Природа, съхранена от предците - Национален парк „Централен Балкан”

Защитената територия се простира на над 72 000 хектара

През октомври се навършват 25 години от създаването на една от най-ценните защитени европейски територии - Национален парк „Централен Балкан”.

Паркът е обособен през 1991 г. на площ от над 72 000 хектара, за да съхрани уникалната природа на Средна Стара планина.

Разположена в централните части на Балкана, територията обхваща столетни гори, скалисти върхове, билни пасища, водопади и ждрела. Разнообразният релеф осигурява местообитания на редки и застрашени видове и екосистеми с изключително биологично разнообразие и световно значение за науката и културата. Наличието на девет строги резервата - „Боатин”, „Царичина”, „Козя стена”, „Стенето”, „Стара река”, „Джендема”, „Северен Джендем”, „Пеещи скали” и „Соколна”, потвърждава високата природозащитна значимост на парка.

Горите са гордостта на националния парк. Те заемат 61% от него, а голяма част от тях са строго защитени с включването им в резервати. В парка са представени изцяло или частично шест растителни пояса.

Ксеротермните дъбови гори са основно от цер, благун и космат дъб, ксеромезофилните и мезофилните дъбови и габърови гори са предимно от обикновен горун, обикновен габър и келяв габър, в буковия пояс основен вид е обикновеният бук. Иглолистните гори са представени фрагментарно, най-широко разпространен е смърчът.

В „Централен Балкан” досега са установени 2366 вида и подвида безгръбначни животни, но учените считат, че това е само една пета от реалната численост.

В големия свят на малките създания са бръмбарът еленов рогач, алпийският сечко, бръмбар гъсеничар, бегач карабус, балканският ендемит голям виолетов бегач и жестокият гъсеничар.

Общият брой на видовете птици е 220, като 123 от тях се срещат през размножителния период. 43 са с природозащитен статус. Два са включени в Световната червена книга, 35 фигурират в Европейския червен списък, 14 от видовете са включени в Червената книга на България, а 112 са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие. Паркът е от международно значение за опазването на ловния сокол, царския орел и ливадния дърдавец. Приоритетни са птиците, свързани със старите гори, субалпийските и алпийските пасища - царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд и други.

Паркът е една от най-важните в света защитени територии за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом - пъстрогуша завирушка, скалолазка и жълтоклюна гарга.

Гнездят и птици с международно значими популации като малкият орел, белоопашатият мишелов, сивият кълвач.

Впечатляващи са дневните грабливи птици - скален орел, орел змияр, голям ястреб, малък креслив орел, сокол орко, сокол скитник, керкенез. Не им отстъпват и нощните ловци - совите. От най-голямата у нас - бухалът, рядък в Европа вид, до най-малката и най-рядко срещаната - врабчовата кукумявка, чиято популация е застрашена в национален мащаб.

Бозайниците в „Централен Балкан” формират три основни групи - прилепи, дребни бозайници и едри бозайници.

Заради благоприятното си географско разположение, релеф и климат паркът е обитаван от 18 вида прилепи - 60% от установените в България. Осем вида са световно застрашени. Сред тях са голям подковонос, малък подковонос, голям нощник, нощник на Бехщайн, широкоух прилеп и дългокрил прилеп.

Важно място сред дребните бозайници заема европейският лалугер. „Централен Балкан” е убежище и за пъстрия пор, видрата и дивата котка.

Изключително ценната балканска дива коза е обитател на недостъпните скални комплекси в парка. Популацията на благородния елен е с европейска значимост, а на сърната - от национално значение за опазването на вида.

Преследван от хората, убежище в парка намира вълкът. Безспорен владетел на дивите простори е кафявата мечка, която е емблема на Националния парк.

Знаете ли, че

В Национален парк „Централен Балкан” се намират:

- Най-високият връх в Стара планина - Ботев, 2376 метра.

- Най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров - Райското пръскало, 124,5 м.

- Най-дълбоката пропастна пещера у нас - Райчова дупка, с денивелация 377 м.

- Едни от най-обширните и най-компактни букови гори в Европа.

- Най-северното в света находище на балканския ендемит бяла мура.

- Най-голямото находище на тис (отровачка) в България.

- Популации на световно застрашените видове европейски лалугер, горски, обикновен и лешников сънливец.

- Цялата старопланинска популация на балканската дива коза, която е световно застрашен вид.

- Най-бързото животно в света - сокол скитник, скорост на пикиране 320 км/ч.

- Кафявата мечка - най-представителният вид на българската природа, рядък, европейски застрашен, вписан в Червената книга на България, емблема на Национален парк „Централен Балкан”.