Как за един ден Иван Костов и кръгът „Агнешките главички“ направиха „своите“ момчета Прокопиев и Харманджиев милионери

Само пет дни след като поема управлението на дър­жавата, на 26 май 1997 г. Костов обръща поглед към винпром „Дамяница“ и открива процедура по приватизацията му.

По време на управлението на Иван Костов има множество примери за цинично унищожаване на работещите държавни предприятия и подаряването им за жълти стотинки на приближени на тогавашния премиер фирми. Продажбата на безценица на подставени РМД-та, нарочно създадени дружества и „инвеститори“, които не вложиха нито лев в развитието на придобитите държавни предприятия, но за сметка на това се разпоредиха в личен интерес с активите и продукцията им, беше правило, а не изключение. Министърът на икономиката по това време - Александър Божков, дори си спечели прякора „Мистър 10 процента“.

Безспорно обаче в челната десетка на Костовата приватизация се нарежда схемата за „продажба“ на една от най-големите винарски изби на Балканите. Избата „Дамяница“ е основана още през 1940 г. и изключителното й местоположение - долината на река Струма, както и благоприятните климатични условия, бързо правят предприятието водещо в страната. След национализацията му през 1947 г. държавата инвестира много средства и усилия и го превръща в перла в лозаро-винарския отрасъл, с изключително качествени вина, изнасяни по целия свят.

Само пет дни след като поема управлението на държавата, на 26 май 1997 г., Костов обръща поглед към винпром „Дамяница“ и открива процедура по приватизацията му. Набързо е създадено работническо-мениджърско дружество (РМД), или както сполучливо е наречена от народа тази форма на раздържавяване, „разбойническо-мениджърско дружество“, в случая РМД „Изба Дамяница“ АД. В него обаче изненадващо за работниците от винпрома влиза като акционер и член на съвета на директорите и Филип Харманджиев - дясна ръка и съдружник на Иво Прокопиев. Нищо че не е стъпвал в предприятието и въобще не разбира от винопроизводство. През декември 1997 г. продажбата вече е факт, като 78% от акциите са придобити от Харманджиев и компания. Цената е направо смешна - 3 млн. долара, от които веднага трябва да се внесат само 10% - тоест 300 000 долара. Купувачът обаче внася едва 60 000 долара, а остатъкът е платен много след това, и то с дългосрочни държавни облигации. 90-те процента от цената е предвидено да се платят не с пари, а с компенсаторки. Доста „изгоден“ договор, съвсем прилягащ на крилатата фраза на Александър Божков: „Няма заплата, по-голяма от подкуп“…

Още при подписването на този договор, извън изключително занижената цена, скандалът се крие и в това, че към 1997 г. в складовете на винпром „Дамяница“ има цели 2,4 милиона бутилки готова продукция на стойност над 4 милиона долара. Така само срещу 60 000 долара, платени в брой, през 1997 г. Харманджиев и Прокопиев се събуждат за един ден вече милионери. И това обаче не се е сторило достатъчно за „приватизаторите“, защото след две години, през 1999 г. цената за „Дамяница“ е намалена наполовина - от 3 млн. на 1,5 млн. долара.

Тъй като допълнителното споразумение към приватизационния договор за намаляването на цената е подписано лично от министъра на икономиката Александър Божков, той, както и самият Харманджиев и останалите членове на управлението на предприятието, се сдобиват с обвинения от прокуратурата. Не е изненада обаче за никого, че впоследствие всички са оправдани от съда. Както са „оправдани“ и братята Прокопиеви (но от прокуратурата, която тогава изненадващо оттегля обвиненията в съдебната зала) за приватизацията на „Каолин“, осъществена почти по същата схема.

Сагата с „Дамяница“ приключва окончателно през 1999 и 2000 г., когато с две увеличения на капитала, извършени изцяло в нарушение на приватизационния договор, участието на РМД-то спада на 7% за сметка на нов акционер - „Англо-Бългериън Винтнърс“ АД, което дружество, разбира се, отново е под контрола на Прокопиев и Харманджиев. Работниците се жалват, завеждат дела, но безрезултатно.

Налице е и друг, изключително скандален факт, слагащ точката на тази „приватизация“. При сключването на договора за приватизация РМД „Изба Дамяница“ АД формално поема ред приватизационни задължения - за инвестиции от 190 000 долара в лозарството и 580 000 долара във винопроизводството, а през 1999 г. е поето задължение за допълнителни инвестиции в размер на 1 000 000 долара. Нищо от това, разбира се, не е изпълнено и след падането на Костов от власт Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол завежда дело за неустойка.

След дълга съдебна сага и неколкократни връщания на делото „приватизаторът“ РМД „Изба Дамяница“ АД е осъдено да заплати на държавата над половин милион лева главница, като с лихвите и разноските сумата набъбва на 1 085 000 лева. Очаквано, Харманджиев и Прокопиев нямат никакво намерение да ги плащат и в същия ден, в който агенцията се сдобива с изпълнителен лист, ръководството на дружеството подава молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност на РМД-то.

Държавата надлежно предявява вземането си и то е прието от синдика, но тъй като „Изба Дамяница“ няма никакво имущество и отдавна е загубила акциите си в приватизирания винпром, съдът постановява прекратяване на производството и заличава дружеството от Търговския регистър.

Така държавата пак е принудена да пие една студена вода - веднъж при подаряването на „Дамяница“през 1997 г. и втори път през 2011 г., когато неуспешно се опитва да потърси правата си по приватизационния договор. Печеливши отново се оказват вече добре облечените и натрупали състояние бизнесмени Прокопиев и Харманджиев.

Малка, но важна подробност в цялата описана история е фактът, че към онзи момент председател на асоциацията на винопроизводителите е не друг, а депутатът от СДС Никола Николов, също от Разград, шеф на кръга „Агнешките главички“ и председател на икономическата комисия в Народното събрание. Така се оказва за пореден път, че няма нищо случайно - нито в „прибирането“ на „Дамяница“, нито в това кой стои реално зад този зле прикрит грабеж на държавно имущество.

Както няма нищо случайно и в първия милион на новите тогава „капиталци“, които сега, от позицията на времето, надявайки се, че обществото е забравило тъмното им минало, морализаторстват от страниците на грантово зависимите си медии и бабуват на политически проекти. Унищожените предприятия, загубените работни места и грабителската приватизация обаче няма как да бъдат забравени и винаги ще са мръсни лекета върху белите им якички.