Съоснователят на недостижимата банда „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс става на 81 години, а енергията му за музика и скандали с геополитически привкус не спира да извира. Тази седмица легендарният басист, певец и текстописец влезе в остър спор с Ник Кейв след неговия концерт в Израел. Първо Кейв каза, че политическите позиции на Уотърс са излагация, а той пък го призова да се извини, че е имал шоу в Израел, на фона на случващото се в Газа. В същото време различни руски организации предлагат Роджър Уотърс да получи руско гражданство. Музикантът е открит критик на политиката на Западния свят в Украйна.
Извън тези теми Уотърс също демонстрира своята жизненост. Преди време той сключи пети брак – този път с Камила Чавис, която е с над 30 години по-млада от него. Първият му брак е сключен още през 1969 година, когато той се жени за Джудит Трим. Двамата се развеждат прец 1975-а. За втори път под венчилото Уотърс минава с лейди Каролин Кристи през 1976 година. Двамата живеят заедно до 1992 г., а от брака им се ражда син - Хари Уотърс, който също като баща си става музикант. Третият брак на Роджър е с Присила Филипс, от която той има син - Джак Флечър. Бракът им се случва през 1993 г., а през 200-а приключва. Четвъртата сватба е с Лори Дърлинг, но бракът им оцелява само 2 години - от 2013 до 2015 година. Този брак беше прелюбопитен за всички жълти медии на Острова, защото споровете по развода доведоха до грозни сцени в съда, където 52-годишната Лори поиска за себе си часовник „Ролекс” на стойност 35 000 долара.
Роджър Уотърс е един от най-легендарните и влиятелни музиканти от втората половина на XX век - басист, вокалист, текстописец, композитор и концептуален артист. Той е съосновател на „Пинк Флойд” - една от най-важните музикални банди в историята и рок явление без паралел.
След напускането на „лудия диамант” Сид Барет през 1968 година Уотърс става автор на популярните песни на групата, на техните неконвенционални концепции и лидер с визия, надхвърляща традиционните граници на рок бандите. С „Пинк Флойд” той постига световен успех през 1970-те с концептуалните албуми The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.
Основният инструмент на Роджър Уотърс е бас китарата, но той обича да експериментира със синтезатори, използва ритъм китари в записите и в концертите. След огромния глобален успех, в групата се пораждат творчески различия и Роджър Уотърс напуска през 80-те години на миналия век и започва горчива съдебна битка с останалите членове на групата за бъдещото използване на името на „Пинк Флойд” и техни материали. Конфликтът е разрешен в извънсъдебно споразумение към края на десетилетието, а до следващото събиране на членовете на бандата минават близо две декади.
„Пинк Флойд” са продали над 200 милиона копия от своите албуми по целия свят, включително близо 75 милиона броя в САЩ.
Соловата кариера на Уотърс включва студийните албума - The Pros and Cons of Hitch Hiking (1984), Radio K.A.O.S.(1987) и Amused to Death (1992), както и последния “Is This The Life We Really Want?”
През 1990 година Роджър Уотърс организира един от най-големите, сложни и екстраваганти рок концерти в историята - „Стената - на живо в Берлин”, пред повече от 200 000 души.
През 2010-а той стартира световното си турне The Wall Live, което мина и през България. А преди 13 години, в O2 Arena в Лондон на Дейвид Гилмор и Ник Мейсън отново се появиха заедно с Уотърс. Гилмор изпълни „Comfortably Numb“, а после двамата се присъединиха към Роджър за „Outside the Wall“.
Завърна се по най-добрия начин в музиката
Албумът на Роджър Уотръс „Is This The Life We Really Want?“ дойде при слушателите след 25-годишна пауза. Това е страхотно произведение, с което Уотърс се завърна по великолепен начин. Албумът притежава мрачен чар и носи атмосферата на качествена концептуална анти-утопия. На моменти песимизма и дистопичните тонове засенчват дори „The Wall“. В същото време творбата съвсем не е лишена от хумор, но като цяло е интересна и задоволителна артистична реакция към шока на днешното време.
Уил Хермес, музикален критик
„Пинк Флойд“ винаги ще бъде част от нас
Преди време с Роджър Уотърс казахме, че отново може да се съберем само и Дейвид Гилмор да се съгласи. Сега не мисля, че това вече е възможно. Роджър направи внушителна соло кариера, но „Пинк Флойд“ винаги ще бъде нещо специално за него. Както и за мен, а надявам се, и за милиони хора по света, които продължават да слушат неща, които ние изсвирихме и записахме преди половин век. Това е атестация за влиянието на тази музика и за онзи специален момент във времето, в което рокът беше на върха.
Ник Мейсън, музикант, барабанист на "Пинк Флойд"
Какъв му е проблемът с Израел?
Не мога да разбера какъв му е проблема на този човек с евреите. Омразата му към Израел е ирационална и опасна. Толкова много арабски държави има – с огромни територии и население, Израел е едно дребосъче в сравнение с тях. Намира се в пустиня без природни ресурси, вода, петрол. Било е пълна дупка, а сега е успешна държава. А палестинците никой не ги иска, нито една арабска държава не желае да ги приеме и това ядосва Уотърс много. Не ми е ясно той къде си мисли, че евреите биха могли да отидат ако не беше Израел. Може би на тъмната страна на луната?
Хауърд Стърн, автор и радиоводещ
Роджър Уотърс стана поредният представител на развлекателната индустрия, който използва своята публична платформа, за да напада Доналд Тръмп. Той атакува и бившия бразилски президент Жаир Болсонаро по време на концерт в Рио, но беше свирепо освиркан от десетки хиляди бразилци. А по време на едно негово турне в Америка от сцената винаги светваше надписа „Тръмп е прасе!“. Никой не беше изненадан от решението на Уотърс да се присъедини към повечето от своите колеги в шоубизнеса, а специално за противоречив активист като него атаките по Тръмп са възможно най-малкия и невинен политически скандал.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш