Почти 32 години след Десети ноември България все още се мята между миналото и сегашното. Младите не помнят многохилядните митинги и вярата, с която родителите им очакваха, че ще заживеят „като на Запад“. Тогава, през 1989 г., хората даже не смееха да мечтаят, че за броени години страната ни ще влезе в европейското семейство като равна. Почти. Разговаряме за това с Евгений Михайлов. Според него това, което ни отличава от другите страни, с които заедно тръгнахме към демокрацията, е желанието ни да вярваме на всяка лъжа и вечният стремеж на една партия, която уж трябваше вече да е в миналото, да върне в България твърдата ръка и милиционерщината.

- Г-н Михайлов, как успяхте да запишете репликата на Петър Младенов: „Най-добре да дойдат танковете“?
- Записът беше направен на 14 декември 89-а година пред Народното събрание, когато БКП беше обещала, че ще отмени чл. 1 от Конституцията, но това не стана през деня. Не съобщаваха какво се случва, а имаше организирана жива верига на студентите, която прерасна в голям митинг. Хората настояваха да се отмени чл. 1 на Конституцията за ръководната роля на БКП в целия обществено политически живот. Тогава, почти в края, когато тръгнаха да се разотиват, призовани от Жельо Желев, от Народното събрание излязоха народни представители и след тях и Петър Младенов. Хората започнаха да скандират: „Оставка!“ и той, на когото 30 г. само са ръкопляскали, излезе извън нерви от това, че довчера е бил героят, който е свалил Тодор Живков, а днес му искат оставката. Дръпна едно слово, което накрая завърши: „С този екстремизъм вие ще докарате България до пропастта“. И гневен хвърли мегафона, тръгна да влиза в Народното събрание. Спря се на вратата, обърна се към Добри Джуров, който тогава беше министър на отбраната, и троснато отсече: „Най-добре е танковете да дойдат“. Аз бях само на метър и половина от него и заснех всичко, включително и тази реплика. И тя беше излъчена едва на 14 юни 90-а година, след като минаха двата тура на първите демократични избори и предизвика скандал. Петър Младенов заяви, че това е клевета, монтаж, манипулация. Няколко дни по-късно беше образувано дело срещу неизвестен извършител.

- Това означава ли, че тогава не са знаели кой е заснел репликата?
- Започнаха да разпитват всички, които бяхме в предизборното телевизионно студио на СДС. Те знаеха, че има такъв запис, но не знаеха кой го е снимал. И когато ме извикаха мене, казах, че аз съм го снимал. Разпитва ме Бойко Рашков, тогава млад следовател, със стоманено сиви очи. С него си прекарахме заедно няколко дни, като единият ден разпитът продължи 9 часа непрекъснато. За няколко дни ми се събраха 20 часа с другаря Рашков.

- А той какво искаше да знае, нали сте казали, че вие сте направили записа?
- Той искаше да знае всичко и аз му казах всичко.
 
- Това „всичко“ се казва за половин час, какво правихте 20 часа?
- Ами 20 часа ме разпитваха подробно. Още в първия ден Бойко Рашков ми даде да подпиша протокол от разпита - няколко страници, написани на стенографски език- с ченгелчета и завъртулки. Каза ми да подпиша протокола за разпит. Аз казвам - не знам какво пише тука, дайте ми го напечатан на български и ще подпиша. „Не, не, ще подпишеш така“. Отказах. Той каза: „Няма да излезеш оттук, ако не подпишеш“. И така минават един-два часа. И накрая ми го дават напечатано на български език, но с много грешки. Първите 1-2 страници с печатни грешки, след това с фактологически и към петата-шестата страница - направо съм готов да ме окачат на въжето.

- Какво ви смути в протокола?
- Всичко беше лъжа. Те искаха да докажат, че не съм го снимал аз, че не ме е имало по това време на този площад, че това е запис, който е направен от други хора, че това е завера на американците. Сега е смешно, но тогава не беше.

- Заплашваха ли ви?
- Не, просто казаха, че няма да изляза оттам, докато не подпиша. Аз държах всяка моя дума да е записана точно и започнах да поправям и да се подписвам на всяка поправка. Казах, че няма да продължа да говоря, ако не ми дадат да проверявам всяка страница и след това да продължи разговорът. И така три дни си играхме, като за едно изречение спорихме два часа.

