Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът Борисов сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

Проф. Магдалена Миткова, ректор на бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“, пред „Труд“: Добрите преподаватели никога не са достатъчни

Записваме студенти за новия факултет по медицина

Бургаският университет „Проф. д-р Асен Златаров“ обяви за пръв път в историята си прием на студенти по медицина. „Това е една голяма сбъдната мечта“, заяви пред „Труд“ ректорът проф. Магдалена Миткова. Тя разказа за трудния път до сбъдването на тази мечта и обобщи: „Като ректор бих била истински удовлетворена, когато заедно с колегите ми успеем да докажем, че университетът „Проф. д-р Асен Златаров“ не е просто държавният университет на Югоизточна Европа, а е най-добрият университет в Южна България, който дава възможности за качествено висше образование в различни сфери – от химия, през биология и екология до обществено здраве и медицина. Убедена съм, че това ще бъде факт през следващите години“.

– Проф. Миткова, Бургас вече си има Медицински факултет, честито.
– Да, след решението на Народното събрание от май 2019 г. Бургас има Медицински факултет, а след получаването на положителна оценка на програмата за обучение в специалност „медицина“, от миналия месец вече можем да обучаваме студенти в най-добрите стандарти и практики за тази специалност. Така се сбъдна една наша мечта, която беше важна за нашия град. Пътят до нея беше дълъг и доста труден. По проекта за изграждане на Факултет по медицина в Бургас работиха много хора години наред, като всеки вложи максимум усилия за постигането му. Няма да крия, че имаше и много пречки, но силната мотивация на целия екип доведе до очаквания позитивен резултат. Една основна причина за успеха беше огромната и постоянна подкрепа от страна на община Бургас – в лицето на кмета г-н Николов и неговия екип, както и на общинските съветници, които още в началото застанаха зад идеята в града ни да има висше образование по медицина и направиха всичко необходимо – финансово, идейно, логистично да я подкрепят, за да можем днес вече да се похвалим с начало на кандидат-студентска кампания в най-новата за университет „Проф. д-р Асен Златаров“ специалност.

– Чия беше идеята и защо академичната мисъл се обедини около нея?
– Подобна цел – изграждане на определен факултет е по-скоро плод на осъзнатата потребност от осигуряване на определен тип образование. Ако говорим за Бургас, необходимостта от добро, качествено образование по медицина, което да се провежда на място и да гарантира лекари-специалисти за лечебните заведения тук, беше осъзната първо от страна на общината. Както каза г-н Николов по време на пресконференцията за представянето на факултета – един от трите важни проблема от самото начало на неговия първи мандат винаги е бил здравеопазването и той остава такъв през цялото време, защото липсата на квалифицирани специалисти кара хората да търсят решение в други градове и в чужбина. Логично е именно общината, която работи директно с гражданите да идентифицира първа проблема. Затова и най-естественият и най-силен поддръжник на изграждането на Факултетът бяха кметът и неговият екип. Вие ме питате защо академичната общност е застанала зад идеята. А аз искам да кажа, че цялата общност в Бургас застана зад нея. В университета имаме писма за подкрепа от всички основни институции и то не само в сферата на образованието. По-важното е, че имаме изразената писмена подкрепа и на много граждански и младежки организации, на училищата, на лечебните заведения в Бургас. По време на акредитацията за разкриване на Факултет, експертната група трябваше да проведе среща със заинтересованите от разкриването му страни – така е по програма. Мога да ви уверя, че те бяха изключително впечатлени от силната мотивация, от общата подкрепа за инициативата – защото стана ясно, че не просто университетът и общината се борят за обучението по медицина, а че Бургас очаква и подкрепя идеята. Що се отнася до академичната общност, то тя имаше още един мотив да подкрепи разкриването на новата специалност.

– Какъв е той?
– Заедно с обучението във факултета по обществено здраве и здравни грижи, обучението в специалност „Медицина“ ще доближи структурата на висшето ни училище до структурата на класическите университети, които предлагат на едно място качествено обучение едновременно по природни, хуманитарни и социални науки.

– Ще има ли достатъчно студенти? Това е проблем за висшите училища извън столицата в последните години…
– Проблемът с достатъчния брой студенти не е регионален. С други думи, няма правило, по което университетите извън София да нямат достатъчно студенти, а тези в столицата да се пълнят с кандидати. Правилото е, че има желани и модерни специалности, и такива към които има слаб интерес. Медицината не е от специалностите, които страдат от липса на млади хора, които искат да учат за лекари. В този смисъл смятам, че проблем с достатъчно кандидати няма да има. Нашата задача е да докажем, че сме осигурили не само изключително модерна база и оборудване, но и че програмите, по които ще се обучават студентите, са в духа на най-доброто и качествено медицинско образование, а преподавателите са професионалисти с голям стаж в преподаването.

– А как ще се конкурирате с факултети и медицински университети с дългогодишна история?
– На първо място с желанието, енергията и опита на двигателите на идеята. Но най-вече с комбинацията от добра база, добри преподаватели и качествени програми за обучение, с програми за обмен с други университети – у нас и в чужбина и с ясна визия за развитие на наука във факултета. Смятам, че за всички е ясно, че създаването на факултета не е еднократен акт, а е постоянен процес на развитие и утвърждаване. Първото голямо предизвикателство е кандидат-студентската кампания, която вече стартира от 1 юли, има записани кандидати. За нея сме се постарали да осигурим всичко необходимо. За организацията на кампанията, за самото съдържание на изпитите, за провеждането им и за оценката на работата на кандидатите сме поканили специалисти от София, които имат дългогодишен опит в тази дейност. Имаме нужда от тяхната помощ първата година, като заедно с провеждането на кампанията, те ще обучават и „оценители“ от Бургас, така че от следващата година, живот и здраве, да можем да се справяме сами. Когато приключи кампанията и първите студенти бъдат записани – общо 40, от които 20 момчета и 20 момичета, ще направим подробно представяне на програмите, по които ще се обучават те и на техните преподаватели – хора с голям опит и умения. В следващите шест години студенти и преподаватели заедно ще се обучават, но и ще създават образа на факултета по медицина на университетя „Проф. д-р Асен Златаров“.

– Имате завиден оптимизъм.
Знам, че наред с огромната подкрепа, която получаваме, има и много скептично настроени, невярващи, че ще успеем. На тях бих казала – всяко ново начало е трудно, но ако получим кредит на доверие, ще докажем, че и в Бургас може да се прави качествено и модерно обучение по медицина.

– Как ще се избират преподавателите? Кажете нещо от „кухнята“ на новия факултет?
– Както вече казах, когато приключи кандидат-студентската кампания – ще направим специално представяне на преподавателите. Към този момент мога спомена само малко сухи факти. През първите три години теоретичното обучение ще се осъществява от хабилитирани и нехабилитирани специалисти, както предвижда и нормативната уредба за висшето образование. Става дума за хора с дългогодишен опит като преподаватели, а голяма част от тях и като лекари в различни специалности. Над 65% са хабилитирани в съответните специалности. Средната им възраст е 50 години. След приключването на теоретичното обучение, от четвърти курс нататък студентите ще продължат своето практическо обучение в клиничните бази на факултета – това ще бъдат всички лечебни заведения в Бургас, които имат акредитация за обучение на студенти и специализанти, и са университетски болници. Студентите ще имат широки възможности за запознаване с разнообразна клинична патология и модерни методи на лечение. Освен добро теоретично и практическо обучение, ние ще се стремим да осигурим на нашите студенти и възможност за научна дейност, за работа по различни проекти, както се случва това и в другите специалности на Университета.

– Има криза за лекари в цяла България. Бургаските болници се борят за всеки млад лекар. Има ли гаранция, че вече завършилите медици ще остават в морския град?
– Да, кризата с лекарите и сестрите е факт навсякъде – не само в Бургас, в цяла България, а и на европейско ниво. Като граждани на ЕС българските лекари и професионалисти по здравни грижи също могат свободно да избират къде да учат, къде да работят и да живеят, което е чудесно, но и поражда значителни проблеми за задържането на специалисти на място. Така че този проблем реално съществува и в Бургас, и ние ще трябва да го решаваме по един много класически метод – като осигурим на младите хора, които завършват, стабилни причини да останат. Убедена съм, че факултетът ще привлече млади хора извън Бургас, а и от чужбина по-нататък, които искат да учат за лекари – да дойдат в нашия град и да решат да останат да работят и живеят да тук. Всичко това няма да стане от днес за утре и с магическа пръчка, но факултетът по медицина отваря огромно поле от възможности. Той е чудесен мотиватор и за лекарите на Бургас – да се развиват, като преподаватели и в медицинската наука, да търсят и реализират контакти с колегите им от други университети и факултети в България и в чужбина. Убедена съм, че и болниците в Бургас ще бъдат достатъчно гъвкави в привличането на младите специалисти още като студенти, а Наредбата за специализации в сферата на медицината предвижда възможност за оставане на работа на мястото, на което се специализира. Възможността за професионално развитие, израстване и специализация, с добро възнаграждение, в комбинация с добрата среда за живеене – това търси всеки новозавършил млад лекар. Затова съм сигурна, че голяма част от завършващите Факултета по медицина ще изберат да останат в нашия град.

