Проф. Венелин Терзиев: България изостава в научната област

Научноизследователският ни състав е значително по-малък - от 20% от Словакия и до два пъти от Гърция и Словения

България значително изостава в научната област. За това предупреждава известният учен проф. Венелин Терзиев, който е доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е в НВУ „Васил Левски“ - Велико Търново и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.

„Животът е странно нещо, той ти предлага низ от изпитания, които те водят в определена посока. Влияейки със своите действия на тази посока, ние определяме в каква плоскост ще се движим – дали тя ще бъде с положителен или отрицателен оттенък. Не винаги нашите желания са в синергия с нашите възможности и не винаги, което искаме се случва. Случва се онова, което по някакъв начин сме подготвили да се случи. Така е и с науката. Тя за мен е онази страст, хоби или развлечение чрез което търся възможност да споделя, разкажа или да помогна да се случват неща по един по-добър и по-различен начин. Разбрах, че това е трудно начинание – не само защото е особено предизвикателство, но и се случва по един доста забавен, труден и дори някога неприятен начин. Случващото се нещо ново е непривично и неприемливо в повечето случаи от околните и така то среща обичайната съпротива. Социалните науки са тези, които опитват начина ни живот и търсят възможности той да се подобри и реализира по един по-сполучлив начин. В българското общество те са пренебрегвани или по-точно омаловажавани. Факт е че част от изследванията и проучванията имат доста интересен и значим характер и би следвало да се приложат чрез адаптиране на законодателство, технологии, планиране и други инструменти, но е факт, че това не се случва. Вероятно причините за не случването са и в двете страни на този доста сложен и непрекъснат процес“, обяснява проф. Терзиев.

Той казва, че едва ли може да прави обобщения какво и как се случва в българската наука. Но споделя своето виждане и мнение.

„В последните години ние съсредоточихме инвестициите в тази област предимно в столицата и далеч по-малко в страната. Всичко това има известна логика – най-малкото заради това, че голяма част от научния ни капацитет е съсредоточен в София. Това води до ситуация с определени дисбаланси, както за развитието на научноизследователската инфраструктура, така и непряко за развитие на съответните региони. Тази тенденция се задълбочава през последните няколко години и се оформят два водещи академични центъра в София и Пловдив. Много изостават тези във Варна, Русе и Бургас. Всичко това е свързана с процесите на планиране и реализиране на подходящи политики в тази насока. Очевидно те не са се случили през последните години и това неминуемо се отразява и в развитието на тази дейност. Планирането на такъв род социални процеси, като научните се извършва доста трудно. Предимно това е съпроводено със създаването на подходящи условия за развитието на науката, което във всички нейни направления е отстъпление от позициите, които България е имала в предходни периоди. Дори сравняването ни със съизмерими държави като Гърция или страните от Прибалтийския регион не е в наша полза. Това са ясни сигнали, че реализираните политики в тази посока не са добри или не са достатъчно ефективни. Търсенето на промяна тази посока отново е дълъг процес, който не може да се осъществи толкова бързо. Академичната общност не е податлива на резки промени и това се доказва през годините. Дори и да има известни проблясъци в позитивна посока, те по-скоро са израз на определени индивидуални възможности и изяви. Фактите и цифрите говорят за обективно изоставане в тези процеси“, подчертава проф. Терзиев.

Именитият изследовател уточнява, че в последно време много активно се говори за видимост на науката, за отразяване в реферираните системи и т.н. Това е предпоставка за определен напредък. Противниците в тази посока са също толкова, колко и привържениците.

