Виктория Ковачка е жена в униформа. Макар и на 24 години тя вече е командир на взвод за комуникационна и информационна поддръжка в Силите за специални операции в Пловдив.

Лейтенант Ковачка споделя откровено, че дава заповеди с лекота и това не е проблем за нея.

Определя себе си като целеустремена. А също така е и много талантлива.

Освен да служи, тя може още да пее, да рисува и да пише стихове. И всичко това еднакво равностойно. 

За военната служба и лидерската подготовка, пред „Труд news”, говори лейтенант Виктория Ковачка.

- Лейтенант Ковачка, къде завършихте военното си образование?

- Завърших НВУ във Велико Търново, като една годни преди да ме приемат, също бях кандидатствала. Тогава ме скъсаха на медицинския изпит, като ми казаха, че имам проблем с пулса. Написаха, че съм „Негодна“ и една година работих в супермаркет като касиер, като това беше период, в който научих много. Сблъсках се с живота. Втората година кандидатствах отново.

- Защо не се отказахте?

- Много съм целеустремена и когато си наумя нещо – то просто трябва да се случи. Така и стана. Затова кандидатствах втори път и ме приеха веднага. Бях се зарекла, че ще кандидатствам докато не вляза. Записах „Военни комуникационни техники и технологии“.

- Военната дисциплина, сред което и носенето на униформа, отнема ли от женската суета и как се справихте с тези по-сурови правила в самото начало?

- Всеки човек, който отива осъзнато на такова място, би трябвало преди това да си е направил равносметка може ли или не да се справи с това, специално момичетата. Аз съм много суетна, но, когато влязох да уча на това място, бях наясно, че няма да има грим. В началото не носех нещо, по-късно започнах да си слагам само по една спирала. За едно момиче е добре да съумее да се вижда красиво със и без грим. 

- От два месеца Вие вече сте командир на взвод към Силите за специални операции. Как преминава работният Ви ден?

- Става се рано сутрин. От университета имам тренинг и се събуждам към 6:20 ч. Приготвям се, оправям си багажа, униформата и взимам най-важното. След като отида на работа, първо вдигаме знамето, събира се батальонът, разпределят се задачите и се определя кой ще бъде дежурен в екип. Съответно аз издавам заповеди, които са ми дадени от командира, за да разпределя задачите. В 14 часа отново се строява ротата и пак се дават указания, ако е изникнало нещо ново. В 17 ч. се сваля знамето и давам указания за другия ден.

- Лесно ли давате заповеди, лейтенант Ковачка? 

- Да, още първия ден, когато излязох пред цялата рота, тъй като тогава ми се наложи да го играя ротен, замествах го, и се оказах командир. Не чувствах притеснение. Това съм го тренирала и пред огледалото у дома. 

- Какво всъщност са Силите за специални операции?

- Едно много добре развито звено в различни направления. Има парашутисти, както и хора специалисти. Има висок клас на професионализъм.

- Какво включва екипировката?

- Пълно бойно снаряжение, мешка и оръжие, пълнители. 

- Какво е „лидерска подготовка“ и става ли от всеки човек лидер? 

- С правилната подготовка - да. Един лидер трябва да знае, че да си такъв, не означава на гърба на другите да си най-отгоре, а идеята е да помагаш на тези около теб, за да постигате заедно нещо. 

- Какво пише във Вашите учебници, кой са трите най-важни качества, които трябва да притежава един водач?

- Един лидер трябва да е уверен в знанията и уменията си, за да може да ги предаде на останалите. Трябва да е човек, който може да взима решения, без да се колебае и също така всеки лидер трябва да може да опази хората си.

- Бихте ли заминала на мисия?

- Абсолютно да. 

- Къде остава в този момент ролята на страха?

- Когато си в армията се каляваш и знаеш, че, каквото и да се случи, си готов да го посрещнеш. 

- През 2023 г. ставате спортист № 1, от жените военни, в състезание по многобой. Активно спортуващ човек ли сте?

- Тренирала съм винаги за лично здраве. Мой колега от взвода ходеше често по състезания и той ми каза, че трябва и аз да се явя на такова. Бях скептично настроена, защото там ходеха професионалисти. Опитах първата година, като резултатът не ми беше много добър, но втората година се справих с всичко с лекота и станах първенец. Не съм си го поставяла за цел. Имам състезателен дух.

- Няма армия без оръжие. Ще Ви попитам така - с пистолет или с автомат предпочитате да стреляте? 

- Винаги с автомат, защото там се чувствам най-сигурна и по някакъв много странен начин се сработвам с автомата и се адаптирам към него.

- Действително ли ръката преди изстрел винаги трепери и ако е така как успявате да я контролирате, за да я успокоите? 

- Така е, при стрелбата всичко е важно – от начина, по който дишаш до последната секунда, има значение всяко едно движение. Когато правиш нещо много дълго време, се научаваш да овладяваш тялото си и как да се наместиш, за да ти бъде добре. 

- В момента сте на обучение по парашутен модул. Рисково занимание ли е това?

- Самите скокове може би донякъде са рискови. Скача се с два парашута, от които единият се отваря докато летиш. Понякога може нещо да заяде и ако основният парашут не се отвори до 5 секунди, трябва, докато си във въздуха, да не губиш самообладание, за да не те обхване паника, а да отвориш веднага запасния парашут. Тъкмо завърших успешно този модул. До този момент съм скачала от площадки от 1,50 м, учиха ни как да се приземяваме правилно, например, краката трябва да са събрани и да не се опираш на ръка или крайник, за да не се нараниш. Първият ми скок от 400 метра се очертава да бъде на 24 септември. 

- Имате талант да пишете поезия, да рисувате и да пеете. Кое от трите към днешна дата практикувате в свободното си време?

- И трите (смее се). Рисуването ми е на сърце, защото там изразявам емоционалното си състояние. От малка рисувам. Баща ми ме записа в хуманитарна гимназия в паралелка с изобразително изкуство и това завърших преди университета.