Проверяват почтеността на депутати и министри

Разработват тестове за оценка на хората в публичния сектор

Системата ще заработи от 2019 г.

Депутати и министри може да бъдат проверявани дали са почтени. Ще бъдат разработени и въведени системи за проверка на почтеността на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това е записано в Тригодишния план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2018-2020 г. Идеята е да бъде проверявана почтеността на хората, които заемат изборни длъжности, които са на ръководни и изпълнителни длъжности в държавната администрация, хората на високи длъжности в структурите на държавните контролни и надзорни органи, както и на представителите на държавата в частни дружества. За целта се предвижда да бъдат разработени тестове за проверка на почтеността на лицата, заемащи длъжности в публичния сектор.

Всички това е част от група мерки, чиято цел е ефективно противодействие срещу корупцията. Планирано е реалната работа по разработването на системи за проверка на почтеността на хората на висши държавни длъжности да започне през октомври тази година. Идеята е година по-късно системата реално да започне да се прилага. А за да може да се оцени дали един човек е почтен или не, ще бъдат разработени стандарти за почтеност на три категории служители - висши държавни служители, служители с ръководни функции и служители с експертни/контролни функции. Крайната цел е укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.

Сред другите мерки, посочени в плана за действие, са идентифициране на възможностите за корупционни практики при управление и разпореждане с държавна собственост, предоставена на Висшите учебни заведения. Ще се направи опит да бъдат очертани корупционните рискове, възпрепятстващи процеса за придобиване на качествено висше образование и подготовката на професионални кадри за нуждите на българската икономика.

Ще бъдат идентифициране и възможностите за корупционни практики при управление и разпореждане с държавна собственост от областните управители. Идеята е да бъдат ограничени възможностите за взимане на решения по целесъобразност. А крайната цел е да се възпрепятства възникването на корупционна среда и възможностите за корупция.

Отговорната институция за реализирането на всички тези мерки е бившата БОРКОР, която сега е дирекция към Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) . От комисията вчера уточниха пред “Труд”: “Колегите от дирекция “Превенция на корупцията” сега разработват стандарти за почтеност във връзка с проверките, на които подлежат служители според закона за КПКОНПИ. Те са готови да разработят етични стандарти и за други държавни администрации. Но за целта е необходима промяна в нормативната база, с която да се регламентира точно кои служители подлежат на проверка от този вид”.

 

Правила

Изпитват митничарите при назначение

При кандидатстване за работа в Агенция “Митници” и при повишение и сега митничарите трябва да преминат тест за интегритет. Целта на теста е да се провери психологическата настройка на кандидата към корупционни схеми. Освен това кандидатите да заемат ръководна позиция в системата на Агенция “Митници” трябва да преминат и през тест, който да оцени техните качества на лидери и ръководители. Тестовете са разработени от Института по психология на МВР. Оценката на резултатите на хората, които са попълнили тестовете, също се прави от експертите на Института по психология. Целта е да се скъса връзката между проверяващия и администрацията, където човек кандидатства за работа.

 

По проект за 370 000 лв. без ДДС

Психолози от БАН откриват рисковите шофьори с тестове

Догодина пускат новата методика

Кои шофьори карат агресивно, не се съобразяват с околните и има опасност да предизвикат тежки катастрофи. Какъв е профилът на рисковия водач? За да отговарят на тези въпроси учени от Института за изследване на човека и населението (бивш Институт по психология) на БАН от една година са работили по проект, който да обнови психотестовете за таксиджии, професионални шофьори на автобуси, камиони и трамваи, както и на нарушители с отнети книжки.

За този проект се заговори още в края на май, когато стана известно, че той е за над 370 000 лв. без ДДС и в него участва като докторантка бившата депутатка Калина Крумова, която в момента е съветничка на вътрешния министър Валентин Радев по въпросите на пътна безопасност.

Шофьорските психотестове у нас се правят от 1974 г., когато психолози са изследвали съвсем други фактори. Методиките са компрометирани, защото дълго време са използвани и на тестовете се явяват хора със заучени отговори, обясни вчера проф. д-р Антоанета Христова, директор на института на БАН.

Новите въпроси целят да разкрият личностни характеристики като стабилност, гняв, склонност към терсене на силни усещания, към поемане на риск, търсенето на причини за даден проблем в себе си или в околните и др.

Проф. Христова посочи, че методиката е авторска и авторството е предоставено на транспортното министерство. Според експерти от бившата ДАИ промяната на сегашните тестове може да стане най-рано след около 6 месеца или от началото на 2019 г. Това няма да е свързано с бъдещия нов закон за подготовка на водачите, където се уреждат правилата за шофьорските психотестове. Учените от БАН смятат, че на такива тестове трябва да минават и кандидатите за книжки, за да бъдат откривани кои от тях са рискови на пътя.

 

Контрол

Полицейски началници 17 години не са тествани с полиграф

В МВР за пръв път от 30 години насам има недостиг освен на редови полицаи и на кандидати за началници, коментира действащ експерт от Института по психология на ведомството. Той уточни, че има предвид не какви да е полицейски началници, а компетентни и лоялни, които биха могли да издържат конкурс – с тестове за етика, за интелигентност и за физическа годност без ходатайство. Като пример за некомпетентност в комбинация с корупция нашият източник посочи случая, при който трафикант на бежанци спечели обществена поръчка за превоза им в Гранична полиция.

Петдесет и двама полковници и генерали минаха през 2001 г. на детектор на лъжата, припомни пред “Труд” доайенът на криминалните психолози проф. Бойко Ганчевски. 43% от тях се провалили, но имената им останали с гриф “строго секретно” в папките. Оттогава не е известно висше ченге да е качвано на полиграф у нас. Той е задължителен на входа на силовите структури в САЩ, а вътре в тях ежегодно агенти на ФБР проверяват с най-различни тестове хората от ЦРУ и обратно.

 

Дребни хитрости

Как ни разкриват като водачи

Психолозите посочват какви ще бъдат новите тестове, а дават примери само с “изтъркани” въпроси, тоест – такива, чиито отговори се знаят от всеки, който се явява на тестовете.

Сред тях например са:

“Никога не ми се е случвало да закъснея за среща”. Ако се отговори положително, това означава прекалена самонадеяност, тъй като на всеки поне веднъж му се е случило да закъснее.

“Радвали ли сте се, ако на някого му се случи нещо лошо?” Въпрос, чрез който трябва да установи отношението към околните.

“Карам отлично, но постоянно от КАТ ме спират и глобяват”. Съгласието с това твърдение също показва самочувствие и мнението, че някой друг е виновен за собствените ни грешки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България