СДС вероятно ще бъде партньор на ГЕРБ и на идните парламентарни избори. Този анонс направи лидерът на СДС Румен Христов преди дни по време на кръгла маса „Българските дясно-центристки партии преди предстоящите избори“, организирана от фондация „Конрад Аденауер“. Ще се случи ли идеята за дясното обединение срещу левия фронт и кои са поуките на СДС след всичките години на роене и противоборства. Разговаряхме с лидера на СДС Румен Христов за следващите политически месеци.
- Господин Христов, площад „Независимост“ беше като запазена територия на сините знамена с лъвчето. Защо при сегашните протести членовете на СДС не са на площада?
- Отговорът се съдържа във въпроса Ви. Сините знамена нямат място сред червените. Тези, които развяват сега флагове, само от политическо лицемерие не са си сложили по един сърп и чук, макар че сме в 21- ви век. Виждаме една площадна коалиция от проруски левичарски формации, а други, прикрити зад фалшива гражданска самоличност, бивши десни, които вече по никакви критерии не са такива, а могат да се определят като леви, и дори популисти, т. нар. „Отровно трио“ - всички те подкрепяни от президента. Но нека не бъда разбран неправилно - подкрепям правото на гражданите да протестират, но не и узурпирането на гражданския протест от горепосочените. СДС няма място сред това ново ОФ. Още повече, че те не показват ясни искания, освен две оставки. Алтернатива се заявява от хора, които могат да кажат не само против какво са, но и за какво са. Не чуваме нищо градивно. Виждаме ковчези, бесилки и други некрофилски спектакли, които по- скоро отблъскват хората, отколкото да ги привличат. За първи път СДС не участва на протести, защото нямаме никакво намерение да връщаме БКП и клонингите u на власт.
- Кой е най- големият „грях“ на бившите Ви съпартийци от дясно - имам предвид т. нар. „тъмносини“ - хората около Христо Иванов, около Радан Кънев?
- Първородният грях на дясното е разцеплението и вождистките амбиции на лидерите. През 2004 г. Иван Костов напусна СДС и създаде своя партия, за да се отърве от негативите на реформаторското синьо управление и да вземе със себе си само собствения си ореол на успешен премиер. Заяви, че духът е напуснал тялото, тоест, че СДС е мъртво. Но не стана така! СДС продължава да е партия с присъствие, макар и значително по-малко. А дясната консервативна партия ДСБ, която Костов създаде, вече е почти претопена в левичарската коалиция „Демократична България“. Други сини политици от силните години на СДС също създадоха свои партии, които вече не съществуват. От всички остана само СДС - тя е партията, която промени България, символ на демокрацията, магията на трите букви. Въпреки всички опити за унищожаването u, тя е жива. Относно по-младите ни бивши коалиционни партньори в Реформаторския блок, които никога не са били „тъмносини“, горчивата истина е следната. На последните парламентарни избори, на които т. нар. автентична десница се раздели на три - Реформаторски блок, чийто гръбнак беше СДС, и спечели най- много гласове, „Да България“ на 2-ро място и на 3- то място „Нова република“. Нито една от трите формации не влезе в парламента, гласовете бяха преразпределени, съгласно нашия избирателен закон, като от тях БСП имат поне 6 - 7 мандата. На практика ние недалновидно помогнахме на основния ни опонент - левицата, да повиши резултата си, а разделението и вождистките амбиции ни оставиха извън парламента. Не искам това да се случва отново и затова търсим начин за консолидиране на десния вот.
- Как ще се случи консолидирането на десния вот? Направихте тази заявка на кръглата маса, организирана с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“, но колко е раздробено дясното у нас в момента?
- Всъщност, дясното не е чак толкова раздробено, ако говорим за класическото дясно - партиите - членки на ЕНП. Ние целим обединение във формат ЕНП и привличане на гласове, които по никакъв начин не желаят техният вот да бъде свързан с БСП и всички останали левичарски и проруски формации. Имаме забележки към ГЕРБ по някои теми, но за важните, стратегически за България решения, ги подкрепяме. Това са решението за кандидатстване в еврозоната, диверсификацията на енергийните източници, покупката на самолетите F- 16, успешното европредседателство, удържането на мигрантската вълна, запазване сравнителна стабилност на икономиката в условията на коронавирус, без масово харчене и разпускане на коланите. Очевидно е, че обществото ни е дълбоко разделено и хората отново трябва да избират проатлантическа и проевропейска ориентация срещу прокремълска. Но трябва да е ясно на всички, че пълната интеграция в ЕС е отстоявана винаги от десните формации, независимо от някои допуснати грешки в злободневната политика.
