Илън Мъск представи специален тунел за намаляване на трафика (ВИДЕО)

Пет автомобила и автобус се удариха по пътя Бургас-Созопол, двама души са пострадали

Папа Франциск смени дългогодишния главен редактор на вестника на Светия престол

Електронната идентификация за българските лични документи се отлага за 2020 г., решиха депутатите

Президентът Радев наложи вето на промени в НПК

Ценко Чоков: Охранители на зам.-главния прокурор Иван Гешев ме снимаха в заведението

Тръмп: Не строим бетонна стена по границата с Мексико, а художествено оформена конструкция

Бивш затворник отива на съд за отвличане

Ветко и Маринела Арабаджиеви са обявени за издирване в сайта на Интерпол

Почина американската актриса Пени Маршъл

Жената на Ценко Чоков: Съпругът ми е влязъл в заведението, за да си купи храна за вкъщи

Медицинският факултет не бива да бъде разрушаван с лека ръка, заяви Даниел Вълчев

САЩ продават на Турция зенитноракетни комплекси „Пейтриът“ за 3,5 млрд. долара

Дипломатическите комуникации на ЕС са били прихванати от хакери

Анатомия на една икономическа криза В САЩ почти всички значими рецесии в последно време са предхождани от обърнати лихвени криви

Проф. Сашо Пенов: Интересът към обучението по право намалява

 Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет, пред „Труд“: 

– Не е за вярване, профeсор Пенов, че тази година за елитната специалност право в Алма Матер са кандидатствали по-малко хора, отколкото са свободните места?

– Справките показват ясно, че интересът към обучението по право намалява. Тази година правото изпадна даже от първата десетка по брой на кандидат – студенти в Софийския университет (СУ). В десетката са психологията, социологията, английска филология, публична администрация, софтуерно инженерство, компютърни науки, европеистика, информационни системи, информатика и педагогика. Около 370 души са посочили като първо желание да изучават право – при обявени 360 места за редовно и 50 за задочно обучение. А Юридическият факултет е с традиции, с достатъчно преподаватели, нашият капацитет е голям по критериите на националната агенция за оценяване и акредитация. Наложи се да направим допълнителен прием – да дадем още веднъж шанс на студентите, получили слаби оценки на един от изпитите – по български или по история. След него за редовно обучение записахме 44 души при обявени 47 места, а за задочно – само 15. Приемът тази година не се реализира изцяло. В предишни години е бил и по-малък, но след това е имало прехвърляне на студенти от други факултети и ВУЗ-ове при нас – нещо, което вече не се прави.

– Десетилетия наред правото в СУ беше най-желаната специалност и професия мечта. Защо вече не е така?

– Не е така по различни причини. Има демографски срив и кандидат-студентите намаляват от няколко поредни години. Общо в СУ за около 5000 места са кандидатствали около 6000 души. Около 700 души са кандидатствали право, но само 370 са го посочили като желание на първо място. Следването е тежко – 5 години, над 40 изпита – 30 задължителни и над 10 изборни дисциплини, после държавен изпит, след това изпит за юридическа правоспособност, друг за влизане в съдебната система. Правото е учение за цял живот – учиш нормативни актове и докато практикуваш. Сега повечето деца искат да учат в право у нас, а после да специализират в чужбина. Във Юридическия факултет имаме договори с над 60 университета в ЕС – по програма „Еразъм“ правим обмен. Откакто помня, при нас са се обучавали между 250 и 350 студенти.

– Радостни ли са сега студентите и преподавателите, че правителството променя с наредба юридическото образование?

– Не мога да преценя дали са радостни. Но измененията в тази наредба се обсъждат отдавна. Участвал съм в тях с колеги от другите юридически факултети – събирали сме се в Съюза на юристите и правосъдното министерство, давали сме предложения, правихме анкета между студенти. Старата наредба е от 1996 г. и се налагат промени. Проектът беше публикуван неотдавна, запознаваме се с него внимателно.

– В Министерството на правосъдието ( МП) направили анализ на образованието по право и той показал, че моделът му е морално остарял, приемът на студенти е неоправдано завишен и подготовката им е неадекватна, особено по европейско право. И според вас ли е така?

