В края на миналата година едно от най-ярките имена на българското кино – проф. Божидар Манов навърши 70 години. Само преди дни той беше обявен за почетен гражданин на София. Би било интересно да се чуе, как коментира в личен разговор тези събития професорът, защото той е световно известен с чувството си за самоирония.

На 28 януари 1948 г., с постановление на Министерски съвет на НРБ се създава Държавното висше театрално училище (сетне ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ). Въпреки новогодишните празници, висшето ръководство на страната е бързало, защото само месец по-рано се родил Божидар Манов. Още по онова време са усетили, че нито киното ще може да съществува без Божидар Манов, нито Божидар Манов без киното. Има и доказателства, но за тях - сетне.

Скачаме напред в повествованието. Някъде през 1983-а във Велико Търново. Кино “Полтава” е препълнено от студенти, а на вратите напират още, и още, и още. Лекция с прожекция ще провежда Божидар Манов. Лекторът не губи кой знае колко от времето на хората, защото знае, че те са дошли да гледат кино, което разпространението няма как да им предостави – форма на цензура. Казва няколко думи за режисьора Стенли Кубрик, за главния актьор Малкълм Макдауъл и след това започва онази тишина, онзи съспенс, който предшества великите спектакли. И така до следващата лекция, до следващия потулен за българската публика шедьовър, представен от кинобудителя на поколения българи – Божидар Манов.

Излишно е да се казва, че точно на тези лекции и точно през тези години слънчогледовите семки (пуканки, превод на автора за съвременните поколения) отсъстват. Само авторът и публиката.

Професорът се влюбва в киното по същия изкусителен начин на подобни лекции. Ето какво казва пред списание “Кино”:

“ ... По онова време, през 60-те години, всяка седмица в аудитория 65 на Софийския университет вървеше вечерна кинолектория с класически или съвременни филми, които по ред причини не се показваха в кината. Там се заразих с бацила на киното като осмислен интерес. Иначе още като деца цялата махленска тумба около стария “Майчин дом” обикаляхме близките кина: “Освобождение”, “Асен Златаров”, “Цанко Церковски”, “Отдих и култура”, “Севастопол”, “Македония”, понякога и до “Димитър Благоев”, “Москва”, “Млада гвардия”, “Култура”, “Славейков”. За мнозина тези названия днес не говорят нищо, но няма място да обяснявам как билетът от 15 стотинки бе заветна радост, за да влезеш на “Фанфан лалето”,”Граф Монте Кристо”, “Бродяга”, “Годзила” или “Кангасейро”. А вътре в салона миризмата на подово масло, преспите от слънчогледови люспи между редовете, подскачащото изображение от лепеното копие, пропадащият звук, целуващите се двойки на последния ред – всичко това бе част от магията на киното, която завладява детското сърце завинаги.”

Божидар Манов е роден в София на 12 декември 1947. Първоначално се изкушава от електрониката. Завършва такава специалност в МЕИ (Техническия университет, б.р.), а след това работи 8 години като инженер.

“В МЕИ учеха много умни момчета и момичета с разностранни таланти. Съставът “Веселите момчета” бяха легенда в студентските среди и неслучайно изключително талантливият дипломиран инженер Илия Атанасов (поет, драматург, актьор) скоро след това стана студент по режисура във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски и продължи с тази професия до пенсия. От многото му прекрасни стихове, спектакли и текстове за песни е достатъчно само двустишието “… затова делим сърцето си на две, та да го пъхнем някак в стихове”. Вестникът на МЕИ “Технически авангард” бе цветен, на висок печат, списвахме го с огромна всеотдайност, бил съм и репортер, и редактор, и автор на всякакви текстове, дори и словослагател в печатницата”, разказва професорът.

Заразен от киното, той не престава да върви към него. През 1973 година откриват специалност “Кинознание” в НАТФИЗ и той става един от пръвите студенти. Десет години по-късно вече е преподавател в НАТФИЗ.

Днес е трудно да се изброи какво е правил в кариерата си. В творчеството му има около 12 документални филма като сценарист, а е редактор и на над 124 научнопопулярни филма. През 1994 г. започва работа в Нов български университет, а шест години по-късно става ръководител на катедра “Кинознание” в НАТФИЗ.

Професорът често се забелязва сред журито на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Солун, Истан­бул, Пусан, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Валядолид, Палм Спрингс, Висбаден, Техеран, Гьотеборг, Хихон, Дубай, Ереван и др. Носител е на наградите “Златен век” на Министерство на културата. Награда “Златно перо” на СБЖ. Заслужил деятел на БЧК, вече почетен граждани на София и много често автор на в. “Труд”.

 

Познавач на модерните технологии

Активен член на FIPRESCI, той пътува непрестанно по фестивали из целия свят. Заради първата си професия е сред най-компетентните теоретици на новите технологии в киното. Автор е на книгите: “Теория на киноизображението” (1996), “Дигитална аудиовизия” (2000), “Дигиталната стихия” (2003), “Фестивални срещи” (2007), “Кино и други изкушения” (2008), “Еволюция на екранното изображение” (2004, 2012), както и на детското томче “Неизмислено човече” (2004). Освен това, е и преводач на македонския писател Гоце Смилевски: “Разговор със Спиноза” (2010), “Сестрата на Зигмунд Фройд” (2013), “Завръщането на думите” (2016).

 

За него

Широко надарена личност

Той е един високо еродиран професионалист. В нашите среди от години се наложи като човек, който участва активно в творческия процес с вкуса си, с опита си, а през последните години навлезе сериозно в международната кинокритика и представляваше България на различни форуми като фестивалите в Кан, Берлин, Венеция и много други, от което страната има само полза. Човек с огромно чувство за хумор, към което винаги съм имал симпатии.

Иван Ничев, режисьор

 

Притежава заразяващо остроумие

Божидар Манов е сред най-компетентните и чуваеми гласове на българската филмова критика. Скоро стана на 70, но не му личат – той е неуморим и в писането, и в ходенето по фестивали, и в преподаването, и в хобитата... Влязъл в киното от електрониката, Божидар Манов респектира с рационалност. Изкушен от новите технологии, той им е посветил не една книга. И, разбира се, притежава заразяващо остроумие.

Геновева Димитрова, филмов критик

 

Има огромно влияние

Познавам проф. Божидар Манов от НАТФИЗ, където ми беше преподавател. Още от тогава ценя чувството му за хумор и самоирония, което той е запазил и до днес. Проф. Манов е в най-тежката артилерия на филмовата критика, при това не само у нас, но и в Европа и по останалата част от света. Бил свидетел на това какво огромно влияние има той и колко добре е познат навсякъде по света.

Илиян Джевелеков, режисьор

 

Уникален талант

Когато Божидар Манов ми каже само две изречения за някой филм, аз разбирам какво представлява филмът и доколко си струва да го гледам. Професор Манов има уникален талант – той безпогрешно намира “центъра” на филма, и може да го обясни. А книгите му от преди 20 години понякога са като предсказанията на Ванга – доказано е, че Манов е предусещал тенденциите във визуалните медии.

Доц. Марин Дамянов, сценарист