- Рени, с какви емоции те зареди шоуто „Маскираният певец“, в което ти беше сред най-запомнящите се и ярки участници?
- В интерес на истината, не исках тази емоция да свършва толкова скоро, защото това е най-страхотното и мистериозно предаване. Организацията е на много високо ниво  - още с вземането ми от дома, когато екипът ми слагаше огромен черен суичър, черни ръкавици и шлем, който е толкова плътен, че нищо не се вижда. На самия суичър пише с големи букви „НЕ ГОВОРИ С МЕН!“, и наистина не можеш да говориш с почти никой. Всеки от участниците има самостоятелна гримьорна с всички необходими удобства. Хората са много мили и вежливи, което ми направи невероятно впечатление. Когато видях костюма на „Букета“ за първи път, бях възхитена и смятам, че описва моята душевност. Благодарности на Кремена за таланта и професионализма й! 

- Изненада ли те, че дори хора като Владо Пенев и Мартина Вачкова бяха запознати с твои песни и успяха да те разпознаят? Според теб, какво те издаде?
- Ще започна оттам, че се прикривах изключително умело до самия край. Излишно е да казвам, че бях пълна мистерия за панела. Реално не те ме познаха, а хората пред телевизорите, които започнаха да пишат в социалните мрежи. Хората обаче не се досетиха нито за миг коя съм, докато не изпях песента на Ищар – „Horchat hai caliptus”. Там сякаш най-силно се усети специфичното ми изговаряне на някои звуци, като “с” и “ш” например. Не бях изненадана от думите на панела за мен, защото съм достатъчно популярна. Може би ме изненадаха най-много думите на Марта Вачкова за участието ми в известната сръбска комедия „Ивкова слава”, но явно се беше подготвила доста добре. 

- Какво ти предстои след шоуто и подготвяш ли вече нови песни, с които да изненадаш почитателите ти?
- След шоуто продължавам с моите участия и концертни изяви, доколкото националната обстановка позволява, разбира се.  Освен това съм готова да промотирам и най-новата си фолклорна песен „Музика свири”, която ще прозвучи скоро. Имам завършен и попфолк сингъл, който е в колаборация с известен наш изпълнител. Мисля да атакувам музикалните класации с въпросната песен през март.

- Според теб, как ще се отразят задължителните зелени сертификати на музикалния бизнес?
- Едва ли съм единствената в тази страна, която смята, че тези зелени сертификати ще се отразят пагубно на изключително много бизнеси, които и без това още не са си стъпили на краката. Против съм отнемането на свободата ни и потъпкването на човешките ни права. Няма да крия, че аз, както всички мои колеги и хора, които работят в заведения, молове и други, сме ужасно засегнати. Повечето ми участия са отменени, а в крайна сметка аз съм майка и трябва да се грижа не само за себе си, но и за децата си.

- Сигурно си останала шокирана от новината за предполагаемото самоубийство на младия попфолк изпълнител Денис Теофиков, както и от това, че колегата ти Ангел също вече не е сред нас. Какви въпроси си задаваш в това страшно време и как успяваш да се запазиш чисто психически?
- Бяха наистина шокирана от двете лоши новини. Не знам със сигурност каква е причината за фаталния край на тези двама талантливи и обичани изпълнители, но ми е много болно за всичко, което се случва. Старая се да не гледам новини, защото всичката информация, с която ни заливат е ужасно негативна и сякаш някой има интерес да ни смачка духом. Обграждам се само с позитивно мислещи хора, отказвам да живея в стрес и продължавам напред.

- Ти живя дълго време в Израел. Там изпита ли подобен стрес и притеснение, каквито се усещат сега?
- Там се чувствах супер спокойна, защото е най-защитената държава в света. Проблемите, които имах бяха от съвсем друго естество - изпаднах в много тежка депресия, защото бях сама в чужда държава, без приятели и без работа, без публиката, която ме зарежда и ме кара да се чувствам щастлива. Стигна се дотам, че започнах да пия и хапчета, които си въобразявах, че ми помагат донякъде. За жалост разбирам, че се смята, че това страхотно младо момче Денис Теофиков също е имал подобни проблеми. Хората си мислят, че щом сме популярни, значи нямаме проблеми. Напротив, ние ги потискаме и не всеки може да се справи със ситуацията, особено, когато е в такава крехка възраст. Благодарение на семейството си и истински приятели, аз успях да се изправя, но не ми е било никак лесно. Знаех, че ще срещна много трудности, ако се завърна в България с децата ми и въпреки заплахите на бившия ми мъж си казах: „Стига!”. Иначе в момента се чувствам добре, слава Богу, и не искам да нахлуват лоши мисли в съзнанието ми.

- Според твоите наблюдения, стига ли до нас цялата истина за конфликта между Израел и Палестина?
- Не, разбира се! Това е политика, а тя е много сложна игра и до голяма степен всичко се случва задкулисно. В същото време медиите като „четвърта власт”, показват изключително субективно всичко, защото определени хора имат интерес от това. Винаги се говори как Израел атакува ивицата Газа, като се натрапва, че те са агресорите. Всъщност много от палестинците работят в Израел, а също така им се дава безвъзмездно електричество и вода. Основният проблем в региона е терористичната групировка Хамас, която управлява Палестина. Трябва да спомена, че когато те обстрелват Израел е нормално след това да има ответен удар. Но този ответен удар винаги е упоменат предварително с листовки, които се разпръскват, на които пише времето и мястото на обстрел доста преди да се случи, за да не пострадат невинни хора. За съжаление всички оръжия и запаси на групировката умишлено се складират под болници и училища, където има най-голям поток на жители. 

- Би ли споделила нещо повече за живота ти в Израел?
- В Израел се живее много по-различно, отколкото в България. Много ми беше интересно, докато живеех там, че навсякъде има камери, сякаш хората са в един голям „Биг Брадър“. Естествено се свиква с това, но на мен ми правеше впечатление доста време. Другото интересно нещо там е, че не можеш свободно да влезеш в голям търговски център, без да си преминал проверка. На всеки вход си има въоръжени униформени, които те допускат вътре, едва след проверка на чанти и обемисти предмети. В началото при едно мое прибиране за България, си бях взела парче сол от Мъртво море, без да съобразя че може да е проблем и какво мислиш, че се случва? Намериха го, отделиха ме на една страна и започна щателна проверка на целия ми багаж и за малко да не ме допуснат до самолета. Разбира се, всичко това се прави с цел максимална безопасност на хората.

- Ти си известно име и в съседна Сърбия. Как се забавлява сръбската публика на твои участия и какви са разликите спрямо българските музикални фенове?
- За съжаление ние сме чуждопоклонници във всякакъв аспект. Навремето всичко беше по-умерено, но към днешна дата българската публика е доста капризна и сякаш не се забавлява толкова на музиката, колкото на това, което очите им виждат. В Сърбия ситуацията е коренно различна - ценят се стойностните изпълнители, независимо как изглеждат и на каква възраст са, водещ е гласът, а визията е само допълнение.

- Балканските мъже са големи мачовци. Какъв трябва да е един мъж, за да те спечели и по твоите наблюдения притеснява ли се силният пол от атрактивните и успели жени?
- Харесвам поддържаните външно мъже и мъжете с чувство за хумор. За мен мъжът трябва да бъде мъжкар, но в същото време и чувствителен. Всяка жена обича да бъде обгрижвана и желана. Понякога не е важно да получиш подарък, а просто мила дума и подкрепа. Големият ми син Борис до голяма степен изпълва идеала ми за мъж. Смея да твърдя, че мъжете наистина се притесняват от успели жени, защото това само по себе си говори за женските качества и достойнства. Успялата жена е силна и свободолюбива, тя знае какво иска и как да го постигне. Не всеки мъж е готов за подобно обвързване, особено в България. Тук се смята, че жената е преди всичко домакиня, а в новото време ние ставаме все по-изявената част в една двойка. 

- Преди години сигурно си ставала обект на интерес от страна на шефове на силови групировки. Познаваше ли се с някои от тях?
- Сещам се, че преди доста време – през 2002-ра година, бях поканена да пея на частно парти на Жоро Илиев в ресторант в Бургас. Тъй като бях чувала много истории, исках да откажа участието, но от музикалната ми компания ме увериха, че няма да има проблеми и аз все пак отидох с озвучителя си. Тъй като не бях изобщо запозната с хората в тези среди, дори не знаех как точно изглежда той. Музикантите в заведението ми го посочиха, когато дойде. Останах със супер добро впечатление колко добре сложен мъж е, колко е възпитан и приятен. В последствие той беше редовен клиент в заведението ми „Планета клуб” в София и моите впечатления са, че беше истински джентълмен.

- Ти имаш прекрасен дует с Орлин Горанов. От кои други колеги в поп музиката имаш най-хубави впечатления?
- Имам страхотни впечатления от Васил Найденов и Георги Христов. Нели Рангелова пък ми е съседка и често се засичаме в квартала ни, като не пропускаме да си поговорим, разменяли сме си дори синбеци. Била съм на клубно участие на легендарната Лили Иванова и тя ми подари 3 нейни диска с автограф. С Маргарита Хранова също се познаваме. 

- Признаваш, че често си усещала Божията намеса в живота ти. Кога последно ти се случи?
- Знам само, че нищо което се случва в живота не е случайно и се случва с определен цел. Животът ни е изпълнен със „случайни“ съвпадения, които ни повеждат в една или друга посока. Точно когато сте замисляли нещо, се появява човек, който да ви помогне да го осъществите. Изпуснали сте автобуса и после се оказва, че той е катастрофирал. „Случайно“ решавате да минете по различен път от обичайния и срещате човек, който по-късно изиграва важна роля в живота ви. Смятам, че няма нищо случайно и че всяко нещо, което ни се случва, става, защото е трябвало да се случи. 

- Какви емоции изпита, когато посети Божи гроб за първи път?
- Божи гроб е главното светилище на християнския свят. Чувстваш се нереално. Аз лично чувствах страхопочитание. Чувствах се преродена. Но най-важна е Вярата. Най-могъщата сила, най-голямото богатство, най-доброто лекарство за болката е вярата. Всеки сам избира в какво да вярва, но за мен най-жизненоважна е вярата в самия теб. Да вярваш е равно на това да живееш!

Нашият гост
Гласовитата Рени прави уникален пробив на сръбския пазар, като издава цели четири албума там, продуцирани от музикалната компания на Лепа Брена. В албума й „Опа-опа“ са включени дуети с техните мегазвезди Мирослав Илич и Неда Украден. През 2002-ра съвместният й хит с Ера Ойданич „Мерцедес“ печели награда от Музикалната академия в Сърбия. Рени става първата родна попфолк изпълнителка, която прави концерт в зала едно на НДК. Заради безспорните й успехи през 2010 г. тя е номинирана за „Певица на десетилетието“ в България, както и за „Песен на десетилетието“ с  хита й „Като птица“. Кариерата на Рени не стартира изведнъж, а е плод на дългогодишна работа. В началото тя започва като беквокалистка на дует „Ритон“. Работи за кратко и в бенда на легендата Емил Димитров, а след това създава своя група „Доктор-Доктор“, с която пее в скандинавските страни. У нас тя става известна още с първия си албум „Искам те“. През 2020-та Рени пусна фолклорната песен „Празник“, а след успеха й, тази година тя зарадва феновете на тази музика и с „Момино цвете“.

Снимки: NOVA/ Красена Ангелова и личен архив