Виртуални турове сменят ваканциите Чрез добавена реалност ще посещаваме труднодостъпни и защитени места

САЩ тестваха крилата ракета със среден обсег

Доплащаме за лечение по официални тарифи С Наредба на здравния министър ще се избегне нерегламентираното даване на пари

Задължителен ли е медицинският преглед, когато започваме работа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 20 август 2019

Тръмп: Няма риск икономиката в САЩ да изпадне в рецесия

Airbnb събуди търсенето на жилища в Гърция 67 евро за нощувка в Атина

Версия: Жертвите от Негован убити от родственик, той не ги търси (обзор) Все още загиналите не са идентифицирани

Путин пристигна на посещение във Франция

Хора от Израел и Кувейт купуват имоти в Банско Интерес има от руснаци и британци

Словашката прокуратура: Бивш военен е убиецът на журналиста Ян Куциак и годеницата му

Траурно бдение в Сливен почете паметта на Криси и поиска най-строго наказание за убиеца й

НАП продава къмпинг край морето за 405 хил. лева Цената е намалена наполовина

Кола се е обърна по таван край Благоевград, шофьорът е с леки травми

Борис Джонсън призовава Германия и Франция да направят компромис за Брекзит

Проф. Цветалина Танкова: Нови устройства помагат да контролираме диабета Въпросник в интернет показва дали сме застрашени

Диабетът е глобален проблем, пред който е изправен целият свят. Около 422 млн. са хората с това заболяване в момента по данни на СЗО, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. Диабетиците с поставена диагноза в България са 525 хил., а още около 26% дори не подозират, че са носители на болестта. Ако към тях добавим и хората в състояние предиабет (200-300 хил. души), ще се окаже, че броят на засегнатите у нас може да достигне 1 милион, съобщи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София, по време на семинар „Диабетът – предизвикателства и решения“, състоял се през уикенда в Боровец.

Преди 13 години диабетът се оказа първото неинфекциозно заболяване, за което ООН прие резолюция – нещо безпрецедентно в историята. Дотогава за световна заплаха бяха приемани само инфекциозните заболявания. И той наистина е

заплаха за световното здраве

Към миналата година един на 10 възрастни между 20 и 79 г. у нас има диабет. По-лошото е, че освен широко разпространено, заболяването нараства с интензивни темпове. Децата с диабет в света са над 1,1 млн. – главно с диабет тип 1, но вече има и с диабет тип 2, наричан преди години „старчески“, защото засягаше само възрастни. Заради нездравословния начин на живот потърпевши от него вече се оказват и малките. Изключително тревожно е и че всяка шеста бременна има гестационен диабет, което излага на риск както майката, така и плода.
Причината много хора да не знаят за заболяването си е, че

нямат никакви оплаквания

Когато те се появят, обикновено вече са настъпили усложнения в очите, бъбреците, болните са получили инсулт, диабетно стъпало, гангрена… Такъв е всеки втори човек в света, 38% са в Европа, 26% – у нас.

Не бива да се подценява и състоянието предиабет, защото никак не е безобидно. То може да прогресира в диабет, представлява много сериозно рисково сърдечносъдово заболяване, което често води до усложненията на диабета.

За да се противостои на епидемията, диабетът трябва активно да се търси, категорична е проф. Танкова. Това ще стане, като се търсят

хората, които имат рискови фактори

А именно: поне един първостепенен родственик (майка, баща, брат, сестра) с диабет; наднормено тегло и затлъстяване; жена, родила бебе с тегло над 4 кг; високо кръвно налягане, висок холестерол, мазнини в кръвта; жени с поликистозни яйчници; открита по-висока кръвна захар при случайни изследвания; преживян инсулт, инфаркт, нарушение на мозъчното кръвообращение. Най-важното е, че тези рискови фактори обикновено не вървят сами. Човек с диабет има и повече килограми, високо кръвно, повече триглицериди.Затова диабетът трябва да се търси именно сред хората с рискови фактори – ясно е, че не може цялото население да мине на пълни изследвания.

Как да бъдат открити? Разработен е въпросник от финландски експерти, който е адаптиран и на български и може да се намери в интернет. Той съдържа 8 простички въпроса. Рисковият индекс за диабет за България е над 12, а ако е над 10, има риск и от предиабет, и от диабет. Всеки може да си го изчисли лесно. Например, наличието на първостепенен родственик с диабет носи 5 точки, оттам нататък се прибавят точки за възраст, обиколка на талията и т.н. Хората с повишен риск (над 10) трябва да си направят лабораторни изследвания и тогава вече се разбира какво е точното им състояние и какви мерки да се вземат.

Предиабетът е обратимо състояние, ако лекарят се намеси навреме. Ако не се лекуват, 12% от хората с предиабет за 1 година стават диабетици. Това е единственият етап, когато медицината може да се намеси, да предотврати прехода към диабет – и с медикаменти, и с промяна в начина на живот.

За хората, развили диабет, е изключително важен контролът на кръвната захар и на съпътстващите рискови фактори.

Кръвната захар

може да се измерва с апаратче вкъщи. Може и да се направи изследване за гликиран хемоглобин в лаборатория – той показва средното ниво на кръвната захар през последните 3 месеца. Друга възможност – за продължително мониториране – дават нови устройства, наричани сензори, които започват да се разпространяват и в България, но засега се закупуват от пациентите.

Каква е разликата с измерването на гликирания хемоглобин? Той е среден показател и не хваща хипо- и хипергликемиите, а трябва да се обръща внимание на колебанията на кръвната захар през денонощието, за да се постигне контрол на диабета. Със закачането на сензора на ръката или корема за 7 или 14 дни, а най-новите са за 90 дни, той започва измервания на всеки 5 минути (288 в денонощието), което не може да се постигне с убождания на пръста. Има сензори, които са свързани с инсулинова помпа – измерват, подава се инсулин, пак измерват – спира се подаването. Могат и да изпращат данните на телефона на пациента.

С помощта на това устройство се получава реална представа как се движи кръвната захар през денонощието или в отделните дни, или какви са тенденциите. А това е особено важно при хора, които са на по-сложна схема на лечение и имат проблем с контола на диабета.

Едно от главните предимства на сензора е, че не се налага убождане на пръста. След поставянето му голяма част от диабетиците с лош контрол на диабета влизат в норма.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.