Президентът реши да олекне още повече

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

Мястото на Държавния глава не е редом с хората, а Отпред да сочи Пътя и го Предвожда

Преди три месеца „Труд“ писа: „Президентът олекна“ . Поводът беше отказът му да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор въпреки избора на Висшия съдебен съвет (ВСС). Аргументацията на Радев беше явно неубедителна, взета назаем от една шумна соросоидна групичка. На това отгоре никой нямаше съмнение, че на втори кръг ВСС отново ще вземе същото решение вече окончателно. С което олекването на президента се подчерта дебело и публично. Навреди си сам заради безполезно заяждане с правителството и реверанс към жалната опозиция.

Тези дни малко неочаквано Румен Радев реши да олекне още повече. Полезна за друга употреба е такава последователност, не е въпрос само на личен избор, държавен глава е. Не е добро явление за държавата олекването на която и да е институция. Подобни ходове срещу действащите към момента правителства предприемаха всички предишни президенти у нас, но ползи не се забелязаха нито за държавата, нито за тях лично. За жалост никой от следващите не си направи очевидните изводи.

Румен Радев се заяде с ГЕРБ още при встъпването си в длъжност. Вярно, беше провокиран в Народното събрание от групичка ехидно злъчни депутати от управляващата партия, но можеше да остане над нивото им. Не би. Отиде още по-далеч, периодично започна да се включва в опозиционните изблици на „Позитано“ 20 и така постави под въпрос дължимата равноотдалеченост на държавния глава от политическите партии.

От три години призовавам правителството да работи отговорно и ефективно в интерес на българските граждани, казва сега той. Да, обаче в стил, присъщ на свещеник: „Покайте се, чеда мои, не грешете, бъдете добродетелни!“ А хората все така са си, каквито са: едни въпреки всичко са добродетелни, други все отлагат с отдалечаването от греховните помисли и действия. Както може да не се съмняваме, правителствата и политиците също. Основателно, види се, разчитат, че Господ е всеблаг, милостив и снизходителен към греховете на чедата си.

Само неотвратимото земно наказание може да има положително въздействие върху властта и притежаващите я. И то невинаги. За ГЕРБ и нейните правителства неведнъж сме писали, че все още са безалтернативни. Не за да ги възвеличаваме, а с голямо съжаление, тъй като това води до липса на контрол и безнаказаност, вредни за страната. Дори полковник Джеймс Пардю, наминавайки за кратко тези дни, го отбеляза също със съжаление: „В България има еднопартийна система. Премиерът и ГЕРБ властват на политическата сцена, другите партии не са ефективни“.

Можеше и генерал Радев за три години да схване, че всуе се хаби в полза на неефективната БСП. Ролята на антикомунистическите партии, каквато е тя всъщност, е да окупира мястото на опозиционна структура, но да не взима властта. Така БСП изобразява активно противопоставящ се на ГЕРБ субект, но на практика я крепи. Само за кратко с мандат на ДПС може да подкрепя някакво правителство. Колкото ГЕРБ или друга либерална партия да не рухне окончателно в неуспехи и провали и спокойно да се подготви за пореден изборен успех.

Каква стойност има снемането на президентското доверие при тази очевидност? Ползи за държавата и управляваните граждани няма. Радев не може да навреди на правителството допълнително към неговото самоувреждане чрез несправянето с предизвикателствата пред управлението. През 2013 г. предшественикът му Плевнелиев сне доверието си от „експертния кабинет Орешарски“, с което само свали своя рейтинг. Което причинява на Радев неговото изявление, направено в много сходна с онази ситуация с улични протести.

За човек в зряла възраст методът на пробата и грешката не е най-подходящият за придобиване на полезен опит. По-разумно и ефективно е да се правят верни изводи от грешките на другите или да се разчита на експерти в съответната област. Корнелия Нинова очевидно не е сред тях, издаде го призивът u към президента: „Заедно срещу диктатурата.“ И намек няма за диктатура у нас, по-скоро се наблюдава тенденция към хаотичност. Нинова позитанците си не може да респектира и успешно да ръководи, та държавата ли!

Много верни неща се съдържат в изявлението на Румен Радев, но всичко е казано и написано преди него. Още в началото на 90-те години анализатори, публицисти, политолози и дори политици посочваха несъстоятелността на провежданите у нас промени, опразването на обществения морал откъм здрави ценности, заложените още във Великото народно събрание богати възможности за неспазване и дори погазване на законите. Прогнозираха и последствията от нахлуването на лобистки интереси, от масовото обедняване и разпада на държавността.

Случи се неизбежното при прилагането на „единствено правилната“ неолиберална система за управление - парализа на цели обществени системи и институции, задълбочаващо се неравенство, гарантирано след напредващата загуба на национален суверенитет излиняване на национална перспектива за българите. Аз съм редом с вас в борбата за отстояването на нашите права, казва Радев, с което показва, че не се е издигнал на нивото на длъжността си. Държавният глава не е редом с народа, той е Отпред, сочи Пътя и Предвожда към Възраждането на България!

В наложената на страната система за управление е големият проблем, а не толкова в язвите на законодателството и правоприлаганите практики, в кадровата какаванщина и управленски разврат. Нетърпимата корупция, наглото използване на служебно положение за незаконни услуги и обогатяване, превръщането на упражняването на власт в собственост и пари, присвояването и прахосването на бюджетни и държавни средства са интимно присъщи на действащата система навсякъде, където се прилага по света и у нас.

Опитите на Желю Желев и Петър Стоянов да вразумят СДС, на Росен Плевнелиев да смъмри и стресне „експертното“ коалиционно правителство и на Румен Радев да размаха пръст на кабинета „Борисов 3“ бяха безполезни за държавата, но сработиха срещу тях самите. Не проумяваха, че обръщението на държавния глава към народа е и оръжие. От дълбока древност върху мечове и саби майсторите са изписвали важно послание за войните: „Без нужда не го изваждай, без слава не го прибирай!“. Хайде, предишните бяха цивилни люде, но кадровият офицер Радев...

Напълно съзнаваме, че в състава на общностите НАТО и Европейски съюз сама България да смени системата е чудо Девето. Промените първо ще започнат в най-напредналите в прилагането на настоящата, за което вече се натрупаха множество доказателства. Тежкото, а в някои страни и ужасяващо обществено разединение, прерастващо в остри сблъсъци, е видимо за всеки с отворени очи. Има го и у нас, разраства се неизвестното. Утре все повече плаши и обърква хората, тласка ги към агресия и самоувреждащи действия.

Румен Радев и без друго си е харесал да се изявява в стил протестантски пастор. От амвона обаче се очаква да вдъхва вяра, обединяваща българите за съвместна борба за свои и на държавата ползи. Да изрича съшиващи и слепващи разкъсаната обществена тъкан слова, даващи здрава почва и сигурност за противодействие срещу заплашващото неизвестно. От най-високото място в храма се чете Свето писание, проповядва се, укрепва се вярата на простосмъртните.

Подобна е Длъжността на президента като държавник, все още голям процент от народа очаква такова поведение. Дано го оправдае. Историческото време му дава доста по-големи шансове от предишните на поста.

Коментари

Задължително поле