Рекордьор по следене в САЩ

„Руската намеса“ в изборите е заглушител за незаконното следене в Щатите

Около безконечната тегавина, наречена американско разследване по „делото за руска намеса в изборите”, има интересна подробност. Това дело е свързано с друга история – с разследването на незаконната намеса на администрацията на демократите в личния живот на американците. Тя започва още при Барак Обама, а „руска” става по-късно, когато се оказва, че демократите трябва някак си да се защитят.

Да вземем, например, последната публикация на консервативния сайт Daily Signal, от която става пределно ясно с какво и кога стартира историята за „руската намеса”. Но най-интересното е разкритието, че делото за т.нар. руска намеса започва още през октомври 2016 г., тоест няколко седмици преди изненадващото избиране на Тръмп за президент. И още нещо - по онова време делото въобще не е за Русия, а за тоталното следене на американски граждани от администрацията на Обама. Делото тръгва като своеобразен бунт на една от „тайните съдии”, която настоява за разсекретяването на определен набор документи. Нещо, което ведомства като ФБР и АНС (в която последно работи Едуард Сноудън) са длъжни да направят по закон.

В опит да се защитят, спецслужбите започват да обясняват, че става дума за специален случай – разследване по „дело за руски хакери”, които действали в сговор с Тръмп и му помогнали да спечели изборите. Тоест, пробват да заглушат един реален скандал с друг – измислен, и да отклонят разговора в друга посока. Така възниква „руското дело”. Да, първоначално делото не е „руско”, а се отнася до това, че при Обама безогледно са издавани административни разрешения за проникване в лични имейли и подслушване. Нещо повече, тази дейност е извършвана незаконно. Но най-скандалното е, че от 2011 г. обект на следене са били и американски граждани. Включително конкуренти в изборите. И то при Обама, когото днес (приживе) някои се опитват да превърнат в „икона” и параден портрет на глобалната демокрация.

Изглежда фактът, че Обама се явява американският аналог на злодея Берия от пропагандните филми, за тези хора е без значение.

(Със съкращения, превод „Гласове”)