Дякона не гради своята организация на „гола поляна”, а вдъхновител на революционната стихия е Георги Раковски

В Тулча ранни комитети са създадени от Стефан Караджата, поп Харитон, Иван Кършовски

Продължение от броя на „Труд” от 26 юни 2020 г.

В предишния „епизод” от нашата поредица се спряхме на появилите се в българските земи през 60-те години на XIX век така наречени революционни кръжоци, в които водещи са идеите на Георги Раковски (1821-1867). Във втория том на своя труд „Княжество България” (Пловдив, 1896) полузабравеният днес книжар и революционер Георги Димитров сочи като техни първи центрове Пловдив, Свищов, Търново, Варна, Провадия и Лом. Можем да разширим географията и хронологическата рамка на тези тайни революционни ядра, с което връзката между тях и комитетите на Васил Левски става по-ясна.

Както научаваме от „Фамилиарните забележки и спомени” на Панайот Хитов, в Сливен е имало кръг от революционно настроени младежи още през 1861 г. През лятото на 1867 г. от „града на стоте войводи” излиза малката чета на Тодор Харбов, която се присъединява към онази на „първостепенний войвода” Хитов. Младежите предлагат Сливен да бъде превзет, но войводата отхвърля този авантюристичен план. Разпалените привърженици на революционното действие, както се оказва, са със старо и негодно оръжие, а пушките им са по-скоро „тояги”... Левски, тогава знаменосец на четата, оценява трезво всичко това. Неслучайно набавянето на модерно оръжие е сред най-важните приоритети в неговата революционна стратегия.

Революционен „кръжок” е имало и в Русе. Негово средище е домът на Тихо и Тонка Обретенови, където е гостувал и самият Раковски. Години по-късно „майката на апостолите” изтъква преклонението си пред „Котленеца” - именно неговите огнени слова запалват любовта към свободата в душата на гордата българка... Въпросният кръг е включвал също Петър Сакелариев, Никола Казмата, Георги Краснелията, Юрдан Шарапчията и др. В неизменното присъствие на баба Тонка „... прочитали новите броеве на „Дунавски лебед” от Раковски...” и разисквали политиката.

В Тулча, центърът на стопанската и културна активност на българите в Северна Добруджа, и близките селища през 1866-1867 г. такива ранни комитети са създадени от Стефан Караджата, поп Харитон, Иван Кършовски, а и от Левски при учителстването му в с. Еникьой (дн. Михаил Когълничану, Румъния). През 1867 г. тулчанският „кръжок” създава малко известната чета „Златна надежда”, за която разказва в спомените си Иван Цанов. В нея има българи от различни места, озовали се в Тулча, сред които и Тома Стоянчов от далечното Даръдере (дн. Златоград) в Родопите. Загадъчният комитет в Силистра, който през 1871-1872 г. крои планове за пренасянето на три хиляди пушки (!), купени от Николай Тошков в Одеса, всъщност е „кръжок”. В него са читалищните дейци Цани Зографски и Георги Титов.

Групи от съидейници са съществували и в Плевен, Ловеч и Троян - след 1869 г. важни звена на революционната мрежа на Левски. В Тетевен начело е образованият предприемач хаджи Станьо Врабевски, който се е познавал лично с Раковски. Сподвижници на революционната идея е имало и в Панагюрище, Стрелча, Копривщица, Пирдоп, Пазарджик, Перущица и други градове и селища. Според спомените на митрополит Максим Пловдивски „... в Сопот беше се конструирал нещо като народен революционен кръжок с поддаскала Ганчо Попниколов...” В Карлово, родният град на Апостола, също е имало съмишленици на Раковски и читатели на неговия вестник „Дунавски лебед”. Така е и в Пазарджик, като според Захарий Стоянов през 1861 г. Левски е привлечен към организиращата се в Белград Първа българска легия от „... някой си Иван, татар-пазарджичанин...”, пратен от Раковски „... да кани населението за въстание...”Става дума за Иван Брегов, съмишленик на Раковски и участник в легията, а по-късно и в четата на Панайот Хитов.

Революционни групи се появяват и в някои градове в Македония и Поморавието. За такъв кръг в Охрид научаваме от писмото на Левски до д-р Константин Робев от лятото на 1872 г. Още през 1861 г. таен „кръжок”, наричан „сбор” и „сборче”, е имало и в османската столица Цариград с неговата многохилядна българска колония. Сред най-дейните участници в него са Стоян Буйнов от Калофер и Стоил Попов - Балкански от Карлово.

С революционерите в страната и в Румъния, преди всичко по двата бряга на Дунав, можем да свържем първите опити за създаването на организирана „мрежа” - идея, възприета и развита на по-високо равнище от Левски и неговите сподвижници. Както отбелязва Георги Димитров, „... след изгонването на Раковски из Сърбия, той се установил в Букурещ, но обикалял и другите градове във Влашко, гдето се намирали българи, които съчувстват на неговите политически убеждения. Той имал предвид да устрои комитети в някои градове, които да действат за освобождението на България...” След събрание със съмишленици в Галац, „... Раковски предложил да се назначат пунктове отляво и отдясно на Дунава, чрез които да се действа незабележимо до появяването на по-благоприятни обстоятелства и били назначени начело: в Галац отец Максим Райкович, в Букурещ Д. Ценович със свърталище на проходящите при Никола Крецу и Петър Стоянов Царят, в Гюргево Димитър Симидов и Димитър Горов, в Тутракан Никола Барбата и Кръсто Христов, в Русе Георги А. Попов, Никола Обретенов (всъщност баща му Тихо - П. П.), Георги и Никола Живкови, в Силистра Гено Чолаков, в Тулча Георги Казака, във Варна хаджи Рали, Никола Георгиевич и Н. Даскалов, в Провадия Никола Панайотов, Тодораки Ясътепелиев. И хъшлашкото сборище почнало по-живо да се движи...” През 1867 г. споменатият Никола Барбата помага за преминаването на четата на Панайот Хитов. При дейността на Левски връзката през Дунава е особено важна, както личи от тесните му контакти с Данаил Христов Попов от Турну Мъгуреле, с дейци от Гюргево, Русе, Никопол, Оряхово.

Израстването на „средната класа” и интелигенцията, развитието на просветното и читалищното дело, високият дух на църковно-националната борба създават благоприятна среда за революционните идеи на Раковски. Те намират почва при възпитаниците на прочутите в онази епоха училища в Свищов, Елена, Габрово, Пловдив, Стара Загора, Болград (тогава в пределите на Румъния), Одеса, модерните западни училища в Цариград и т. н. Фактор е и движението на представители на интелигенцията, местещи се често от град на град - на първо място, учители, духовници, вкл. художниците зографи, служители в железопътното дело и съобщенията (телеграфо-пощенски станции), лекари, аптекари, и т. н.

Такава в общи линии е картината на революционните ядра, появили се преди организационната дейност на Апостола и неговите сподвижници. Генетичната връзка между дотогавашните кръжоци и комитетите от нов тип личи още при първите две обиколки на Левски през 1868-1869 г. Същевременно съществуването и възникването на кръжоци продължава, особено в по-малките селища, а и в земите, до които революционната организация все още не е достигнала. Казаното не намалява значението на дейността на Левски, а напротив! За разлика от водачите на емиграцията, Дякона оценява социалните сили в самата България. Познавайки отблизо състоянието на българското общество и неговите ресурси, вкл. финансови и кадрови, Левски налага идеята за „революция на място”, в самата България. Разбира се, това би било невъзможно, ако дейците „в Българско” не са узрели за реализация на идеята, ако не са придобили опит и необходимата мотивация... Така през революционните „кръжоци” е подготвена почвата за изграждането на „частните (местните) комитети” и Вътрешната революционна организация - основата на Априлското въстание през 1876 г. и нашето освобождение.

Ако буквално „затрупахме” читателя с толкова имена на забравени днес възрожденски българи (реално те са много повече!), направихме го, за да покажем, че Левски не гради своята организация на „гола поляна”... И да припомним, че вдъхновител на революционната стихия в предходните години е Георги Раковски, учителят на Левски и цяло поколение борци за свободата на България. Затова ще завършим с призива на фондация „Васил Левски” за достойно отбелязване на делото на Раковски, патриарха на националната ни революция, през 2021 г., когато се навършват 200 години от неговото рождение.