- Как свърши разпитът?
- Всичко това свърши на 4 юли, когато във в. „Демокрация“ излезе свидетелство от две сестри - Ягода и Жени Първанови, които живееха на гърба на университета. Жени беше учителката на дъщеря ми по френски език. Веднага след събитията на 14 декември отидох в тях, за да u кажа какво съм видял и заснел. Те имаха връзка с неформалните организации, от които беше съставен СДС, които аз тогава не познавах и исках да се обадят и да кажат, че някой трябва да отиде на площада, защото може да стане голяма беля. Лидерите на СДС се разотидоха и остана една групичка от 50 човека, главно провокатори, които можеха да направят беля, хвърляйки камъни по прозорците на Народното събрание. Двете сестри бяха първите, които видяха същата вечер половин час след събитието, какво е заснето. На 2 юли 90-а година имаше пресконференция на Софийския университет. По това време студентите бяха обявили окупационна стачка на университета, една част от преподавателите и студентите бяха обявили безсрочна гладна стачка. Тази пресконференция се предаваше директно по радиото, а вечерта по телевизията излезе двучасов разширен репортаж. На нея аз импровизирано взех микрофона, казах: „Казвам се Евгений Михайлов, аз съм заснел тези кадри и се заклевам в децата си, че това което съм заснел е истина. Призовавам Петър Младенов да направи същото“. И ми се обаждат Ягода и Жени и ми казват - Евгени, гледахме репортажа, видяхме, че ти излезе и каза всичко, като по този начин се защити, защото го направи публично, обаче ние се страхуваме да не се случи нещо с нас, като първите и единствени свидетели, които са видели записа още същия ден.

- Те двете не бяха ли разпитвани като свидетели?
- Още при първия разпит при Бойко Рашков аз казах кога и какво съм снимал и на кого съм го показал, дадох адреса и телефона на Ягода и Жени Първанови, но до началото на юли никой не ги беше потърсил да ги разпитва. Те знаеха, че аз съм казал и съвсем нормално беше да си помислят, че нещо може да им се случи и да бъдат отстранени като неудобните свидетели, които разбиват на пух и прах лъжата, че това е дело на американците, че е монтаж и всички щуротии, които измислиха тогава. Те написаха декларация и се подписаха какво са видели и че носят отговорност за думите си. Тя излезе единствено във в. „Демокрация“ на 4-ти сутринта. Същият ден в 9 ч. аз трябва да съм на пореден разпит при Бойко Рашков. Още с влизането в кабинета той започва да крещи: „Няма да стане вашата, кво си мислите, копелета такива, няма да стане. Хваща в. „Демокрация“ и почва да бие по бюрото: „Какво е това?“ Казвам: „Нищо, декларация, на свидетелите“. Той заяви: „Няма да стане вашата!“. Тази декларация беше катализаторът, който принуди службите да публикуват още същия ден заключението на експертната комисия от 32 човека, която следствието беше назначило. Тя излезе със заключението, че записът е автентичен и няма никаква намеса. Беше подписано от абсолютно всички без особено мнение, без възражения, включително от ченгетата, които бяха членове на комисията. Бойко Рашков е предавал протоколите от разпитите на Петър Младенов, което е абсолютно недопустимо.

- Връщали ли сте се по-късно към онези дни?
- Това, което мен ме порази, е истината, която е била от другата страна. Ген. Атанас Семерджиев 15 г. по-късно ми подари неговата книга „Пожарът 90“ и ми се извини за „танковата касета“. Каза ми, че това, което съм говорил тогава, е било истина. В книгата той беше описал цялата история от тяхна гледна точка и признава, че вечерта на 14 декември е получил като шеф на Генералния щаб заповед от Добри Джуров да изведат Танковата бригада, но той отказал да го направи. Когато касетата видя бял свят, ген. Семерджиев беше министър на вътрешните работи. Той е получил заповед да „неутрализират“ касетата.

- Изненада ли ви „завръщането“ на Бойко Рашков? Излиза, че той е прав, като ви е казал: „Няма да стане вашата“.
- Истината е, че аз още от миналата година предупреждавах какво ще се случи, виждайки какъв е съставът на президентския екип - от запасни офицери, генерали и бивши агенти на ДС. И в момента, в който към този екип се присъедини Бойко Рашков и започна темата с компроматите, ми стана ясно какво ни чака. Предупреждавах, че младите, които протестираха през миналата година, ще бъдат използвани за фон, за съвсем други цели. Целият зор беше да се направи служебно правителство, което не се знае колко време ще управлява, да се вземе контролът над властта в България и да се подготвят президентските избори. Чудех се как може т. нар. „градски десни“ от Демократична България да не виждат това нещо. После разбрах, че те са част от целия този сценарий и участват не просто като заблудени, а съвсем съзнателно. И понеже нямат способностите сами да спечелят избори и да дойдат на власт, са готови да се кооперират с ДС, с БСП, с Мая Манолова, с Бабикян, с Бойко Рашков.

- Това плаши ли ви?
- Много съм се плашил през годините и вече спрях да се плаша. Плаши ме това, което може да стане с България. Водих цяла година предаването „Минало несвършено“ по вече несъществуващата телевизия Би Ай Ти и в него показвах документални кадри от парчета история, какво се случваше и връзката му с днешния ден. До ден днешен смятам, че ние живеем в едно минало несвършено време, защото не беше проведена лустрация, декомунизация. Цялата политическа власт на БКП се превърна в икономическа и всичко се контролира от същия кръг хора. И Бойко Рашков е един от примерите, как следователят на комунистическата партия от 89-90 г., сега е вицепремиер и силов вътрешен министър на демократична и уж натовска България.

- Дайте някакъв пример за това, че живеем в минало несвършено.
- Например Николай Банев, който тогава е бил сътрудник на ДС в ЦК на Комсомола, беше нещо като охрана на митинга на БКП, който беше на 13 декември 1989 г. Години по-късно, преглеждайки материалите си, виждам това лице, на което камерата ми спира без да го познавам и разбирам, че това е същият човек, който сега е милионер, милиардер, собственик на АКБ Форес, изкупил половината предприятия в България, две трети от които фалирал съзнателно. И отгоре на всичко дарител на фондация „Бъдеще за България“ на жената на Иван Костов - Елена Костова. И си казвам - да, ние сме минало несвършено.

- Вие оптимист ли сте за бъдещето, вижда ли се краят на прехода, кога ще заживеем като бели хора?
- През годините непрекъснато му се виждаше краят и си казвахме - ей сега ще стане, трябваше да се оправим за 3-5 г., след това си казахме - няма да стане за 5, ще стане за 10, после - за 15-20. Влязохме в новия 21-и век, минаха 20 г. от него. И его сега, на 30-ата годишнина членът на комунистическата партия ген. Румен Радев е президент на България, комунистическият следовател Бойко Рашков е вицепрезидент на България, властта е във всичките тези хора, назначават такива себеподобни. И когато т. нар. демократи от Демократична България са съучастници в това, когато след 31 г. преход Слави Трифонов е еманация на копнежите на българския народ за просперитет, не знам дали има оправия. За съжаление, нашето поколение носи отговорността за това, че има младо поколение, което няма познания за истинската история на страната си. Тези деца са израснали с песните на Слави Трифонов, чалгата и мутрите са положителните герои на новото време.

- Много пъти сте се възмущавали от фондация „Бъдеще за България“, какво ви смущаваше в нея?
Пред мене е списъкът на дарителите на „Фондация за България“ на Елена Костова от 97-а, до 2001 г. И когато се говори сега, че някой рекетира предприятия, без нещо да е доказано, аз гледам този списък, който е официален. Дарители на тази фондация са били всички държавни предприятия, Кремиковци, Дару кар, АКБ, Миню Стайков, Арабаджиеви. И когато сега искат да ликвидират Специализирания съд и Специализираната прокуратура, което означава, че всички тези дела срещу тези хора, които от година са в ареста, вкарани там от Иван Гешев, всички те ще бъдат де факто оневинени и ще се почнат отново делата. Нищо случайно няма в това, че точно хората на Иван Костов искат да оневинят тези хора. И започнаха да протестират в момента, в който Божков, Банев, Арабаджиеви и т. н. бяха заплашени от конфискация на имущество. Протестът започна след влизането на прокуратурата в сградата на президентството, защото имаше един обвинен съветник на президента. Той нито има имунитет, нито президентството има имунитет. Институцията е президентът на Република България, а другото е сграда. Хората, които изядоха надеждите на българския народ преди години, в момента се домогват по всякакъв начин до властта, разчитайки на Корнелия Нинова, Мая Манолова и Бойко Рашков, Бабикян, на техните криле и рамене да се докопат до властта. Това е отвратително.

Нашият гост
Евгений Михайлов е български режисьор и политик. Името му гръмва в първите месеци след Десети ноември, когато на 14 декември 1989 г. заснема пред парламента репликата на тогавашния държавен глава Петър Младенов: “Най-добре да дойдат танковете”. Убеден привърженик е на демократичните промени в България. Напуска СДС, от който е и депутат, след като Иван Костов прави от движението еднолична партия.