– Вие сте ректор втори мандат на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Кои са най-търсените специалности?
– През последните години има изключителен интерес към педагогическите специалности и се наложи да увеличим капацитета на това професионално направление. Традиционно много кандидати има за направление „Обществено здраве“. Вече втора година се забелязва тенденция към завръщане на интереса на кандидат студентите към инженерните направления – електроника, електротехника, химични технологии, машинно инженерство, транспортна техника и тенологии. И това е резултат от развитието на промишлеността в нашия регион. Само след 2-3 години инженерите ще са може би по-дефицитни и от лекарите. Когато инвеститорите проучват даден регион, те определено идентифицират като начало има ли университет, който да осигурява квалифицирани кадри.

– Как се променят нагласите на младите хора? Зашо все по-малко избират трудните специалности, като „химия“ и „медицина“?
– Нагласите на младите хора днес се променят, точно както се променяха нагласите на младите хора и преди 20 тодини – с темповете на развитие на обществото. И сега, и преди години винаги е имало „модерни“ специалности и такива, които не са били особено привлекателни. С други думи образованието следва потребностите на икономиката, на бизнеса. Сега по-бързо трябва да е темпото, с което се улавят потребностите от специалисти. При избора на специалност не влияе „лекотата“ или „трудността“ на обучението, а преди всичко възможността за реализация. Нали не мислите, че обучението по информационни технологии е по-лесно от това по химия и биология, например? А медицината, въпреки че е една от най-трудните специалности, е все така привлекателна, както и преди 20 години. По-скоро младите хора, заедно с родителите си, анализират възможностите за намирането на работа след завършването и като отчитат в повечето случаи възможностите и интересите си, решават къде и какво да учат, за да получат диплома за висше образование. И докато те имат хоризонт от 5-6 години, за да мислят за реализация, то пред университетите стои по-трудната задача – да реагират на потребностите на бизнеса, като регистрират тенденциите още в зародиш и така да бъдат адекватни на средата, и съответно да бъдат търсени от студентите.

– Защо българските зрелостници изтичат към чужбина? Лавинообразен ли е този процес? Как да бъде спрян?
– Свободното движение на гражданите е една от най-големите ценности на съвременното общество. И не е беда, не е заплаха. То е възможност, която, ако бъде използвана правилно, може да се превърне в изключителен капитал. Ако се върнем назад в историята на България – във Възраждането и след Освобождението – голяма част от интелигенцията, от будителите са все хора учили в чужбина и върнали се да работят в България. Проф. д-р Асен Златаров, чието име носи нашият Универтитет е роден в Хасково, следва химия в Женева, става доктор по химия и физика в Гренобъл, специализира в Мюнхен, но после е учител в Пловдив и преподавател в Софийския университет. Така че обучението в чужбина е богатство. Предизвикателството стои пред нас – да убедим младите хора, които са завършили в чужбина, че е добре, перспективно и важно да се върна в България, за да живеят и да се развиват професионално.

– Студентите у нас намаляват, вузовете се нароиха прекалено много, боже би? А преподавателите?
– Аз не мисля, че има тенденция за намаляване на студентите. По-скоро намаляването е на ниво раждаемост, а след това има и по-малък брой ученици и студенти. Що се отнася до броя на университетите – и там, както и в средното образование текат и ще продължат да текат естествени процеси по утвърждаване на най-добрите, най-търсените, тези, които се развиват с темповете на развитие на науката и образованието, и на потребностите на студентите, и естествено отпадане на останалите. А добрите преподаватели са ценни за всяко училище, за всеки университет и затова се стремим да ги задържим, като им осигуряваме качествена среда за работа, за създаване на наука и за професионално развитие. Добрите преподаватели никога не са достатъчни.

– Като ректор и преподавател кога се чувствате истински удовлетворена?
– Като преподавател – винаги когато видя блясъка в очите на студентите си, когато усетя интереса им към темите, по които говорим, когато се убедя, че са избрали професионалното си развитие осъзнато и ще продължат да работят в тази сфера. Химията не е лесна специалност, не е лесна професия. В момента не е и сред много „модерните“, но съм убедена, че има своето място и в бъдеще, защото крие огромен потенциал за развитие в много посоки, и защото все още има много неразкрити тайни в химическата наука. Когато видя, че съм запалила своите студенти за тези тайни, тогава съм удовлетворена и щастлива.

Нашият гост
Проф. Магдалена Миткова е родена в Бургас. Завършила е Немската езикова гимназия в родния си град, след това ВХТИ „Проф. д- р Асен Златаров”, специалност „Технология на основния органичен синтез и горивата”. От 1982 г. е преподавател в университета, от 2015-а е негов ректор.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.