Проф. д-р Христомир Брънзов, генерален директор на НИМХ, пред „Труд“: Идеята е НИМХ да бъде ликвидиран като научна организация

Има хора, които не могат да простят, че излязохме от БАН

- Кога и как разбрахте, че ще ви местят, проф. Брънзов?
- Писмото до премиера изпратихме на 6 януари, защото на 4 януари разбрахме, съвсем случайно, че има някаква стенограма на правителството от 30 декември и от нея става ясно, че министър Денков ни праща в МОСВ.

- Какви са мотивите?
- Никой не знае, но вероятно, че по-добре ще обслужваме МОСВ, ако сме към него. Но това няма никакво значение дали сме към екоминистерството или не, ние си го обслужваме добре и няма никакви оплаквания от тяхна страна, както обслужваме и ред други министерства. Този въпрос, дори ако си спомняте, беше задаван пак от един деятел от БАН - проф. Станилов, депутат. Има стенограма към на Народното събрание с отговор на тогавашния министър на околната среда и водите защо не сме към тях. Той беше отговорил, дори доста шеговито, че с неговите мотиви и археологията трябва да мине към МОСВ.

- Защо не искате да се местите в друго ведомство, преди няколко години се махнахте от БАН?
- Защото в МОН е нашето естествено място. В БАН взеха решение, което приоритетно финансира фундаменталните научни изследвания. Приложните изследвания, каквито са в НИМХ, бяха неглижирани. Това означаваше да ликвидираме цялата оперативна дейност. Борихме се цяла 2018 година с тях да променят това решение и накрая разбрахме, че трябва да си ходим. Но какъв е принципът - защо бяхме в БАН? Ние имаме доста богата история и едно от нещата, за които говорим е, че не трябва да се повтарят грешките от историята. Една национална хидромеорологична служба трябва да е към държавна структура, която тя не обслужва, защото в противен случай става ведомствена. Затова навремето Стамболов ни е създал към министерство на просвещението. Имало е един кратък период в нашата история от около 10 години, казвам кратък, защото ние имаме 132 години история, в който решават и ни прехвърлят в министерство на земеделието. В резултат, на което до 10 години цялата дейност се насочва към агрометеорологията, всичко останало отива на заден план. Логично е, когато принципалът ти го интересува само едно нещо, това да правиш. Останалите министерства естествено са много недоволни, взимат института и го слагат в Министерски съвет, за да може да е равно отдалечен и да си върши целия спектър от дейности. После попада в БАН, защото нашият ръководител тогава - акад. Любомир Кръстанов, го правят председател на БАН. До 2018 г., после се върнахме в министерство на образованието.

- Как се развива НИМХ, откакто е под шапката на МОН?
- През 2021 г. за пръв път след 30 години писане на концепции само, получихме средства по програмата за научна инфраструктура на МОН и успяхме цялата валежомерна мрежа на България от 270 станции да я автоматизиране и вече имаме автоматични прибори, които в реално време изпращат информация къде какво вали. А с това, за което ни се смеха, онези кофи, с които мерехме валежа, ги няма вече.

- Какво ще предприемете, ако не бъдете чути?
- Вероятно ще предприемем стъпки, защото хората са много огорчени. Първо НИМХ не е чувал с картофи - да го пренасяш от едно място на друго. Един министър е временно явление, а една национална институция не е. Това нещо трябва да стане след обсъждане между експерти, които да обяснят плюсове, минуси. Не може абсолютно никой от нас да не знае, а и колегите вероятно от МОСВ, доколкото имаме контакти, и те не знаят. Това ни ядоса много, защото голяма част от нас помнят и едни други стари времена, когато точно така се взимаха решение - сутрин се събуждаме и разбираме, че вече не сме такива, каквито досега. Тук става въпрос за еднолично решение на министър. Отивайки в МОСВ, ще се ориентираме основно към хидрология и към климат. Това, което ведомството го интересува. Помните може би, имаше един председател на БАН Иван Юхновски, също химик, който дърпа конците. Той на Общо събрание на института през 2018-а, след като разбра, че хората в института категорично не искат да остават в БАН, още тогава каза, че до 3 години ще докара НИМХ до някаква дирекцийка, администрацийка към някое министерство. Сега двамата новоизбрани академици химици - Хаджииванов и Денков, общо взето реализират това нещо. Казах ви то започна още преди, със Станилов, който още тогава предложи, министърът тогава му обясни колко е несъстоятелна тази идея. Въпреки всичко продължават - идеята е НИМХ да бъде ликвидиран като научна организация. Защото БАН в момента няма нищо, което да е адекватно на проблемите, които стоят пред страната в областта на хидрологията и метеорологията.

