Престъпление и наказание за деца

Трябва ли да има затвор за непълнолетните престъпници и как да се превъзпитават хулиганите

Отказахме се от старата система, а все още няма нова

Усещането за безнаказаност и липсата на позитивни примери са опасни – те водят до неуважение към другите и на правилата в обществото. Мога да спукам гумите на съседа и ще ми се размине. Мога да открадна и ще ми се размине. Мога да ритна съученика си в корема и да го убия и ще ми се размине. И защо не, като съм свидетел на пълната безнаказаност на тези, които би следвало да са ми пример – възрастните, авторитетите и силните на деня.

Тази безнаказаност възмути миналата седмица бившата футболна звезда Николай Илиев, обран, докато спи в курорта „Св. Влас“. От непълнолетен крадец, направил в последствие пълни самопризнания и освободен без никакви последствия. Футболистът призова за въвеждане на дългогодишен затвор за непълнолетните престъпници.

Идеята изглежда като зов за справедливост и той, както всички жертви на подобни престъпления не само са в правото си да искат възмездие, но така и трябва да бъде. В същото време на всички ни е ясно, че проявленията на малолетните престъпници са само върха на айсберга, под който стои огромно ледено тяло от основни проблеми. Бих казала чудовищни проблеми - беззаконие, корупция, социална несправедливост, унищожаване на ценностите, липса на доверие и уважение към авторитети, заети с финансовото оцеляване стресирани родители, още по-стресирани и заети с оцеляването учители, съсипана образователна система, разклатени семейства, агресивни послания от медиите, лоша среда, недостатъчен избор на стойностни занимания на децата през свободното време, неправилни примери за успех в живота, безхаберие на обществото, обгърнат с ореол на романтика и даже почит престъпен свят.

За това си мисля в три часа през нощта, докато през отворения прозорец долитат крясъците на групичка младежи, наслаждаващи се на нощния хлад в градинката пред блока на по бутилка бира. Младост, радост! В същото време това тържество на тийнейджърството е в нарушения на редица нормативни акта и би следвало някъде на петата минута да се появи патрулка с дежурни и строги полицаи, а след това да има следствие – за хлапетата, родителите. Това разбира се не се случва.

Дали им пука на хлапетата, че пречат на целия квартал? Не! Дали подозират, че хирургът от трети етаж има операция в 8 часа сутринта и трябва да стане в 5 и нещо, за да може да се подготви? Едва ли. Дали родителите им знаят къде са? Надали. Но, това, което най-много ме дразни, е че и кварталът мълчи. Не се обажда. Не възпитава. Не сигнализира полицията. Еее, какво пък толкова, забавляват се момчетата на хлад след горещия ден, като ти пречат, затвори си прозореца и си пусни климатика. Само че днес ще са крясъците и счупените бутилки, върху които после ще играят малките деца. Утре ще е кражба. В други ден…

За това футболистът апелира към наказуемост, дава пример с Италия, където според закона непълнолетен престъпник може да бъде осъден на затвор. Като абсолютно крайна, но напълно възможна мярка. Иначе провинилите се младежи се изпращат за превъзпитание в т. нар. комуни към различни фондации и асоциации и с тях работят социални работници. Защото целта не е извършилият престъпление да получи наказание, да го излежи, да излезе на свобода и да продължи както преди. Целта е да бъде превъзпитан, да му се помогне да се справя по друг начин и по-добре в живота.

Според българския Наказателен кодекс наказателноотговорно е пълнолетното лице –навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая. Не е наказателноотговорно малолетното лице – ненавършило 14-годишна възраст. Ако то извърши общественоопасно деяние, към него могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.

У нас към момента има четири работещи възпитателни училища и интернати, отделно от тях – домът в Бойчиновци за младежите над 16 години с присъди за извършени тежки престъпления. За условията им на живот там и за тежката им бедност и неграмотност е писано много. През последните години системата на интернатите не се реформира в очакване на новия Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Проектът на закона включва закриване на интернатите за деца-правонарушители и замяна на затвора за непълнолетни с нов вид възпитателни мерки. Той отчита всички криминогенни фактори и се насочва към превантивна дейност за ограничаването им.

От друга страна в нашата държава кражба на стойност под минималната работна заплата не представлява интерес за прокуратурата. Ако ти откраднат кокошка или пенсията от 260 лв., оберат ти градината или ти задигнат ботушите за риба от бараката, освен да псуваш тихо под мустак или каквото имаш там, друго няма да можеш да направиш. Но лошото е, че същата безпомощност и беззащитност чувстваш и при по-сериозни случаи. Когато тормозят физически и психически детето ти в училище. Когато младеж без книжка прегази на пешеходна пътека чичо ти. Когато пребият възрастния ти съсед за 30 лева…

Някой трябва да носи отговорност. Децата са такива, каквито са родителите, каквото е семейството, каквото е обществото. Реалната възможност за затвор на непълнолетните престъпници – или на техните родители – може да съществува, но само като абсолютно крайна мярка за особено тежки престъпления. В цивилизованите страни затвор и лепване на етикета „престъпник“ за деца до 14 години не се предвижда, а над 14 години се извършват поправителни мерки, оказва се терапевтична помощ, настаняват се в резидентна грижа. Но в тези страни отговорно поведение към непълнолетните имат и родителите, и обществото, и управляващите държавата. Не можем да търсим вината в най-малките, в най-младите, и да ги наказваме, а да не търсим истинските виновници и истинските причини. Не можем и механично да копираме чуждия опит – трябва да намерим решение, което е подходящо за нашата народопсихология, за нашия начин на живот, за нашата история и настояще.

Темата за престъплението и наказанието на непълнолетни и малолетни престъпници все още е далеч от обществените дебати, но няма как да не дойде на дневен ред. Както всяка една от раните в обществото, рано или късно ще се отвори и може би затова трябва да се говори още днес.

 

*Авторката е педагог и издател на книги за родители.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи