Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Божков към феновете: Вие решавате бъдещето на „Левски“ (обзор)

„Фейсбук” се извини за гаф със Си

Римската могила от Могилец Последният дом на едно семейство от III в.

Стефан Иванов пред могилата

Най-важната находка от погребението е красив златен пръстен със син камък

Могилец е малко селце в Североизточна България. То се намира южно от Омуртаг в набраздения от хълмове Предбалкан. Името му идва от седемте могили край него, будещи интереса на археолози и иманяри от години. През 60-те години на миналия век моят баща проф. Димитър Овчаров прави там разкопки и попада на останките от римска вила от II-III в. По точно – на нейната стопанска част, защото разкритите помещения са доста бедни и очевидно свързани само със селскостопанска дейност. Намерената керамика е семпла и явно е използвана от обикновени селяни. Най-скъпият предмет е бронзова апликация с образа на неидентифицирана богиня.

Ето че през 2011 г. към могилите край Могилец се насочва младият търговищки археолог Стефан Иванов. Първо е направено геофизично проучване, което дава възможност на учения да се съсредоточи към една от тях. Следва напрегната двумесечна работа. Набелязаната могила е висока почти 6 м и е разположена в центъра на селището. Именно това я е спасило от иманярски набези, въпреки че е имало поне пет опита в миналото да бъде разкопана.

Този път късметът най-сетне се усмихва на Стефан Иванов и той разкрива цели пет погребения. В две от тях са погребани жена и дете. В останалите три гроба е трудно да се определи пола, защото труповете са изгорени и липсват предмети, които да водят към идентификация. Гробните съоръжения се откриват непокътнати, точно както са били изградени преди 1800 години. Четири от погребенията са били засипани с първична могила, имаща височина около 1,5 м. Веднага след изграждането й е издигнат и останалият насип от пръст. Най-богатото погребение обаче е в самия край на земленото съоръжение. То е вкопано по-късно във вече готовата голяма могила.

Много интересни са погребалните ритуали, които са отбелязани при разкопките. С изключение на детето, останалите покойници са кремирани. Мъртвите са полагани предварително на специално сковани за целта дървени легла. Първо е изграждана ямата, отдолу е полагана клада, а леглото е поставяно върху самата яма. Гробните дарове са слагани след изгарянето. Съоръжението, в което е погребано детето, също е със забележителна конструкция. Телцето е положено в гроб, изграден от каменни плочи, поставени вертикално във формата на правоъгълник. Отгоре е изградена могилка от каменни плочи във формата на пирамида. От запазените кости може да се съди, че детето е починало в много ранна възраст.

Богатото погребение в края на могилата е запазено изцяло и е на дълбочина около половин метър. То е оцеляло по чудо, тъй като само на 40-50 см встрани минават днешните комуникации на селото. В гроба се откриват половината от стотината находки от проучвания терен. Като цяло те са от злато, сребро, бронз и стъкло. Извадени са парчета плат и дърво, което е уникално откритие за тези времена.

Най-важната находка от погребението е красив златен пръстен със син камък. Той е масивен, от 22-каратово злато, с инкрустирана гема от син халцедон. Върху камъка е изрязана права мъжка фигура. Това вероятно е бог Дионис, тъй като е с венец на главата, в едната ръка държи грозд, а в другата – къс жезъл.

В гроба са открити общо 24 монети, две от които – сребърни. Забележителна е и бронзовата екзагия – контролна тежест за проверка на монети. Полагането є е имало символично значение и вероятно насочва към професията на покойника. Тя е можело да се използва оше дълго време, но са избрали да я сложат заедно с него. Любопитни са и двата накита за носене на шията (торкви) от сребро, по една от които са съхранени парченца плат. Други интересни находки са стъклените предмети, от които се откроява уникален съд с формата на охлюв. Това е балсамарий, ползван в древността за съхранение на благовонни масла. В съоръжението са открити още горели орехи и лешници, каквито са намерени и при женското погребение. Те вероятно са част от някакъв непознат местен ритуал, както и четирите стъклени мъниста от гривна с растителна украса.

Сред откритията в могилата са седем цели запазени керамични съда – кана ойнохое, паници и един кернос. В два от гробовете са намерени апликации от специални дървени сандъчета, в които приживе погребаните са държали ценните си вещи. Едно от погребенията с трупоизгаряне със сигурност е на жена, защото от него излизат чифт златни обеци, сребърна лунула, украсена с зелен камък, бронзова гривна, накит от стъклени мъниста, запазен плат от торбичка, в която са сложени 7 монети.

Откритите монети позволяват точна датировка на времето на изграждане на могилата. Най-ранното погребение се датира след 218 г., а последното, което е и най-богатото, е след 241 г. Става дума за отрязък от 20 години, когато са извършени повечето погребения и е насипана самата надгробна могила. Тя е окончателно завършена в 40-те години на III в. и едва след това в периферията е вкопан въпросният най-богат гроб.

Събитието е станало вероятно малко преди да бъде унищожена и римската вила. Според вижданията на изследвачите трагедията се е случила при нашествията на варварите-готи през 245 или 248 г. Всички гробове са на хора от едно семейство, т. е. могилата е направена за погребения на членове от един род. Начинът на погребване потвърждава, че покойниците са по произход траки. Със сигурност може да се твърди, че там е последният дом на част от обитателите на римската вила, чиито стопански дял е разположен на по-малко от километър от могилата.

Прекрасните находки ще бъдат експонирани във витрините на Историческия музей в Търговище. Търсенията на Стефан Иванов обаче трябва да продължат. Защото още не е открита представителната част от вилата, където са живели нейните собственици. А там може би се крият безценни мозайки и мраморни украси.

Колко е струвало на древните

Малцина си задават въпроса – какво е коствало на древните издигането на една могила. При разкопките на Стефан Иванов са изнесени повече от 1500 кубически метра пръст. Може само да си представяме колко е струвало преди почти 1800 години да се отклони огромно количество работна ръка от ежедневните дейности. Пръстта е трябвало да се изкопае и пренесе на ръка от 300-400 м и после да се трамбова.

 

Съдбата на другите съоръжения

Три от забележителните землени съоръжения край Могилец са разрушени от местното население при земеделски дейности. През 70-те години на миналия век две от седемте могили са проучени от търговищкия археолог Георги Гинев. Едната е празна, а в другата се откриват няколко бедни погребения с монети и обикновена керамика. След разкопките от 2011 г. остава още една, която е и най-голямата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.