– Такива квалификации – „морално остарял“ – аз избягвам да правя. Знам, че когато е била правена старата наредба за юридическото образование, са били събрани учебните програми на 30 университета от различни държави. Тогава България не е била членка на ЕС – така че очевидно са нужни актуализации. В отделните дисциплини трябва да бъдат добавени въпроси от правото на Европейския съюз. Европейското право би трябвало да се изучава в два семестъра, а не както досега. Тази дисциплина е всеобхватна – директивите за опазване на околната среда, режима на данъчното облагане, бюджетните регламенти и т.н 

– Новата наредба предвижда нова дисциплина – „Човешки права и свободи“.

– Ние имаме подобна и сега. Но права и свободи има в различни области на правото – в трудовото, в данъчното…Трябва да се уточни какво ще изучаваме.

– Някъде пишеше, че правото било изкуство на доброто и справедливото, но в една отминала епоха, когато всички закони били излети върху 12 медни плочи. А сега, когато има милиони учебници по право – конституционно, трудово, наказателно, облигационно, данъчно, застрахователно – какво е правото? Специалност за тройкаджии, така ли?

– Не бих казал така.

– Но при последното класиране при вас минималният праг за прием на студенти падна до 14 при 24 максимален. Кандидати с тройки седят на студентските скамейки сега.

– В тоя прием има различни хипотези. Балът е по-нисък и защото оценката по история вече не се умножава по две. Децата с по-ниски оценки – 3 или 3,50 – идват при нас от езикови, математически и други сериозни гимназии с петици и шестици в дипломите. Не може току така да се каже, че са тройкаджии. Изкарали са тройки на кандидат-студентските изпити.

– Младото поколение е неграмотно, казват опитни юристи. Адвокат Даниела Доковска разказва, че получила жалба от неуспял кандидат за вписване в колегията, адресирана до „Предцедателя на Висшия адвокадски съвет“. И това е човек с диплома за юридическа правоспособност!

– Не мога да дам квалификация за младото поколение, че е невежо. Мога да кажа, че подготовката по български език зависи от средното училище, тя е предопределена от средното образование. За да попълнят студентите пропуските си, ние въведохме дисциплина „Език и право“. В нея преподават колеги от факултета по славянска филология, тя е доста желана от студентите – осигурява подготовка по граматика и анализ на речта – юридическа, политическа, журналистическа.

– В недалечното минало дипломата по право се свързваше с високи доходи и престижна реализация. Днес тя е достъпна за всяка миска от конкурс за красота, за високи доходи и дума не става, а за магистратите се говори като за прислужници на мафията. Знаете ли кой казва това? Ваш студент, а не аз.

– Един велик икономист пък казва, че нито едно възнаграждение на юриста не е достатъчно предвид трудностите, които той изпитва още по време на следването. Ние имаме отлични студенти, 70-80% са много добри. Това личи и по международните състезания по право, където те печелят награди. Личи и по характеристиките, които им се дават, за да кандидатстват в чужбина, след като завършат при нас. Ако са слабо подготвени, биха ли ги приели в Оксфорд, в Харвард? Получаваме благодарствени писма за някои – че сме ги препоръчали да учат там. Но у нас?

– Какво у нас?

– Излезе статия за студенти победители в международни състезания – по човешките права, по право на ЕС, по медиация. И не ни се обади нито един работодател да каже – дайте тези деца! – нито от частна фирма, нито от държавна институция.

– Разговарях наскоро с моя позната, завършила право. „Вече разбрах – каза тя –  че правото е специалност за връзкари. Стажувах при нотариуси и адвокати, те не те учат на занаят, не те назначават. И за магистрат не те щат, ако не си човек на някой. Зарязах дипломата и сега продавам прахосмукачки.“

Не знам. От анализ на Министерството на образованието и науката разбрах, че все още има пазарна реализация на завършилите право – в администрациите, като юрист консулти, консултанти. Учудващо е, тъй като 1500 – 2000 души на година завършват право. Огромен брой! С него броят на адвокатите, съдиите, прокурорите и други с юридически професии за 7-8 години ще се удвои. Това е една причините правото да не е приоритетна, нито защитена специалност по критериите на МОН, въпреки, че е част от фундамента на обществото.

