Емигрантът Роман е първият мъж-финалист във „Фермата“

Чарли Шийн една година не е близвал алкохол

Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Търсят сенчеста армия в Бундесвера Мистериозният Ханибал е начело на десни екстремисти

Зам.-държавният секретар на САЩ идва в София Джон Съливан ще обсъди енергийната диверсификация

Три години затвор за бившия адвокат на Тръмп Майкъл Коен, плащал на жени да мълчат за връзките им с президента

Преференциите за вота ще започват от № 100 Промените за машинното гласуване минаха със 115 гласа „за” на първо четене

Антониу Гутериш призова преговарящите за климата да ускорят работата си, за да се постигне споразумение

ДДС при продажба от частен съдебен изпълнител

Отрицателна инфлация заради евтините горива Цената на парното е с 15% по-висока от миналия сезон

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Университетите да инвестират в силните си професионални направления Ако не свържем бизнеса, научните организации и университетите, ще сме все по-малки и неразпознаваеми в международен план

Снимка: Денислав Стойчев

Крайният модел на затворено самоакадемично управление в дългосрочен план не е полезен

На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и перспективите за висшето образование, организирана от вестник „Труд“. Събитието бе финал на професионалната дискусия, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезли в дискусията със свои текстове, както и техни колеги, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на председателят на Комисията по образованието и науката в 44-тото НС Милена Дамянова. Два дни след дискусията Дамянова внесе в Народното събрание поправки в Закона за висшето образование, които регламентират по-активното участие на бизнеса, подкрепено единодушно от присъстващите на срещата. Тази идея бе развита и в преобладаващата част от статиите на ректорите.

В поредица от статии „Труд“ ще публикува изказванията на водещите участници в дискусията – Милена Дамянова, кметът на София Йорданка Фандъкова, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Разговорът за образованието е може би един от най-важните обществени разговори и ние не можем да го проведем без активното участие на медиите. Светът ще става все по-динамичен и сме изправени пред значителни предизвикателства, тук и в международен план.

Системата на висшето образование има четири ключови подсистеми – управление, акредитация, финансиране и развитие на академичния състав. През последните три години в последните две системи бяха направени ключови промени – в системата за развитие на академичния състав бяха приети скоро, а в системата на финансиране – през 2016 г, три години вече правим политика за преструктуриране на приема и финансирането. Тя включва намаляване на приема в дадени професионални направления и насърчаване на приема в тези с най-голям очакван недостиг на пазара – това са предимно педагогическите, инженерно-техническите, природно-математическите и аграрни професионални направления. Също така го насочихме от висшите училища с ниска оценка на качество и реализация, към училища с по-висока оценка. В резултат на това близо 40% от средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението разпределяме въз основа на комплексна оценка. С 50% беше намален приемът в професионално направление „Икономика“ и с 60% в „Администрация и управление“.

Скоро по-голямата обществена загуба ще бъде, не че финансираме едни хора, които не се реализират на пазара на труда, а че ще имаме остър недостиг в дадени професионални направления – най-вече във всички инженерно-технически специалности. Рейтинговата система и пазарът на труда ни казват, че позициите, които изискват задълбочено изучаване на математика и природни науки, ще имат висок бъдещ доход, но въпреки това наблюдаваме ниска склонност за включване. Профилното преструктуриране е задължителна стратегия. Освен това, трябва да имаме предвид, че системата на висшето образование е съставена от автономни институции и по-голямата част от стратегиите всъщност са за развитие на самите висши училища.

Първата трябва да бъде концентрация на професионалните направления, в които висшите училища са силни. Факт е, че последните 25-30 години доведоха до универсализиране на профилите, до екстензивно разрастване на системата, до опит да са отговори на нерационалното търсене на висше образование и създаване на неприсъщи професионални направления. И всъщност това, което до голяма степен ще направим, е да върнем системата към 1990 година, тъй като имаме една наследена система от предимно специализирани висши училища.

Днешната оценка показва, че вузовете са силни в тези направления, в които са обучавали през 1990 година, защото там имат катедри и е инвестирано в материална база. Да, системата има и регионално измерение, но картата е създадена да бъде национална. Студентите са пълнолетни, те мога да живеят и на друго място, могат да пътуват, за разлика от малките ученици. Това некоординирано разрастване и тези самостоятелни стратегии за развитие доведоха до това, че в Северен централен район има четири висши училища, които обучават в професионално направление „Икономика“. Това, разбира се, кореспондира и със системата на акредитация. Факт е, че акредитационната оценка не ни дава достатъчно отлика – преди 12 години тя беше средно 82% от максимума, преди 6 години беше 89%, днес е 92-93%. Имаме устойчива тенденция на инфлиране, а в същото време процедурите стават все по-трудоемки и времеемки. Няма съмнение, че трябва да оптимизираме тази оценка. Благодаря на Съвета на ректорите за партньорство, което имаме. Сегашният състав, смея да кажа, подхожда с колективна отговорност към развитието на висшето образование.

