В Пещера събират 30 000 лв. за асансьор на Кризисния център

Борисов: България пази най-добре границите на Европа

Обвиниха и Джийн Симънс от „Кис“ в сексуален тормоз

Трима тийнейджъри задържани в Пазарджик за кражба на 30 гълъба и немска овчарка

Запушен комин остави без дом майка с две болни деца в пловдивско село

Благотворителна коледна изложба базар за 16-годишно болно момиче откриват в Пазарджик

Прострелян в главата търновец иска обезщетение от 500 000 лева

Радев: Решенията в отбраната се взимат хаотично и „на парче“ Казусът с мораториума на лекарствата е морален въпрос, каза президентът

Един загина, четирима са ранени при катастрофа до Стара Загора

Красимир Каракачанов: Лифт на Банско ще има

Цвета Караянчева: Нито един онкоболен няма да остане без лечение

Различните колонии мравки имат собствена индивидуалност

Коалиция „За да останат хора в България“: Подкрепете промяната на плана за управление на Национален парк Пирин

Полският Сенат одобри два спорни законопроекта за съдебната система

Котка оцеля след 40-минутно пране в пералня на 30 градуса

Ретро-вирусът “Тероризъм” Европа подценява синдрома на програмираната радикализация

Заложници са и хората от гетата – там, където държавата е абдикирала и отстъпва под напора на наркобосове, радикали и проповедници на чужда цивилизация

В различни региони на света има болести, към които местното население е повече или по-малко адаптирано. Но ако заболяването излезе извън тези региони и се разпространи сред хора, които нямат традиционен имунитет към него, настъпват епидемии или дори пандемия. Точно същото се случва и с едно социално-политическо заболяване, започнало като стар религиозно мотивиран екстремизъм. Той използва насилствени методи за своето разширено възпроизводство и мутира при финансово-икономическа подкрепа. Като в лаборатория за генномодифицирани носители на болести възниква нов щам: ретро-вирусът на глобализирания терор.

Дали заради „политкоректност“ или бизнес интереси, но официална Европа досега подценява синдрома на програмираната радикализация. Известно отрезвяване започна след атентатите в Париж и Брюксел, които привлякоха внимание върху феномена на уж интегрираните мигранти от второ и трето поколение. Оказа се, че в именно в техните среди е водена и продължава да се води системна вербовъчна дейност в полза на тероризма. Така стотици и дори хиляди граждани на Западна Европа се включват сами и по своя воля в операциите на „Ислямска държава“. Правят го с лекота и хъс, като че ли става дума за компютърна игра или някаква екзотична секта. А че сектата изповядва култ към смъртта и средновековна жестокост – това изобщо не спира множество млади хора от този контингент да бъдат в редиците й.

Докато получават в добрата стара Европа социални помощи за безработни, те режат глави в Сирия и Ирак – трофеи, с които позират в социалните мрежи. После се връщат в същата тази Европа, заразяват гетата с ретро-вируса на тероризма, радикализират с присъствието си младежите по места като Мьоленбек и стават неформални лидери в общността си. Пак получават социални помощи и ги обгрижват псевдо-правозащитници. Вече са „легендите на гетото“, продължават да проповядват и получават за това щедро финансиране от далечни страни. А когато тайните служби на някоя държава (какъвто случай имаше в Обединеното кралство) направят доклад за източниците на такова външно финансиране, властимащи политици без свян засекретяват доклада, за да не се разваляли двустранните отношения… На „масово информираната“ и често дезинформирана общественост не й остава друго, освен да брои труповете, да се оглежда със страх докато ходи по улиците, да изпраща със страх децата си на концерти като в Манчестър. Остава й съдбата на заложник, взет в плен от похитители, които самата тази общественост храни и обгрижва в духа на пазарния либерализъм. Не е ли цинично и дори перверзно това състояние на нещата?!

Всъщност заложници са и хората от гетата – там, където съответните държави са абдикирали и отстъпват под напора на наркобосове, радикали и проповедници на чужда цивилизация. Неформалната власт в гетата е на тези радикализирани елити, които тормозят обикновените си сънародници в още по-голяма степен, отколкото представителите на мнозинството. Тези индивиди са организирани в мрежи – бизнес мрежи, които лесно сменят профила си в диапазона от наркотици до терор. А се предвиждаше те да са инструмент на пазарния култ, който заличава границите между държавите или различните култури, за да превърне всички в неутолимо алчни прости консуматори.

Програмираната отдалече радикализация сменя чипа на индивидите. Колкото и дълго да са живели в либерални общества от западен тип, колкото и кротки да са били в отчуждения си стремеж към „отделност“ и дори отделеност, тези общности подлежат на драстична промяна. Започват да се поддават на агресивна агитация; в тях се задейства социалният вариант на Стокхолмския синдром. Понеже се чувстват като заложници на радикалните елити, те са принудени „доброволно“ да ги харесват, споделят радикалните им обцесии, а някои младежи направо се влюбват в насилието и жадуват за култови войни.

