Производителят залага валутния курс
Общата сума на покупките върху касовите бележки вече може да бъде и в евро. Това гласят промени в Наредба №Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, които са обнародвани в “Държавен вестник”.
Промените са направени във връзка с въвеждане на еврото като официална парична единица на България. В сряда бяха публикувани конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка за готовността ни за влизане в еврозоната и те дават положителна оценка за страната ни. С това уверено може да се каже, че от 1 януари 2026 г. ще плащаме в магазините с евро.
Промените в Наредба №Н-18 дават възможност общата сума за плащане в издаваните касови бележки в търговските обекти да бъде изписвана освен в левове и в евро. Това е възможност, а не задължение, но изписването на дължимата сума и в евро ще помогне на търговците и на хората за предстоящото преминаване изцяло към евро. Цената на всяка конкретна стока трябва да бъде изписана във валутата на България, пише в Наредба №Н-18. Но общата сума за плащане може да бъде и в друга валута. Това означава, че до края на настоящата година цената на всяка стока трябва бъде в лева. А от 1 януари 2026 г., когато се очаква да влезем в еврозоната, цената на всяка стока трябва да бъде в евро, а общата сума за плащане може да бъде посочена и в евро и в лева.
Касовите апарати може да бъдат програмирани автоматично да преминат от левове в евро на 1 януари 2026 г. Обменният курс за превалутиране на общата сума от левове в евро до края на годината и след това от евро в левове може да бъде задаван само от производителя или вносителя на касовия апарат, пише в Наредба №Н-18. Официалният валутен курс на лева към еврото при влизането ни в еврозоната ще бъде определен от Съвета на ЕС, но той трябва да бъде одобрен и от българските власти. А има решение на Народното събрание, според което страната ни може да приеме еврото само при курс от 1,95583 лв. за едно евро. Така че именно това ще бъде курсът за обръщане на левове в евро.
До влизането ни в еврозоната трябва да бъде свършена много работа по отношение на касовите апарати. Докато някои големи търговски вериги вече обявяват цените в левове и евро, голяма част от малките търговци не са готови с настройването на касовите апарати. Те трябва да се свържат с фирмата, която поддържа касовия им апарат, за да бъде подменен софтуерът, така че да позволява отчитането на продажбите и в левове, и в евро. За голяма част от касовите апарати промените вече са направени, показват данни на Министерство на финансите. Но през следващите месеци и на останалите касови апарати софтуерът трябва да бъде променен.
В рамките на един месец след влизането ни в еврозоната в магазините ще можем да пазаруваме и с левове, и с евро, но търговците ще трябва да ни връщат в евро. Ако нямат достатъчно банкноти и монети евро, ще могат да ни връщат рестото в левове и стотинки. Но при даването на ресто ще могат да използват или само евро и центове, или са левове и стотинки, а не да връщат едновременно и в двете валути. Причината за това е сметката да бъде точна, а не продавачът да закръглява при самото връщане на ресто. Но някои търговци се притесняват, как ще реагират клиентите им в първите дни след въвеждане на еврото, ако нямат достатъчно банкноти и монети евро и връщат рестото в левове. Хората ще искат да похарчат левовете, а търговците им връщат ресто в левове.
Търговци се опасяват, че в такива случаи клиентите им може да пускат жалби в Комисията за защита на потребителите. Но Законът за въвеждане на еврото дава възможност на търговците да връщат ресто и в левове, така че липсата на банкноти и монети евро за връщане в магазините не е основание за налагане на санкция.
Всички търговци трябва да го направят от август
Използват курса 1,95583 лв. за евро
Някои търговци вече обявиха цените и в левове, и в евро. Снимка: Пламен Стоименов
Някои магазини вече обявяват цените в левове и евро. Засега това не е задължително, въпреки положителните доклади за готовността ни за влизане в еврозоната. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото в България, което се очаква да стане в началото на месец юли. Така от месец август всички цени трябва да бъдат обявени и в левове, и в евро.
Периодът на двойно изписване на цените ще продължи 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната, тоест до края на 2026 г. Официално валутният курс за преминаване от левове в евро не е обявен. Но търговците, които вече обявяват цените и в евро, използват официалния валутен курс от 1,95583 лв. за евро и правилата за закръгляване. В Закона за въвеждане на еврото е записано, че при превалутиране трябва да бъде използван целия валутен курс с петте знака след десетичната запетая. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е 5 или по-голям от 5, вторият знак се увеличава с единица.
Ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от 5, вторият знак остава без промяна. Търговците, които вече обявяват цените в левове и евро, правилно прилагат правилата за превалутиране. Ако нарушат правилата за превалутиране, може да бъдат санкционирани. Притесненията на хората не са, че търговците няма да използват коректния валутен курс при преизчисляването, а че просто ще завишат цените и в левове, и в евро.
Инфлацията ни е с 0,1% под прага
ЕЦБ с положителна оценка
Европейската централна банка даде положителна оценка за готовността ни за еврозоната.
България ще стане 21-вият член на еврозоната, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) в извънредния конвергентен доклад за България даде положителна оценка на готовността ни за приемане на еврото.
“Тази положителна оценка на конвергенцията подготвя условията България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане двадесет и първата държава членка на ЕС, присъединила се към еврозоната”, заяви членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Филип Р. Лейн. Четири от критериите за влизане в еврозоната - за стабилен валутен курс, ниски лихвени проценти, ниво на бюджетен дефицит и размер на държавния дълг са изпълнени отдавна. Страната ни оставаше да покрие само критерия за ценова стабилност, тоест инфлацията ни да не е с повече от
1,5% по-висока от инфлацията в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация.
Според оценката на ЕЦБ България, при трудни икономически условия, е успяла да направи още една стъпка към европейската интеграция. Що се отнася до критерия за ценова стабилност, през април 2025 г. 12-месечният среден размер на инфлацията в България, измерена с потребителската кошница на страните от ЕС, беше 2,7%, т. е. малко под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност е изчислена въз основа на трите държави с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност: Ирландия (средногодишна инфлация от 1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%). Като се вземат средните стойности на инфлацията през последните 12 месеца в тези три държави и се добавят 1,5 процентни пункта прагът, над който не трябва да е инфлацията ни, е 2,8%.
Що се отнася до фискалния критерий за влизане в еврозоната, България не е била обект на процедура при прекомерен дефицит от 2012 г. насам. През 2024 г. бюджетният дефицит на сектор “Държавно управление” беше 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), т. е. на равнището на референтната стойност от 3%. Съотношението “брутен държавен дълг/БВП” беше 24,1%, т. е. доста под референтната стойност от 60% от БВП, като стойността му е била доста под 60% през последните 20 години, пише в доклада на Европейската централна банка.
По отношение на критерия на стабилност на обменния курс, българският лев участва във Валутния механизъм II (ERM II) в двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не показа отклонение от централния курс - 1,95583 лева за 1 евро. България е изпълнила почти всички свои ангажименти, поети след включването във Валутния механизъм II, но е необходим по-нататъшен напредък в преодоляването на оставащите недостатъци в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, пише в доклада на ЕЦБ.
През периода от месец май 2024 г. до април 2025 г. дългосрочният лихвен процент в България беше средно 3,9%, т. е. под референтната стойност от 5,1% според критерия за конвергенция на лихвените проценти. Българското законодателство също е в съответствие с изискванията за приемане на еврото, посочват от Европейската централна банка.
Извънредният конвергентен доклад на ЕЦБ е само за България. Другите държави от ЕС, които не са въвели еврото - Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, ще бъдат разгледани в следващия редовен Доклад за конвергенцията през 2026 г. Дания, която има специален статут, няма да бъде включена в доклада за 2026 г., освен ако не поиска това.
Има още предизвикателства
Европейската комисия свята, че сме готови за еврозоната, но вижда още значителни предизвикателства.
