Вижте какво ще е времето днес

Разпети петък – денят на Христовите страдания

На 26 април 2019 да почерпят

Пиенето на алкохол подобрява паметта

Във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуване

Китайска база на Марс отворена за посетители Съоръжението се намира в пустинята Гоби

Местят финала за Купата през уикенда

„Медицински надзор“ започна проверка по случая с мъжа, който почина вчера пред Пета градска болница

Путин: КНДР се нуждае от гаранции за сигурност Първата среща на върха Москва-Пхенян продължи над 5 часа (обзор)

Полицията в Шри Ланка е арестувала трима души и е открила гранати в Коломбо

Милиони губи хазната от сивия сектор в строителството Не можем да вдигнем заплатите при търгове с критерий най-ниска цена, категорични са от бранша

Йозджан Дениз и Аслъ Енвер пяха в Израел

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Армията „окупира” София за 6 май Близо 1000 души набиват крак на жълтите павета на Гергьовденския парад

Данъчните провериха 1800 заможни българи Получиха информация за 51 купени автомобила в чужбина

Праправнучки на Иван Момчилов дариха семейни реликви на музея в Елена

Иван Момчилов, основателят на Даскололивницата, е сред бележитите еленски възрожденци, чието дело оставя трайна диря не само в историята на родния му град Елена, но и в българското образователно дело. Негови родственици направиха ценно дарение на музея на Възраждането в града за Деня на народните будители.

Двете сестри Екатерина и Ксения Бендереви – праправнучки на Иван Момчилов са убедени, че мястото на семейните реликви е във възрожденския град, при родовия им корен. Този жест те правят и в памет на предците си, съхранили дълги години фамилния архив, от който са дарените на музея гоблен и колекция минерали.

Гобленът, изобразяващ глава на момиче с гълъб, е ушит от дъщерята на Иван Момчилов – Елена, прабаба на сестрите Бендереви. На него жената е избродирала името си и годината – май 1874-та. Дъщерята на известния еленски учител е женена за Никола Бендерев от Горна Оряховица, който заедно с брат си Анастас Бендерев са сред организаторите на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Умира твърде млад – през 1886 г. Семейството има трима синове и чака четвърто дете. Дъщерята Теодора се ражда след смъртта му. Нейната дъщеря Тереза Елена Сентнер, родена и живяла в Брюксел, подарява през 1993 г. семейния архив, в който има и много ценни снимки, на Екатерина, Ксения и Алексей Бендереви, деца на първия й братовчед Димитър – внук на най-големия брат на майка й Александър. Седем години по-късно Тереза Елена Сентнер умира.

Баща й, Пол Сентнер, произхожда от известен белгийски род, военен инженер. Като специалист работи в барутния завод в Шостка, Русия, където се запознава с майка й. Това е втори брак за нея. Първият съпруг на Теодора Бендерева е Борис Михайлович Жилцов, полковник от руската армия, приятел на братята й. Загива на фронта през 1914 г. След като овдовява, Теодора, заедно с малкия си син Михаил, известно време живее при най-малкия от братята си – Иван Бендерев в Шостка, където той, като военен инженер, работи. Високо образована е, завършила е Американски колеж, свободно владее освен руски и български още френски, английски, немски и по-късно – суахили. Съпровожда дъщеря си в Африка и при всичките й други пътувания.

Внучката на Иван Момчилов завършва колеж в Лиеж. По време на Втората световна война тя участва в съпротивата – спасява евреи от депортирането им в концентрационни лагери. Арестувана е от германците, но поради липса на доказателства е освободена. Войната не минава безследно за семейството. Поради глада, лошите битови условия по време на войната, скоро след края й Пол Сентнер заболява и умира.

Елена Сентнер получава специалност „етнолог”, постъпва в хуманитарна организация и заедно с майка си заминава на работа в белгийско Конго. Успоредно с изпълнение на служебните си задължения тя провежда научни наблюдения и пише книга „L’enfant africain et ses jeux : Dans le cadre de la vie traditionnelle au Katanga”. С този труд смята да защити докторантура в Сорбоната, но майка й заболява и тя е възпрепятствана да осъществи плана си. Пенсионира се и напуска Катанга. Помолва да й бъде дадена за спомен колекция от минерали от белгийско Конго. Получава колекция, която е със специално оформление – с формата на книга, изработена от три вида ценни африкански дървета, такава, каквато се дава на правителствени глави и на короновани особи. В такова изпълнение в световен мащаб колекциите се броят на пръсти.

Директорът на музея на Възраждането Иванка Сиракова прие с голяма благодарност и признателност семейните реликви. Те, безспорно, ще предизвикат голям интерес сред посетителите на експозициите, представящи живота и делото на Иван Момчилов. На специална среща кметът инж. Дилян Млъзев също благодари на сестрите Бендереви за дарителския жест и ги увери, че дарението ще бъде оценено по достойнство от еленчани, които знаят как да пазят наследеното от дедите. Двете потомки помогнаха с ценни материали при подготовката на тазгодишната среща на Кършовския род, с участието и на други еленски родове, оставили трайна диря с делата на синовете си по време на Освободителната война и възстановяването на българската държава.

Екатерина и Ксения Бендереви пазят и още една ценна реликва – пръстена-печат на генерал Константин Рудановски – началник на Еленското военно окръжие по време на Руско-турската война. Той е близък приятел на Николай Сполатбог, също от дворянско семейство, участник във войната под командването на генерал Скобелев и активен участник след Освобождението в изграждането на българската земска войска, женен за красивата търновка Ефросина Събева. През 1907 година тяхната племенница Теодора се жени за внука на Иван Момчилов – Александър. На сватбата шафер е Константин Рудановски, който подарява на младоженците фамилния си пръстен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.