Аргументът, че не всички се поддават на такава радикализация, важи само отчасти. А пък масовият ефект от трансконтиненталния трафик на милиони хора създава ситуация на контролиран хаос. Контрол и над хаоса, и над програмираната радикализация поема международно организираната престъпност. Нейният висш ешелон умее да капитализира не само парите, а и влиянието си върху властта, която уж се печелела на избори. Там може би наистина се пече тестото на публичната власт. Но то се замесва другаде. Точно там се намесва транснационална хидра, която за краткост може да се нарече „клептокрация“ – власт на големите крадци. Днес това е глобална сила с регионални клонове (кланове), които създават и командват новите терористични мегаструктури като Ислямска държава. Мобилизирането на кадри и попълнения за тези структури не е в никакъв случай процес на спонтанна самоорганизация. (Макар че нещата се представят най-често така от големи световни медии, чиято фактическа собственост и стратегическо финансиране далеч не са ясни.) Идеологията за такава широкомащабна радикализация отдавна вече не е въпрос на религия, а на пазарна капитализация.

Ретро-вирусът на тероризма „бъгва“ световната финансова система. Импулсите на периодично организирано насилие създават масов страх, който служи за манипулиране на обществени и пазарни нагласи. Заедно с това се дестабилизират класическите държави и системата, която наричаме „Европейска цивилизация“. От такава дългосрочна дестабилизация интерес имат властови и спекулативни структури, които не са производителна сила и не представляват продуктивния финансов капитал. Тъкмо обратно – те са рекетьорите в глобалната далавера, която предизвиква и осребрява кризите и войните. Това важи с пълна сила и за „кризата с бежанците“, както бяхме приучени да наричаме тектоничните демографски процеси в последно време. Море от такива хора е съсредоточено в лагерите за бежанци – само на турска територия се намират 4 милиона. Към 2 милиона са в Йордания, а многострадалната държава Ливан почти изцяло е потопена от вълните на прииждащата миграция. По морския път от Либия към Италия продължава да тече непонятно как трансконтинентална далавера. Стотици плавателни съдове циркулират през Средиземно море, оставят все нови мигранти и се връщат необезпокоявани на африканския бряг за нов човешки товар. Без да бъдат арестувани или конфискувани от италианските власти?!

Да допуснем, че се осъществи най-желаният от тези изстрадали хора сценарий и те намерят убежище в богатата демократична Европа. Може ли тя да осигури социално-икономическа равнопоставеност на мигрантите в новия формат на тяхното ежедневие. Когато еуфорията от спасението е зад гърба им, започват трудностите на адаптирането им към цивилизационно новата среда. Съвършено различни са самите културни устои на западното общество, което е в перманентна криза на идентичността. Традиционните му ценности са подложени на „шмиргела“ на съвременността, доминирана от парите в такава степен, че се създава тотално отчуждение. То ще засегне най-осезаемо не първото, а второто и третото поколение мигранти…

Първото поколение още помни войната и избавлението, заради което може би ще изпитва признателност. Във всички случаи, то ще е по-лоялно и благодарно за получения шанс. Второто и третото поколения ще гледат на обществото от коренно различна позиция. Тя се определя от три главни фактора:

– социалното отчуждение;
– личностната неудовлетвореност на младите хора;
– системната пропаганда на радикалния ислям от
– специално подготвени емисари, проповедници и вербовчици.

Остро заразният вирус на радикализация, водеща към тероризъм, влиза в контакт с младите представители на мигрантските общности. И не само на мигрантите, а и на всички онези, за които условията на живот и очакваната реализация не носят оптимизъм и обещания за успех. Подобен синдром се наблюдава и в ромските гета в Пазарджик и Асеновград. В тях се забелязват кълнове на радикализация, за които държавата няма право да си затваря очите. Волево присъствие на държавата и прояви на легитимна власт са най-прост и ясен отговор на опасенията, че в гетата има потенциал за насилие и радикализъм. Държавата не може да си позволи да отсъства там, където с подбуди и пари отвън се развъжда ретро-вирусът на насилие и антагонизъм.

Държавата, а не местни радикални елити трябва да определя правилата за цивилизован живот във всяка точка от суверенната територия на България! Още повече, че тя е и външна граница на Европейския съюз, чието председателство поемаме само след няколко месеца…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Няма никакво подценяване, а планиран преход към тотална диктатура.

    1. За съжаление кмнтр това е действителността. Не съм сигурен обаче, че ЕС и в частност БГ прилагат правилния подход към проблема. Войната срещу тероризма създаде един ореол на опозиционните групи и движения, който е привлекателен за маргиналните слоеве на емигрантите, които нямат особени перспективи за пробщаване в западните общества, главно по религиозни и цивилизационни причини. Силовите структури на властта действат със силови методи, което затвърждава статуквото. Западните общества не са подготвени за новите реалности.

  2. Браво Ице, статията е интересна и много правдива:) Действително държавата е напълно абдикирала от задълженията си, касаещи сигурността на населението й. А нали всички си подозираме, даже знаем, кой го създаде удобния тероризъм и защо? Да, отглеждаме си змия в пазвата и то по официален път,която ще ни убие..В Германия напр. четохме, че един сирийски хммм “бежанец“взима около половин милион еврета годишно без да работи:)) Просто човека има 4 жени:) и още 23 дечица:))) и всички на щедрите социални помощи, идващи от немците, докато самите немци стават все по-бедни..А затова, че корабите с емигранти си циркулират необезпокоявани от полицията, а дрог-дилърите си продават стоките спокойно:( говори много.. поздрави на семейството:)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.