Европейската комисия (ЕК) даде положителна оценка за готовността на България за влизане в еврозоната в публикувания конвергентен доклад. Но същевременно Комисията посочва, че има още много работа докато доближим стандарта на икономически по-развитите страни от ЕС.
“Широкообхватният анализ на основните фактори, свързани с устойчивостта на конвергенцията на България, показва, че са налице достатъчно стабилни условия, за да може страната да поддържа устойчив път на конвергенция в средносрочен план, което подкрепя положителна оценка. Въпреки това, остават значителни предизвикателства и ще е необходимо решително поддържане на политическа дисциплина, за да се използват напълно ползите от участието в еврозоната и да се сведат до минимум рисковете за пътя на конвергенция в бъдеще”, пише в доклада на Европейската комисия за България.
Европейската комисия посочва и някои източници на уязвимост на икономиката на страната ни. Един от тях е свързан с високата зависимост на страната от цените на енергията и храните. Шоковете върху световните цени на енергията и храните имат по-силно отражение върху инфлацията ни, отколкото средното за еврозоната.
Българският пазар на труда страда от недостига на квалифицирани кадри и бързия растеж на заплатите, пише в доклада на ЕК. Различни доклади и показатели на международни институции показват неблагоприятна бизнес среда и ниска ефективност на правителството и бизнеса, пише в доклада.
Предприятията в страната съобщават, че най-съществените пречки за по-добра бизнес среда са корупцията, честите промени в регулациите, бюрокрацията и предубедените обществени поръчки. Предприятията също така постоянно се оплакват от качеството на регулаторната работа и от невъзможността да се гарантират равни условия. Регулаторните бариери остават по-високи в България, отколкото в сравними страни, за адвокати, нотариуси, архитекти и строителни инженери. Подобряването на бизнес средата би повишило производителността и би подобрило капацитета на фирмите да реагират на сътресения, посочват от ЕК.
Чупят детските касички
Похарчете бурканите със стотинки
Имате осем месеца да похарчите левовете от буркани и детски касички.
С левове ще можем да плащаме в магазините само един месец след влизане в еврозоната. След това ще можем да плащаме само с евро. Но БНБ, търговските банки и в голяма част от пощенските станции ще продължат да обменят безплатно още няколко месеца левове за евро. Но е добре до спиране на приемането на левове в магазините да се освободите от наличните пари в кеш. Реално остават по-малко от осем месеца, в които да изчистите наличните в брой левове и стотинки.
Много семейства имат буркани със стотинки или детски касички с монети. Добре е още преди въвеждане на еврото да похарчите парите от бурканите и да счупите детските касички. Законът за въвеждане на еврото дава право на търговците след влизането ни в еврозоната да не приемат повече от 50 броя монети в левове, включително и стотинки, при една покупка. В някои магазини при самообслужване на касата има възможност за плащане в брой и машините приемат монети. Там хората лесно могат да похарчат голям брой монети без да губят време, защото машината ги брои бързо.
Какво предстои
На заседанието си на 19-20 юни в Люксембург министрите на финансите от Еврогрупата, а след това и всички останали министри на страните от ЕС ще разгледат докладите на ЕК и ЕЦБ и министрите от Еврогрупата ще приемат препоръки. След това докладите ще бъдат обсъдени и от лидерите на страните от ЕС на срещата на върха на 26-27 юни, но те не вземат окончателното решение за вливането ни в еврозоната.
След консултации и с парламента на ЕС, на 8 юли държавите от Еврогрупата окончателно ще трябва да приемат законодателните решения за приемането на еврото в България. Решенията са общо три - две от тях ще бъдат приети с квалифицирано мнозинство на държавите от Еврогрупата плюс България, а законодателното решение, свързано с фиксирането на обменния курс трябва да бъде прието с единодушие от всички държави в еврозоната плюс България. На 30 юни Европейската комисия ще направи предложението за фиксирането на курса, като не се очаква той да е различен от сегашния курс 1,95583 лв. за едно евро, фиксиран от валутния борд. След като и трите законодателни акта бъдат приети, от август цените в България трябва да бъдат изписани и в евро, и в лева.