски пенсии е огромна. Столичните пенсионери получават средно с над 200 лв. на месец повече от жителите на Кърджали, или с близо 45% повече. В Кърджали обаче пенсионерите имат по-малко разходи, защото например най-често се отопляват на дърва, докато столичани са на парно. Много хора в района на Кърджали подпомагат семейния си бюджет и като сами отглеждат земеделска продукция и животни в двора си. Затова разликата в стандарта на живот е по-малка, отколкото е разликата в размера на пенсиите.

Разлика по полове

Жените със 100 лв. по-малко от мъжете

Жените получават със 100 лв. по-ниски пенсии от мъжете.

Мъжете получават с малко повече от 100 лв. по-големи пенсии от жените, показват данни на НОИ за първата половина на годината. Средният размер на пенсиите за периода януари-юни е 549 лв. Но мъжете получават средно по 610 лв., а жените по 507 лв. Причините за това са много. Основната е, че в редица сфери, където дават по-високи заплати, работят предимно мъже. Например в мините, както и в армията са предимно мъже. Същевременно в много сфери с минимално заплащане работят повече жени. Такава сфера например е шивашката промишленост. В туризма също работят повече жени, а заплатите са ниски. Наред с това жените по-често стоят вкъщи, за да гледат децата, което пречи на кариерното им развитие. Всичко това се отразява на размера на сумите, които мъжете и жените получават след пенсиониране.

Всеки втори е с минимално определената сума

32 души с по-голяма от максималната пенсия

Над 943 хил. души получават по-малко от 370 лв. на месец

Над 2 млн. са всички пенсионери

Над 1 млн. души получават най-малката възможна пенсия.

По-високи пенсии от максималната получават 32 души, показват данните на НОИ към края на месец юни. До средата на годината максималната пенсия беше 1500 лв., а 32-ма са взимали повече пари. Причината за това е, че таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент, вицепрезидент, председател на парламента, премиер или съдя в Конституционния съд. Същевременно 33,5 хил. души са взимали тавана от 1500 лв. и не са могли да получат пенсията, която отговаря на плащаните от тях осигуровки по време на трудовия им стаж. От 1 юли максималната пенсия стана 2000 лв. А от 1 октомври ще нарасне на 3400 лв. В резултат пенсиите само на около 1000 души ще бъдат ограничени от тавана.

Докато няколко души получават над определения за страната таван на пенсиите, голяма част от пенсионерите живеят в пълна мизерия. Основните пенсии на 943 хил. души са в размер до 370 лв. включително, показват данните на НОИ към края на месец юни. В тези суми не влизат даваните през първата половина на годината добавки. Данните са преди увеличението от 1 юли, когато минималната пенсия стана 467 лв., а повечето пенсии заедно с добавките бяха увеличени с 8-9 на сто. Но инфлацията само за първите осем месеца на годината е 12,6%, показват официалните данни на НСИ. Затова увеличението от 1 юли вече е изядено от покачването на цените.

Много хора получават пенсии под минималната сума за стаж и възраст, защото взимат пенсии за инвалидност, старост, наследствени и т. н.

Само около 59 хил. души взимат сравнително високи основни пенсии в размер между 1300 лв. и 1500 лв. Но те са само 2,8% от всички пенсионери в страната.

Общият брой на пенсионерите към края на юни е малко над 2 млн. (точно 2 034 590 души), показват данните на НОИ. За година броят на пенсионерите намалява с близо 43,4 хил. души. За това допринасят високата смъртност в страната, както и ежегодното повишаване на изискваните години и стаж за получаване на пенсия. Повече от половината пенсионери (52,4% или над 1 млн. души) получават минимално възможната пенсия - за стаж и възраст, инвалидна, военна, социална и т. н.

В резултат около 400 хил. души са получавали по-малко от минималната пенсия за стаж и възраст, която до юни беше е 370 лв. А малко над 534 хил. са взимали основна пенсия от точно 370 лв. на месец плюс ковид добавката от 60 лв. Именно минималната пенсия е най-масовата в страната. Всеки четвърти пенсионер получава такава сума. България изостава значително от останалите страни в ЕС по размер на минималната пенсия, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН.

На второ място по масовост, след пенсиите от 370 лв., са тези в размер между 400,01 лв. и 500 лв. Такава пенсия получават близо 300 хил. души, или почти 14,7% от всички пенсионери. Третата най-масова група пенсии са тези между 277,51 лв. и 314,50 лв. Такива суми взимат близо 230 хил. души или 11,3% от пенсионерите.

Пенсии над 1000 лв. получават само 134 хил. души, или 6,7% от всички пенсионери.

Промяната влиза в сила от 2023 г.

Кабинетът вдигна линията на бедност на 504 лв.

Ще повиши доходите на 770 хил. души

Близо 770 хил. души ще получават повече пари от държавната хазна през 2023 г. в резултат на вдигането на линията на бедност.

Линията на бедност в България през 2023 г. ще бъде 504 лв., реши Министерски съвет. Това е повишение с 91 лв. или с 22% в сравнение с 2022 г. и е най-големият ръст на линията на бедност за последните 10 години.

Увеличаването ще доведе до повишаване на социалните помощи по Закона за социално подпомагане и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, което ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-ниско доходните групи от населението. В резултат на увеличението на линията на бедност ще нараснат доходите на близо 770 хил. души.

Помощите за хора с увреждания се дават спрямо процента на инвалидност, но и като процент от линията на бедност. От линията на бедност се определя и помощта за балнеолечение, използва се и при раздаването на хранителни продукти.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения