Американски изтребители прогониха руски военни самолети далеч от бреговете на Аляска

Президентът Радев: Свободата на словото не е отговорност единствено на издатели и журналисти, тя е битка на всеки гражданин Държавният глава връчи президентски плакет „Св. св. Кирил и Методий" на СБЖ

Мая Василева е новият зам.-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане

Графа и жена му на фестивала в Кан (СНИМКИ)

7 дрехи, които правят фигурата пълна

Близките на жертвите в катастрофата край Своге ще получат по 50 000 лева

Представиха сборник в чест на преподавателя във ВТУ проф. Стоян Буров Събитието се състоя в читалнята на Централната университетска библиотека

Условна присъда и пробация за деца наркопласьори

БАБХ: Няма халогенирани разтворители в зехтина на българския пазар

Издирват ромски съкровища в Северозапада и отвъд Дунав

Първи май – кървавият танц на капитал и работник Собствениците неизбежно ще искат повече работа, а служителите - по-добри условия

Преди време един български бизнесмен разказваше шокираща история от Китай, където произвеждат и до днес неговите артикули. Китай, разбира се. Днес ако нещо не е произведено в Китай, значи не е оригинално.

Та, обикаляйки заводите в града, му направило впечатление, че много от жилищните блокове имат решетки на прозорците. Особеното било, че те имат решетки от третия етаж нагоре. Страх от крадци? Едва ли. Крадците в Китай много бързо се сдобиват със седем грама олово в тила. Проблемът в повечето заводи на тази иначе социалистическа държава е, че на работната ръка се гледа като на възобновяем ресурс и в препускане на изпълнение на нормите, много работници прегарят и търсят спасението през прозореца с устрем към твърдата настилка на улицата, обагряйки я в червено, като за първомайска манифестация.

Джак Ма – бивш преподавател, основател на компанията за онлайн търговия „Алибаба“, е може би най-богатият китаец. Към август 2018 г. неговите чисти активи са оценени на около $38,6 млрд. Само преди седмици той предизвика скандал с теорията си за работния график „996“.

Преведено на синдикален език, това означава, че един служител трябва да работи от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата.
„Лично мисля, че да бъдеш способен да работиш 996 е огромна благословия. Много компании и много хора нямат възможността да работят 996. Ако не работите 996, когато сте млад, кога изобщо ще можете да работите 996?“, казва Ма.

Това негово изказване предизвика огромни дебати в Китай, а след това вълната от скандали обиколи света. Повечето критики бяха в насока, че подобен начин на работа може да доведе до „бърнаут“ (прегряване, изпушване, б.а.) и много хора могат да обагрят в червено улиците пред предприятия и жилища.

Това е вечният танц между капитал и работническа класа.

На 1 май 1886 г. в Чикаго в Съединените щати е обявена национална стачка с искане за 8-часов работен ден. Тя е организирана от профсъюзите и в нея се включват 300 хил. работници. В очите на властите и капитала това искане е било толкова нагло и непонятно, че изпращат срещу работниците прочутата с жестокостта си чикагска полиция, подкрепена от охранители. Мутри един вид. След няколко дни протести и кървави сблъсъци, четирима души са убити а стотици – ранени. Става и един инцидент, при който десетина души са обвинени в хвърляне на бомба срещу униформените. Седем от тях са осъдени и обесени.

Само три години след тези кървави събития, през 1889 г. в Париж е учреден Вторият интернационал, който отправя призив към работниците от цял свят да припомнят протестите в Чикаго, като на 1 май проведат демонстрации на солидарност. Международната социалистическа конференция, проведена в Амстердам през 1904 г., разширява призива „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“.

Точно на тази конференция през 1904-а, са призовани всички организации „да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“. Така 1 май става международен ден за солидарност на работниците от всички страни, за съвместна борба за по-добри условия за труд, но и за мир, „без който съзидателният труд няма шанс“.

Това със световния мир днес изглежда комично, след като всяка кандидатка за „Мис свят“, декларира, че ще се бори за световния мир. Но днес изглежда така, защото последната голяма война на континента приключи преди 74 години. В началото на ХХ век обаче нещата са изглеждали драматично. Драматично и по отношение на предстоящите световни войни и по отношение на начина на съществуване на работниците.

У нас 1 май се отбелязва за първи път през 1890 г. Демонстрацията е организирана от Българското типографско дружество. След създаването на социалистическото движение на следваща година то се превръща в основния организатор на първомайските протестни шествия по улиците на българските градове.

Днес обаче в България 1 май е просто един от празниците, който може да се слее или към Великден, както се случи тази година, или към 6 май, за да имаме още една ваканция. Повод за пир, повод за първа порция агнешко.

За огромна част от хората, 1 май не е празник на труда, защото трудът има негативно значение в съзнанието на масите. Бачкат лудите. Виж, службата – това е нещо друго. Държавен служител, общински служител и изобщо служител.

Има и другата страна на монетата – примитивните условия на работа в много предприятия в провинцията, където липсата на работа е толкова осезаема, че никой не би рискувал да протестира, само и само да не загуби мизерната заплата, с която крепи цяло семейство.

Динамичните отношения между капитал и работник не са приключили и няма да приключат със световен мир, дори всеки ден да е 1 май. Очевидно е, че за да има работа някой трябва да рискува и да инвестира много пари и той ще иска яко бачкане от работниците си. Провалите не се заплащат от наетите, макар те да са част от процеса. Но пък и ако попитате всеки един човек какви хора би наел, ако фирмата е негова, то отговорът би бил само един – който здраво работи.

 

Съветите на Джак Ма

Ръководителят на една компания не трябва да се сравнява със своите служители – по отношение на уменията и практическите способности те трябва да са по-добри от него. Иначе защо да ги наема? – казва китайският милиардер. – Той трябва да има твърд характер и постоянство, за да може да понесе това, което неговите служители не могат – да се справя с неочаквани удари и с неизбежните провали, които носи всеки бизнес. И непременно трябва да има поглед за развитието на компанията за много години напред.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.