Повишена пожароопасност в половин България днес

Синоптик: Без промяна ще остане времето и през тази седмица

Макрон се срещна с външния министър на Иран

Част от София остава без топла вода от днес

Стреляха с гранатомет по сградата на строителна компания в центъра на Киев

Изкарват по 100 лева на ден от бране на билки Липата ни е най-ароматна в света, изкупуват я по 5 лева килото

Проф. Христина Вучева: Делът на лошите кредити у нас намалява

Ще продължат ли уроците по история в тениса?

Пожарът край Харманли е овладян

Проверяват хотела, приел двамата британци, които починаха от легионела

Интензивен трафик по границата с Румъния

Костов се завръща срещу ЦСКА

Движението в тунел „Топли дол“ в посока Варна ще е в една лента днес

Морето по-евтино и топло през септември

Участъкът от магистрала „Струма“ край Дупница остава отворен

Православната църква отбелязва Успение на Света Анна

Снимка: Архив

На 25 юли християнската църква отбелязва Успение на Света Анна – блажената смърт на Света Анна или както канонически се нарича – Успението й.

Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако “трудна жена работи на св. Анна, ще пометне. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от “огън” – висока температура и треска.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат “Опърлия”.

Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.