По отношение на управлението на висшите училища – факт е, че в началото на 90-те години е избран краен модел на затворено самоуправление. Ако направим международен анализ виждаме, че той може да се срещне в още 2-3 бивши социалистически страни. Малко или много, в началото на 90-те години той е отговор на страха, че ще се превърнем отново в тоталитарна държава. Днес обаче трябва да говорим за партньорство. Така или иначе този краен модел на затворено самоакадемично управление в дългосрочен план не е полезен и трябва да търсим начин за отварянето му, без да създаваме предпоставки за политическа намеса в оперативното управление, по-скоро трябва да говорим за ориентация към развитието.

Друга задължителна обща стратегия е тази на дигитализацията. В следващите години, ако не се дигитализира малко или много висшето образование, ако не въведем дистанционно обучение, ще изостанем безвъзвратно.

Следваща стратегия е за интензифициране на научните изследвания. Висшите училища, ако нямат наука, са едни гимназии от системата висшето образование. Висшето образование, затова е висше, защото е обединено с научните изследвания. Тази година увеличихме с 65 млн. лева средствата за научни изследвания, направихме нов правилник и приехме Направление 90 за стипендиите на докторантите. В резултат на промените ще предоставим допълнително 3 млн. лева на годишна база за висшите училища и научните организации с висок интензитет на научната дейност. Скоро ще предложим 11 национални научни програми, които ще бъдат на принципа на партньорството – или всички се включвате и правите един проект, или той не се прави. Малка страна сме, трябва да сме обединени и да си партнираме, не само в страната, но и в международен план. Затова говорим за европейски университетски мрежи, това ще бъде една от най-актуалните теми през следващите две години. Тези висши училища, които успеят да се включат в тази мрежа, ще получат голямо предимство – ще бъдат разпознаваеми на регионалния европейски пазар. Като общност на европейския пазар виждаме, че изоставаме от американските и европейските висши училища. Сами ще сме все по-малки и по-неразпознаваеми, ако не се свръзваме във всички посоки – с бизнеса, с научните организации и университетите помежду си. Ако има някакви законови пречки, ще регламентираме всичко това. В днешния свят не трябва да имаме колебания, че свързаността гарантира развитието.

Последната стратегия е за инвестиция в млади преподаватели – ще бъдат конкурентни висшите училища, които инвестират в млади преподаватели – в привличането, задържането и мотивирането им.

Това ще бъдат проблемите, няма да говорим за разделянето на академичното от финансовото управление, имаме общо мнение и моя убеденост, че българската институционална среда моделите с двувластие, каквото е разделянето на академичното от финансовото управление. Трябва да говорим и за увеличаване на правомощията на ректорите, когато искаме от тях да носят отговорност. Защото ние постоянно правим нови съвети – тази съветизация на висшето образование води до все по-голяма колективна безотговорност в управлението на висшите училища. По-скоро трябва да търсим модела с ясен център на отговорност. Още веднъж благодаря на всички ангажирани по темата за доброто партньорство.

Още през този месец можем да започнем обсъждането на частта за акредитацията, тя е готова, имаме предложена база за обсъждане от проф. Кабакчиева.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. 53 бр. ВУЗ – не говори глупости а махай най-малко половината….Да се чуди и мае човек – специалности като сигурност – застрахователи и още незнам какви безмислици.
    Практико-приложния ефект е НУЛЕВ…Половината от предметите тотално са излишни

  2. Правилно Ганев,но кой ще те чуе?Кучетата лаят,кервана си върви.Всичко е празни приказки бла бла.И за какво качество изобщо говорите след като тъй наречените университети записват за студент всеки изкарал 3,00 на матурата,че и с такъв успех от дипломата.

  3. Пичове, не се ли убедихте, че и на Запад е пълно с фалшиви ВУЗ-ове, вече ни налазиха доста „калинки“. Тия абракадабри на министъра са поредния ход за засмукване на Провинцията към София. Нищо повече !!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.