7 души загинаха, след като хеликоптер се разби в Афганистан

Тръмп поиска край на офанзивата в Сирия (обзор) Вашингтон обяви наказателни тарифи за Анкара

Красимир Балъков: Поднасям своите извинения на английските футболисти

Шефът на съдиите и още четирима от БФС задържани за разпит

Сделки за милиарди сключиха Москва и Рияд Най-важното споразумение - за стабилизиране на цените на петрола

Пациент сам си избра сърдечната клапа Екип на проф. Иво Петров направи първата имплантация на MyVal

Убиецът Полфрийман излeзe от изолатора в Бусманци (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 16 октомври 2019

Защо чакахме досега?

Джок Полфрийман напусна центъра в Бусманци

20 млн. евро са нужни за повече чартъри

Петима пияни шофьори хванаха за една нощ в Сливен

Борисов разпоредил на Захариева да разговаря с английския посланик Реакцията днес е след дълго вършена работа от полицията, БОП и НАП

Откриха тялото на мъж, който изчезна във водите на Марица

Троен убиец командва банда за рекет от затвора

Правни проблеми на тиймбилдинг игрите

Каква е отговорността на работодателя като организатор на срещите за сплотяване на колектива

Отпускарският сезон свършва и от края на август почти всички вече са по работните си места. Тогава идва сезонът на тиймбилдингите. Думата е английска, означава изграждане на екип и е популярна отскоро у нас. Обикновено за сближаването на колектива се организират пътувания до курортни селища през почивните дни. Там се провеждат спортни състезания, игри, преходи в планината, СПА процедури и т.н. Вдигат се и банкети с ядене и пиене за сметка на фирмата или предприятието.

Все още обаче не са изяснени правните проблеми, възникващи пред работодателя както по организацията и отчета на разходите за тиймбилдинг, така и по последиците в случай на злополука, при разпределянето на отговорността и т.н.

„Съдебна практика по същество липсва, а в теорията все още отсъстват задълбочени разработки по темата”, отбелязват адвокатите Пламена Георгиева и Мартин Захариев в списание „Труд и право”.

Първият въпрос, който разглеждат двамата юристи, е дали работодателят може да командирова служителите си на тиймбилдинг съгласно чл. 121 от Кодекса на труда. Георгиева и Захариев цитират писмо от НАП Варна до местна фирма, организирала пътуване до СПА курорт за служителите си, наемане на корабче за разходки и т.н. Данъчните отбелязват, че „командироването на член от персонала се налага и е тясно свързано с основната дейност на предприятието… Видно от изложеното в запитването ви, мероприятията, които организира вашият работодател за всички служители на персонал извън работното им място, нямат характера на командировки по смисъла на Наредбата за командировките в страната (НКС) и Кодекса на труда”. Следователно и разходите на работодателя следва да се третират като социални разходи и подлежат на облагане с окончателен данък върху разходите.

В същото време, ако тиймбилдингът е съчетан с провеждане на професионално обучение на служителите, няма пречка да бъде организиран като командировка, почертават Георгиева и Захариев в становището си за „Труд и право”. Но добавят, че това изисква изготвянето на командировъчни заповеди и изплащане на пътни, дневни, квартирни пари, което ще рефлектира и върху осчетоводяването на тези разходи. Наредбата за командировките в страната дава възможност, ако пътуването, храната и настаняването на служителите е изцяло за сметка на работодателите, да се избегнат тези разходи, обясняват юристите.

По време на тиймбилдинг събитията служителите участват в спортни състезания, правят преходи в планината, плуват в басейни и т.н. Затова възниква въпросът как се квалифицира злополука при подобни игри извън работното място.

Дефиницията за трудова злополука според Кодекса за социално осигуряване (КСО) изисква кумулативното наличие на няколко елемента, припомнят адвокатите.

  1. Пострадалият трябва да има качество на осигурено лице, осигурено за трудова злополука.
  2. Да става дума за внезапно възникнало и непредвидимо травматично увреждане на здравето, например навяхване на крака или ръката, порезни рани, изгаряния и т.н.
  3. Това увреждане да е причинило неработоспособност (или смърт).
  4. Необходимо е да има пряка причинно-следствена връзка между увреждането и неработоспособността.
  5. За да има трудова злополука, е необходима функционална връзка между увреждането и работата.

Ако някой от тези пет елемента липсва, злополуката не може да се квалифицира като трудова. Според КСО злополуката трябва да е настъпила „през време и с връзка с работата”, което означава увреждането да е настъпило в установеното работно време или при изпълнение на обичайните, същински трудови задължения.

Затова според Георгиева и Захариев при тиймбилдинг практически е по-приложима хипотезата увреждането да е настъпило „по повод” извършването на работа, защото това предполага изпълняването на дейност, която обичайно не е в трудовите задължения, уредени в трудовия договор. Типичен пример за това са злополуки, настъпили с работника при командировка, стачка или престой.

Ето защо, ако тиймбилдингът бъде организиран под формата на командировка и настъпи злополука, тя ще бъде по повод на извършваната работа съгласно КСО.

Има и вариант участието в подобно мероприятие да се приеме като „работа, извършвана в интерес на предприятието или работодателя”. Това означава, че дори тиймбилдингът да не бъде организиран като командировка, ако настъпи увреждане на някой от служителите, има основание то да се квалифицира като трудова злополука.

 

Как се решава въпросът: 

 

Чия е вината за злополуката?

 

Ако пострадалият умишлено е увредил здравето си, няма да е налице трудова злополука. При груба небрежност от негова страна има намаление на обезщетението, което му се полага, обясняват адвокатите Георгиева и Захариев.

Ако служителят няма вина за злополуката, тогава става дума за обективна, безвиновна гражданска отговорност на работодателя, с която от осигурителния орган се обезщетяват вреди по осигурителното правоотношение между работодател и работник или служител. Обезщетението се дължи както за имуществени, така и за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания.

В същото време чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда предвижда, че дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите. Затова сключването на застраховка за провеждането на тиймбилдинга е сигурна и достъпна възможност, с която работодателят може да се подсигури по време на подобно мероприятие, смятат юристите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.