– Чуйте мнението на ваш колега, професор по право: „Нароиха се юридически факултети в провинцията – в лозята край Варна, на горнобанските ливади. Имаше по едно врече и един „стопанско-правен“ факултет в Монтана и – парадоксално!- точно негов възпитаник стана шеф на правната комисия в Народното събрание!“

– Аз не мога да упрекна нито един от другите факултети. Всеки е създаван по законен ред. Бих дал примери от съседни държави: В един сръбски град – Ниш има 6 частни юридически факултети, освен държавния. И в Македония е така. У нас има 9 факултета, във всеки от тях има добри студенти. Много или малко са – това е въпрос на анализ в зависимост от трудовия пазар. По лични и социално-икономически причини не всеки би могъл да се обучава в София. Далеч съм от мисълта, че трябва да има само един юридически факултет и той да е нашият – това би ограничило достъпа до образование.

– Но студентите се смеят на професорите – че обикалят като хвърковата чета градовете да четат лекции. Обяснимо е – професорите получават по-малки заплати от районните прокурори, на които са преподавали. Не е чудно, че за изпити вземат рушвети или поне се говори така.

В нашия факултет сигнали за рушвети няма. И рушветчии няма – вярвам в това. Но са ниски възнагражденията на преподавателите. Особено на младите. Главен асистент получава месечно 500-600 лв. Все по-трудно намираме млади хора, готови да се занимават с наука. Има и изключения, разбира се – завърнали се от чужбина, защитили там докторати, кандидатстват за асистенти при нас. Лошото е,че не всички бюджетни средства и студентски такси, с които се финансира дадена специалност в университета остават за нея. Така трудно се покриват разходите за администрация, сграда и се ощетяват натоварените преподаватели. Един води курс от 300 души, друг от 12, но заплатите са еднакви. Има едно постановление за бюджетната издръжка на студентите, което е за преразглеждане. Издръжката на един студент по право е около 1200 лв. А на студент по национална сигурност – 5000 лв., по спорт – 3500.

– Издръжката на един затворник е 3000 лв. годишно, между другото.

– Значи и издръжката на затворника е по-голяма от тази на студента по право. А и тези средства невинаги се получават.

– По новата наредба задочното образование по право отпада. Задочниците получавали по-слаба подготовка, затова. Но те се сърдят – не било така!

– Не мога да кажа. Натовареността на студентите задочници е по-малка, но има добре подготвени и между тях. Зависи от хората. По наредбата се изисква за всеки студент поне две седмици на семестър практическо обучение. То няма как да стане при задочниците, те работят. Но пък има и редовни студенти, които работят. Задочното обучение е традиционно у нас, но пък такова е било и вечерното, а вече сме го забравили. Дали да отпадне – това е въпрос на целесъобразност с оглед пазара на труда и качеството на образованието. Нека авторите на нормативния акт да го решат.

– Те въвеждат нов, единен ред за държавните изпити във всичките юридически факултети. Това е хубаво – нали така? – да няма разни подмятания за горнобански ливади и тъй нататък.

Аз си го представях другояче: студенти от всички факултети да се явяват пред една комисия, която да не знае кой откъде е. За да се направи после и анализ на резултатите от обучението. Но се предлага друго – комисии, избрани с жребий във всеки ВУЗ, да изпитват своите студенти, а правосъдният министър да изготвя писмения казус за изпита и той да бъде с оценки, вместо с „да-не“. Ще видим – може да се получи добре.
Визитка:

Роден на 27 юли 1960 г. в Монтана. Завършил Немска гимназия (1974-1979 г.) и право в СУ “Св Климент Охридски” (1981-1985). Магистър по финансово право от Института в Хамбург- Германия (1991-1992). Работил като стажант съдия в Софийски окръжен съд, експерт в Министерството на финансите и адвокат (1986-2000). Специализирал финансово и данъчно право във Виена, Атина, Хамбург, Саарбрюкен, САЩ (2001 -2004). Пораснал в научната кариера като асистент (от 1987), старши асистент (1991), главен асистент( 1996), доцент ( 2000) и професор ( 2012) по право в СУ”. Избран е за декан на Юридическия факултет на 16 април 2011 г.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. При тези преподаватели, при тези председатели на висши съдилища и при тези все по-зачестяващи направо екзотични присъди няма начин да не се отвратят младите хора от Темида. Това го знаете много доре, проф. Пенов.

  2. Този явно охранен адвокат на Мишо Бирата,изгонен за нещо си от Президентството ,кво акъл дава…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.