- Има ли страх в ГЕРБ от служебен кабинет на Радев в този момент? Впрочем, Вие сте бил 2 пъти в служебно правителство, доколко тезата за реваншизъм може да се изпълни от кабинет, който е на власт само 2 месеца?
- Смятам, че има основания за опасения, след заявката за реваншизъм. Преди да е налице парламентарна криза се заявява, че има готово служебно правителство. Личи едно нетърпение, желание на всяка цена да се стигне до там. Ако служебният кабинет получи инструкции от този, който го е назначил, да се занимава с реваншизъм, е напълно възможно. Предполагаме, че опасенията на ГЕРБ са, че ще започнат да се вадят бомбастични разкрития, по подобие на Костинброд, които после няма да се докажат, но престижът на партията ще бъде уронен и това ще повлияе на изборния u резултат. Мантрата, с която се оправдава неистовият стремеж към служебен кабинет е, че този, който управлява, печели изборите. Но тя е несъстоятелна. СДС управляваше 4 години, проведе изборите и загуби от Симеон Сакскобургготски. Впоследствие Тройната коалиция завърши мандата си, проведе избори и те бяха спечелени от младата ПП ГЕРБ, която нямаше нито един представител в общинските избирателни комисии. Така че, служебният кабинет не е панацея и гарант за честни избори, както и редовният кабинет - че ще ги спечели този, който управлява в момента. На всичко отгоре, най-после ще имаме машинно гласуване, нещо, за което СДС настоява много отдавна.
- Първата ви коалиция с ГЕРБ беше по времето на европейските избори. Кой беше инициатор на разговорите тогава? Каква беше ролята на Цветан Цветанов?
- Разговорите започнаха още на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Хелзинки. Катализатор на процеса беше бившият председател на ЕНП Жозеф Дол. Той разговаря няколко пъти с мен, предполагам, че е говорил и с колегите от ГЕРБ, и от другите партии- членки на ЕНП. Призивът беше до всички. Нека да припомня, че ние до последно водихме преговори с „Демократична България“, които завършиха с фиаско и унизителни условия за СДС. По няколко пункта не се разбрахме, ще ви дам само два примера. На СДС беше предложено 4 -то място, при положение, че се знаеше, че няма да имаме повече от 1 евродепутат. Третото място беше обещано на „Зелените“. Тоест, „Демократична България“ предпочетоха зелените пред сините и така преговорите приключиха. Не можехме да допуснем унижението на СДС, като най-старата дясна партия. Другият пункт, по който не постигнахме съгласие е, че „Демократична България“ не искаха да се уточни избраният депутат в коя политическа група ще отиде - дали на ЕНП или на Либералите, където са ДПС.
- Като говорите за дясноцентристко обединение, ще имате ли разговори и с бъдещата формация на Цветанов „Републиканци за България“, примерно?
- На този етап разговорите се водят с политическа партия ГЕРБ, с които се явихме успешно два пъти на избори и според нас е нормално да завършим цикъла заедно - с парламентарните и президентските.
- Не Ви карам да гледате в чужди дворове, но виждате ли сходства от миналото на СДС и сегашните вътрешни избори в БСП? Ще се стопи ли червената партия като синьото дясно?
- Идеологически паралели между СДС и БСП не могат да се правят. Ние сме на двата полюса. СДС беше създадена, за да преведе България по пътя към НАТО и ЕС. Ние винаги гледаме към звездите на Европа, за разлика от БСП, която играе ролята на реформирана левица, но погледът u все е насочен към петолъчките на Кремъл. Истината е, че България има нужда от модерна европейска левица, но дали БСП е такава, е доста спорно.
- Посочихте една „площадна коалиция“ и изброихте в нея бивши членове на БСП, на СДС... говорите и за блоково гласуване. Коя ще е разделителната линия при избирателите - ляво и дясно или управляващи - опозиция, или пък нови формации?
- Титулуващите се „градска“ десница дължат важен отговор - с кого биха влезли в коалиция, с кого ще управляват след предстоящите избори? Мъдрата българска поговорка: „Кажи ми кои са ти приятелите и аз ще ти кажа какъв си“, важи с пълна сила за тях. Те мълчат по въпроса, но ще продължим да ги питаме. Дължат и друг отговор - защо излязоха на площада в деня, когато се случи едно от най-важните събития - приемането на България в чакалнята на еврозоната. Веднага след това започнаха протести. Нервите на руското лоби у нас не издържаха. Непонятно е обаче, как десни хора не разбират това, омаловажават постижението и влизат в схемите на кремълските апологети у нас. Относно разделителната линия между лявото и дясното, нека да бъда ясен - тя е изначална и винаги ще я има, колкото и да не им харесва на някои хора. Давам пример - СДС е партията, която промени икономическия строй: от централизирана планова икономика минахме към пазарна. Това е дясно! Беше трансформирана собствеността чрез реституция и приватизация от държавна в частна. Благодарение на СДС 45 млн. декара земя бяха върнати на нейните изконни собственици, която към сегашния момент струва повече от 45 млрд. лева. Това е дясно! Върната беше едра градска недвижима собственост на над 500 хил. наследници. Това е дясно! Мога да изброявам още много. Но отново казвам, дясното и лявото са различни философии за управлението и устройството на обществото. Дясното дава път, приоритет на предприемчивите, знаещите, можещите, като ограничава намесата на държавата за разлика от лявото, което фаворизира държавата, изземва от предприемчивите, знаещите и можещите и преразпределя блага по свое усмотрение.
- Какво ще поставите пред лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов като ваши приоритети или линии, за да сте в коалиция за парламентарните избори?
- Геополитическата ориентация на България е най- важната за нас, в посока, която включва задълбочаване на евроатлантическата и европейска интеграция. Да продължи усилено работата, за да бъдем приети час по-скоро в еврозоната и Шенген. СДС си постави като нова цел, като своя кауза, българите да са европейски граждани с европейски доходи. Цялата икономическа и финансова политика трябва да бъде съсредоточена в тази посока - повишаване на стандарта на живот. Продължаване на политиката на диверсификация на енергийните източници и намаляване на зависимостта от Русия, както и активна работа по изпълнение на зелената сделка.
- В сегашния парламент ГЕРБ си партнира с Обединени патриоти - ще говорите ли с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, с Валери Симеонов за влизане в тази дясна коалиция, която сте тръгнали да изграждате?
- Аз, като председател на СДС, отговарям за тази партия. На този етап смятаме, че усилията трябва да се насочат към консолидация на партиите-членки на ЕНП и на гласуващите десни хора.
- Простихте ли на НФСБ, че се нанесе в друга Ваша емблема - „Раковски 134“? И Марешки обитава днес бившата синя централа. Как да си обясним, че антикомунистическата риторика е жива, но в същото време СДС преживя този си разпад?
- Не съм съгласен, че СДС е в разпад. След изборите за европарламент и общинска власт през миналата година, имаме един евродепутат, 165 съветници, 10 кметове на общини, в това число 2- ма на областни градове, 10 председатели на общински съвети. В редица големи градове, и на първо място в София, нашата подкрепа се оказа решаваща за победата на кметовете на десницата. Тези резултати са красноречиви, че СДС го има почти във всяка българска община. Относно сградата - тя е притежание на държавата и тя решава как да се разпределят помещенията. Няма значение с кого съжителстваме, защото всички знаят, че това е сградата на СДС. Както трите букви, така и „Раковски 134“, са символи. Не случайно реагирахме толкова остро, когато поругаха храма на демокрацията, замеряйки го заради НФСБ.
Нашият гост
Румен Христов е роден на 27 декември 1955 година в Борово, Русе. Завършва аграрна икономика. Доктор по икономика. В периода 1991 - 1994 година е зам.-министър на земеделието. Два пъти е министър на земеделието, съответно в служебните правителства на Ренета Инджова (1994 - 1995 г.) и Стефан Софиянски (1997 г.). Главен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов (1997-2002 г.). Народен представител в 43-о Народно събрание от Реформаторски блок и председател на комисията по земеделие. Председател на СДС от 2018 година.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш