Пчеларка твори изящество от восък

Деяна Такиева създава свещи и фигурки като хоби покрай отглеждането на 400 пчелни семейства

Живее в производственото хале

Пчелният восък се използва от незапомнени времена в козметиката и фармацията, както и за направата на свещи. Пчеларят Деяна Такиева обаче превръща този натурален продукт в произведения на изкуството - цветя, фигурки на животни, декоративни свещи и други красоти, които могат да се видят до бурканите с мед на нейния щанд в рамките на фермерския пазар. Той се провежда всяка сряда пред земеделското министерство.

“Започнах преди може би 10 години. Това ми е хоби, не се стремя да печеля от него, но интерес все пак има”, разказва пред “Труд” майсторката, докато демонстрира уменията си. Прави сама повечето от своите калъпи, а подходящи могат да се закупят от магазин за сладкарски принадлежности.

Свещите от пчелен восък не съдържат изкуствени аромати и синтетични парфюми. Те са натурални с естествен аромат на мед и не предизвикват алергии. Горят чисто и не отделят сажди както парафиновите, които са петролен продукт. Освен това произвеждат отрицателни йони и способстват за премахване на праха, замърсяванията и лошите миризми във въздуха, изтъква жената.

Двамата със съпруга й Николай Червенков започват да развиват пчеларството като част от домашното си стопанство през 1992 г. с три кошера в старозагорското село Сърнево. От 15 години обаче това е основният бизнес, с който семейството се препитава. Днес отглеждат около 400 пчелни семейства и са едни от малкото в бранша у нас, които практикуват т. нар. подвижно пчеларство. Ползата от местенето на кошерите е двойна - обяснява Николай - по този начин пчелите опрашват земеделски култури в райони където няма стационарни пчелини, като в същото време произвеждат разнообразни видове мед – акациев, липов, лавандулов, билков и т.н. “През пролетта и лятото кошерите ни са разпръснати на 5-6 места”, казва фермерът.

Бизнесът на Червенкови се разраства, след като преди няколко години успяват да купят чисто ново хале от фалирал местен бизнесмен, което освен за работно място приспособяват и като свой дом. Част от кошерите си пък закупуват с пари по европейската програма “Млад фермер”. “В халето вадим меда, центруфугираме го, съхраняваме празните кошери и добития мед. В него и живеем”, споделят двамата.

 

Пчеларят Николай Червенков:

Можем да конкурираме вносния мед само с качество

06-kareМиналата година пчелинът на Червенкови дава 6 тона мед, но това е малко в сравнение с предишни реколти, които са достигали и до 12 тона. „Изгубихме много пчелни семейства. Изкуствените торове са пагубни за пчелите, а и природата не винаги е благосклонна“, казва Николай и обяснява защо въпреки всичко не би си позволил компромис с качеството: „Идеята ни винаги е била да добиваме по-малко мед, но с по-добро качество, защото е много търсен. Обикновено успяваме да реализираме цялото количество, като се опитваме да продаваме само на дребно, защото при изкупвачите цената е два пъти по-ниска – дават ни по 4 лева на килограм. Ниската цена на едро кара пчеларите масово да захранват пчелите със захар и подсладители. Получава се един затворен кръг.“

„Принудени сме да се конкурираме с държави като Китай и Украйна, а това е все едно селският ни отбор по футбол да се изправи срещу „Челси“, споделя пчеларят. Те произвеждат огромни количества, а ние можем да ги бием само по качество, но то е на по-висока цена. А у нас и хубавият, и лошият мед са на една цена. Това е проблемът. Ако търговците на едро имат диференцирани цени - за промишлен и друг мед, нещата ще се оправят. От друга страна субсидиите са едва 4 лева на кошер и не си струва усилието, казва той.

Коментари

Задължително поле