„Ние българите не обичаме да бъдем оценявани, а обичаме да даваме оценки. Всичко това ни прави експерти без съответната експертиза и ни дава самочувствие, което в действителност е доста измамно. В тази посока на мисли, въвеждането на някаква критериална система за оценка е постижение в правилна посока. Винаги ще има дискусии за нейната точност и прецизност на измерване. Хората, които се занимават с проучването и изследването на подобни процеси знаят, че социалните процеси са най-трудно оразмерими, като количествените характеристики не винаги са еднозначни. Това би се случвала с изследването и остойностяването на всеки един такъв социални процес, който има подобни характеристики. Научната и изследователската работа са безспорно пример за такъв процес. Споровете в академичните среди ще продължат в доста дълъг период и трудно ще се намерят най-добрите измерители, но отчитайки приноса на България в тази посока – който е относително малък, то ние сме принудени да съобразим с тенденциите, които се налагат не само в Европа, но и в света“, коментира ученият.

По думите на проф. Венелин Терзиев, България изостава значително в сравнение с Гърция (приблизително 4 пъти) в публикуваните научни резултати като документи в Web of Science и от всички други страни (от 20 до 50%). Докато българският научноизследователски състав е сравним с този на Хърватска, то в сравнение с другите страни той е значително по-малък - от 20% (Словакия) до два пъти (Гърция, Словения), отнесено към активното население в тези страни. Коефициентът за нормализираното въздействие на цитиранията за периода 2008-2018 г. за някои сравними с България страни-членки на ЕС и Сърбия показва, че научното въздействие на получените резултати в България е над средното световно ниво с 15% и по този показател България изпреварва значително Хърватска, Сърбия и Словакия .

„При резултатите от наблюдението на научната дейност, осъществявана от висшите училища се очертава, че основните научни организации са съсредоточени в столицата и това е не само логично, като се има предвид, че и основната научна инфраструктура е в София. Висшите училища с интензивна научна дейност са Българска академия на науките, която е безспорен лидер, следвана от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицински университет в София, Технически университет в София и единственото извънстолично висше училище - Медицински университет в Пловдив. С добре представена научна дейност, която се доближава до лидерите в това отношение са Химикотехнологичен и металургичен университет в София, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Селскостопанска академия, Медицински университет „Д-р Параскев Стоянов“ във Варна, Тракийски университет - Стара Загора и Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград“, изброява проф.Терзиев.

Той допълва, че в групата на задоволително представителите са големи университети, като: Университета за национално и световно стопанство в София, Университет „Проф. Асен Златаров“ в Бургас; УНИБИТ в София, Университет по хранителни технологии в Пловдив, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Медицински университет в Плевен, Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“, Нов български университет, Лесотехнически университет в София, Аграрен университет в Пловдив, Технически университет във Варна, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, УАСГ в София, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Минногеоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София.

„Най-лошо е състоянието на научната дейност или тя е определена, като спорадична в следните висши училища (подредени по низходящ ред): НСА „Васил Левски“ в София, Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ в Свищов, Икономически университет във Варна, Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, Военна академия в София, Технически университет в Габрово, Национална художествена академия в София, Бургаски свободен университет, Висше училище по застраховане и финанси в София, Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ в София, Национална музикална академия в София, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, Висше училище по мениджмънт във Варна, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в София, Международно висше бизнес училище в Ботевград, Висше строително училище „Любен Каравелов“ в София, Академия на МВР в София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.

Прави впечатление, че едва 11 висши училища покриват приемливите критерии за интензивна и добра научна дейност, а 19 са с критично ниско ниво на същата“, коментира проф. Венелин Терзиев.

По думите му критерий за научните резултати и тяхното научно въздействие ситуацията е относително същата, като към групата на лидерите се включва: Химико-технологичен и металургичен университет в София, Селскостопанска академия и Тракийски университет в Стара Загора, които по научна дейност са във втората група на добре представена такава.

В групата с лоши и критични резултати се включват отново 19 висши училища, като техния състав е относително непроменен.

„Във връзка с резултатите по ефективност извеждат на преден план организации с малък до среден брой изследователи пред организациите с голям брой изследователи. При тези класации винаги трябва да се проверява, дали доброто представяне на организациите в класацията е плод на системна работа през годините или е резултат на стечение на обстоятелствата през годината, за която се прави класацията. Научните организации с академичен персонал, под 150 души не са представени“, разкрива проф. Венелин Терзиев.

Той изтъква, че научни организации получили отлична оценка за ефективност над 1.0, са лидерите в българската наука. Това са Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинският университет в София. Това са научните организации, даващи облика на българската наука. Методиката на оценка се отразява донякъде неблагоприятно на показателите на Техническия университет в София, тъй като инженерните списания са с по-ниска цитируемост. В групата на организации с отлична оценка попадат и три университета с високи коефициенти на ефективност. Те обаче са с академичен състав под 200 души, което най-често благоприятства получаването на по-високи коефициенти.

„В годишният доклад на Министерство на образованието и науката се посочва, че устойчива позиция във всички четири класации намират очаквано Българска академия на науките и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Убедително място едновременно в топ 10 по показателите за научни резултати и тяхното въздействие, възпроизводство на научен капацитет и обществено-икономическо въздействие заема също така и Технически университет в София.

Сред топ 10 лидерите в общата класация, както и в класациите по научни резултати, тяхното въздействие, и научен капацитет се нареждат Медицинските университети в София и в Пловдив с трайна тенденция към увеличаване броя на публикациите, което закономерно следва възпроизводството на академичния персонал“, пояснява проф. Терзиев.

Той допълва, че въвеждането на подобни системи за оценка също би породило ред въпроси и критични бележки. Първият от тях е кой и по какъв начин ще прави тази качествена оценка.

„Към настоящия момент приетата технология е h индекса, който отчита съответните брой позовавания на определена статия и другия времеви показател, който се използва той да бъде определен за последните 5 години. Различните системи биха показали различни цифрови измерения, защото информационните бази данни са с различна пълнота и достъпност. За различните области на висше образование и професионални направления могат да се използват различни, които отново ще дават относително вярна и точна информация. Някои ще кажат, че е по-добре да има някаква система, отколкото да няма никаква и ще бъдат абсолютно прави. Липсата на система от измерими критерии доведе до ред парадоксални различия в нивата на оценка. Не бих могъл да кажа дали това определя качеството на самия кандидат за определена академична длъжност, но то е своеобразен атестат за експертността на съответната комисия. В случая – научно жури, което да оцени и класира кандидатите. Обикновено конкурсите у нас се провеждат само с един кандидат. Това за някои професионални направления е просто липсата на други кандидати, но понякога е и невъзможност да се заема съответната длъжност по ред обективни обстоятелства. Тези обстоятелства са свързани със затруднения в развитието на академичния състав в последните десетилетия, неатрактивност на направлението или липса на финансиране за научни изследвания. Понякога за кандидатите е неприемливо и местонахождението на съответното висше училище. В друг случай се толерират само кандидати от вътрешната среда, независимо от това, че възможният набор от външната среда би бил достатъчно голям. В този случай работата на експертите би била доста по-трудна и конкуренцията – по-голяма. Възможният избор би се спрял на повече от един кандидат. Друг въпрос на коректност е последващият избор от научния и факултетния съвет. В много случаи те са доста разнородни като направления и интереси, убеждаваното става трудно и невинаги е свързано с обективна преценка и в крайна сметка – с правилен избор. В този случай се пита дали същите са достатъчно компетентни да променят с изора си крайния резултат, независимо че това е вменено в правомощията им“, разяснява проф.  Терзиев.

Според ученият търсенето и намирането на подходящи кандидати на този твърде ограничен пазар на труда на учени и изследователи довежда до затворен цикъл.