- При тях остана паралелна структура, след като НИМХ бе прехвърлен към МОН, сега какво е положението?
- Останаха 6 човека от нас там. Направиха един Институт за изследване на атмосферата, климата и водите, който в противоречие с всички устави на БАН, вече трета година няма научен съвет, стои си с учредителния научен съвет, който със създаването на този институт трябваше да се разпусне. И е много интересно защо няма научен съвет - защото те нямат численост, нямат капацитет. Назначиха няколко пенсионери, на половин щат - учени от други институти. Сега са успели да станат 20 човека, но реално тези на постоянен трудов договор, които не са пенсионери или в дългосрочен отпуск в чужбина, са под 10 души. Така че по никакви критерии не може да е институт. Тук идеята е да отмъщават на НИМХ, колкото и глупаво да звучи. Това са част от хората, които гравитират около Юхновски основно в тази област - химическите науки, които не могат да простят на НИМХ, че излезе от БАН. Денков е химик, а знаете ли кой му е заместникът, отговарящ за науката - акад. Константин Хадживанов. Това е човекът, заради който НИМХ излезе от БАН, и на който искахме публично оставката като заместник-председател на БАН тогава. И той също е химик. Така че ясно е какво става и какъв е принципът на това решение. А МОСВ не е мястото, където е добре да отидем, по тези причини, че вероятно ще се трансформираме от национална в някаква ведомствена служба. Вероятно ще отидем отново на вариант - към Министерски съвет, за да бъдем равно отдалечени от всички ведомства, които обслужваме.

- Ако ви предложат да останете в МОН, няма ли да се съгласите?
- Ние сме по-широко скроени. 132 години сме съществували. Между другото от 1890 до 1952 г. - 62 години, НИМХ е имал само двама директори. Това показва, че още от началото това е една деполитизирана организация, винаги се е управлявала от учени. Тъй като винаги си е вършила работата, независимо от всички национални катастрофи, преврати, смяна на правителства, стотици министри, НИМХ е работил. И сега си върши работата. За пръв през последните 2 години институтът има делегиран бюджет и преходен остатък като всяка научна организация. Ние имаме научни проекти, които се изпълняват няколко години. Отнемайки ни този бюджет и остатък, вървят точно към това, което Юхновски каза на онова събрание - да ни направят някаква администрация, защото ние няма как да вършим научни проекти без финанси.

- Кои са най-важните проекти, по които работите сега?
- Имаме 11 международни проекта, имаме 45 национални проекти, обслужваме различни организации. За 2020 г. сме направили над 11 000 експертизи за държавната, съдебната власт, общините. Имаме отчети на сайта ни. Най-яркият пример за резултатите от научната ни дейност са така наречените собствени приходи - средствата, които получаваме от всички тези проекти. Те са се удвоили за 3 години А прогнозата за времето по медиите е само върхът на айсберга в работата ни.

- Има ли опасност да останем без нея?
- Това е последното нещо, което аз и колегите искаме. Ние сме патриоти в работата си. Всичко, което сме направили - излизането на БАН и това писмо сега, всичкото е с идеята да запазим и надградим постигнатото. Нещо, което върви добре, не трябва да се бута и да се разваля, защото след това се прави трудно. Ако сега спрем, нарушим технологичните вериги, тръгнем по протести, в крайна сметка гражданите на София не са виновни, за да им блокираме Орлов мост, например. По същия начин какво ще се случи, ако спрем системите за ранно предупреждение, станат наводнения и загинат хора - как ще го обясните на близките им. Затова това е крайна мярка, за която дори не ми се мисли. Мисля, че по-скоро ще вземем решение да напуснем работа. Просто хората са много разочаровани от това решение, от мотивите, защото мислехме, че всичко това като стил на управление отдавна е приключило.

Нашият гост
Проф. Христомир Брънзов е роден е на 23 ноември 1954 г. в София. През 1979 г. завършва специалност Физика на Земята, атмосферата и космоса с квалификация метеоролог във Физическия факултет на СУ. Специализира в Ленинградския хидрометеорологичен институт, СССР. От ноември 1991 г. работи в НИМХ. През 2020 е избран за генерален директор.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта