Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Един преподавател да акредитира един университет

проф. Анастас Герджиков

Израстването от асистент към главен асистент да става без конкурс

Необходимо е да облек­чим институционалната акредитация

На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и перспективите за висшето образование, организирана от вестник „Труд“. Събитието бе финал на професионалната дискусия, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезли в дискусията със свои текстове, както и техни колеги, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на председателя на Комисията по образованието и науката в 44-тото НС Милена Дамянова. Два дни след дискусията Дамянова внесе в Народното събрание поправки в Закона за висшето образование, които регламентират по-активното участие на бизнеса, подкрепено единодушно от присъстващите на срещата. Тази идея бе развита и в преобладаващата част от статиите на ректорите.

В поредица от статии „Труд“ ще публикува изказванията на водещите участници в дискусията – Милена Дамянова , кметът на София Йорданка Фандъкова , ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев .

Аз също мисля, че трябва да се обсъди внимателно структурата и начинът на управление на висшите училища, че трябва да се обмисли моделът на акредитация и по-специално това, което от години обсъждаме – дали не можем да облекчим институционалната акредитация или по някакъв начин да обединим двата типа акредитация.

Мисля, че този път Народното събрание е узряло за това, което вече два пъти не можа да мине. А именно - да определим, че един преподавател, за нуждите на акредитацията, се води само в един университет както е нормално. Наред с това има множество по-малки проблеми, които сме отлагали през годините и трябва да се решат. По времето когато обсъждахме изменението на Закона за академичния състав в България, си дадохме сметка, че темата за това как се избира асистент и след това как се преминава от асистент към главен асистент е важна тема, която трябва да обсъдим и при изменението на Закона за висшето образование. И може би и в двата закона да отразим някаква промяна, която да позволи да има конкурс в самото начало, а след това израстването да става без конкурс.

Това изглежда дребна тема, но всъщност е много ключова за младите кадри в университетите и тя ни спъва постоянно. Наред с това, при една предишна среща, аз изредих още няколко дребни проблема. По-важното обаче е, че дискусията, която вестник „Труд“ организира, съвпада по време с нашите собствени обсъждания по темата. Ако правилно разбирам, призива от последната публикация за институционализиране на решението на проблема, това да се започне законодателна инициатива и да се приемат изменения, ще стане факт, защото министерството вече сформира такава работна група и вероятно още днес (3 юли б.а.) тя ще започне работа.

Желая успех на всички в това важно начинание. И накрая ще завърша с това, че много пъти в Съвета на ректорите сме обсъждали, че е време да помислим и за нов Закон за висше образование, защото са десетки измененията в действащия закон, той е дърпан в една или друга посока в продължение на 23 години и резултатът не е най-добрият. Той е хаотичен, някои текстове противоречат на други, други противоречат на текстове от други закони. Затова двете неща трябва да вървят паралелно – както последният път говорихме с представители на министерството - това, че започваме да мислим за изменения на закона, не означава, че едновременно с това трябва да мислим и за подготвяне на нов закон.

Коментари

Задължително поле