„Промяната, към която сме тръгнали, търси определена справедливост и точност, но едва ли ще я постигне само с тези корекции в законодателството. По-скоро тя трябва да бъде свързана с такива в управлението на системата. Много често се говори за мандатност, креативност, стратегии и т.н., в общия случай е свързана с моделиране на нагласите на общите събрания по определен начин, който в някои случаи граничи с нормите на морала и закона. Въпреки това процедурите са законни и не особено морални. Доказателства в тази посока има много и постоянно. Невинаги демократичните правила избират най-способните и най-компетентните, а понякога дори и не дават възможност за изява на част от учените по ред причини. Това е проблем от общ характер, който с по-голяма сила е приложим за академичната общност. Тук индивидуалностите са много и в различни посоки. Обединяването понякога е за сметка на избор, който е свързан по-скоро с други обстоятелства, а не с качествата на индивида. Промяната в тази посока е възможна, ако при този избор има конкурс, почиващ на максимално обективни критерии“, убеден е проф. Терзиев.

Изследователят е категоричен, че в настоящото развитие на обществото наука самостоятелно няма как да се прави, както и съществуването на науката сама за себе си е невъзможно. Това налага работата в по-широки екипи и сътрудничеството в различни направления. Също така налага и развитието на интердисциплинарния подход и развитието на учения в различни посоки и плоскости. Тава не прави човека/учения „пенкилер“, а го прави далеч по-способен да отговори на динамиката на изискванията на бързо променящата се среда.

„Промените в Закона висше образование налагат и промяна в обществените отношения в тази област. Може би това са най-съществените промени в последните тридесет години, които се очаква да промени модела в определена посока. Разграничаването на академичната, от административната и финансовата автономия поставя ред въпроси, които тепърва ще намерят отговор. Министерство на образованието и науката придобива съществена роля в управленските процеси, като сключва договор с ректора на университета и следи за изпълнение на програмата му. Та тази програма трябва не само да отговори на стратегическата рамка за развитие на висшето образование, но и да отговори с конкретни действия в четири годишния мандат. Това поставя и въпроси как и по какви критерии ще бъде оценена тази програма, експертизата на тези, които ще я оценяват дали ще бъде достатъчно висока или ще има съответния субективен елемент. Последващата оценка на какво ще се базира и какви ще бъдат последствията от една такава оценка. Все въпроси които ще търсят своето място в изменения правилник на закона и други документи“, подчертава проф. Терзиев.

Той казва още, че безспорно е ясно, че съществуващият модел боксува и създава неприятното усещане на загубено доверие в системата на висше образование. Разпиляването на и без това малкия и ограничен потенциал създаде предпоставка за количествени изменения- наличия на много висши училища, създаване на безброй факултети и набор от много специалности в различни професионални направления. И ако обяснението на местните университет, че това налага регионалната икономика и това са изискванията на местния бизнес са съвсем неверни и неточни. Планирането на процесите е пренебрегвано и омаловажавано, което и доведе до реализирането на тази не особено позитивна ситуация.

„По-жалкото на всичко това е че „бавната смърт“ на създадените по-рано ще продължи десетина години и последствията ще бъдат усетени на един по-късен етап.В последните години имах възможността да чета публични лекции и пленарни доклади м страни и градове пред аудитория, която е несъизмерима с българската действителност. За съжаление оценката на това аз и моите колеги правим дойде най-вече от чужбина и най-малко в българската академична среда. Като че ли ние сме скроени по тясно и виждаме само в определено поле. Друго което прави впечатление – ние сме едни в нашата среда и много по-различни и не до там подготвени пред външната среда“, споделя проф. Терзиев.

Според него това говори многозначително за затворения характер на системата и за високата ни вътрешна оценка, която обаче не кореспондира с външната. Тези ситуации ще бъдат преодолени много трудно и много бавно, защото са свързани както с личностните модели на поведение, така и с политиката на съответните висши училища.

„В тези години на осъзнаване на потребността от това което правим, от необходимостта от полезност и възможната значимост, се срещнах не само със злоба и недоверие, но понякога отношението стигаше до измерения извън нормално приетото. Това еднозначно говори за липса на зрялост и за липса на възможност за приемане на новото и различното. Примери в тази посока много могат да се посочат, но те едва ли са интересни за широката аудитория“, добавя в заключение проф. Венелин Терзиев.