В момента в Балтийско море се намира първата в света плаваща атомна топлоелектрическа централа (ПАТЕЦ) „Академик Ломоносов“, предаде "Фокус". Уникалната станция, чието строителство продължи повече от 10 години, след цяла редица проблеми, накрая е почти готова за работа. Предполага се, че подобни ПАТЕЦ ще окажат огромна помощ на целия руски Север и Далечния Изток.

По какъв начин, си задава въпроса руското издание „Взгляд“, в материал представен без редакторска намеса.

Първата в Русия и света плаваща атомна АЕЦ „Академик Ломоносов“ в събота се отправи от Санкт Петербург към Мурманск и по нататък – към пристанище Певек на северното крайбрежие на Чукотка. Предстои не само дълго, но и скъпо пътешествие.

Буксировката ще заеме от 18 до 20 дни и ще струва над 12 милиона лева (475 млн рубли). Плаващата топлоелектрическа централа (ако трябва да бъдем точни, плаващият енергоблок – ПЕБ) ще бъде дърпан около Скандинавия, през Естония, Финландия, Швеция, Дания и Норвегия. В Мурманск той ще бъде зареден с ядрено гориво – низкообогатен уран. Втората част от маршрута, от Мурманск до Чукотка през Северния морски път, ще започне чак през юни – юли 2019 година. Така, за всеки случай, обещават от „Росенергоатом“ – структурата на „Росатом“, отговаряща за построяването на „Академик Ломоносов“.

Според оценките на „Росенергоатом, от 2020 година първата в света ПАТЕЦ ще започне да снабдява със светлина и топлина жителите на Чукотка. Реакторните установки на такава ПАТЕС, като „Академик Ломоносов“, могат да изработват до 70 мегавата електроенергия и да снабдяват с енергия град с население повече от 200 хиляди души. За сравнение, в „столицата“ на Крайния Север – Мурманск, живеят около 300 хиляди, а в Норилск – по-малко от 200 хиляди. Засега в плановете влиза разместването на ПАТЕЦ в камчатския Вилючинск (където е разположена базата на подводниците от Тихоокеанския флот) и, може би, край тамирския град Дудинки – в което е заинтересован „Газпром“. Но това, че мястото на швартировка на първата подобна централа е станало чукотското пристанище Певек на пръв поглед повдига въпроси.

И то, защото именно недалеч от Певек се намира Билибинската атомна топлоелектрическа централа – единствената в света АЕЦ, разположена в зоната на вечен лед. Но станцията, построена през 1977 година, е технологически остаряла, обяснява в интервю пред сайта Минвостокразвития ръководителят на дирекцията на „Росенергоатом“ по съоръжаването и ескплоатацията на ПАТЕЦ Виталий Трутнев. Още по-остаряла е намиращата се в същия район Чаунска ТЕЦ, работеща с въглища и построена през 1944 година. Тя работи с трофейно и доставено по ленд-лийз оборудване. Този отдалечен район (на повече от 1000 км от Магадан и повече от 600 от Анадир) – е един от най-големите центрове на златодобив. И тъй като този район е изолиран, следователно, той има първостепенна нужда от ПАТЕЦ.

Това е очевиден факт. Толкова очевидна е и изгодата от плаващи АЕЦ за „севера“, като цяло. Предполага се, че реакторните установки ПАТЕЦ, подобни на „Академик Ломоносов“, ще могат в течение на следващите 35-40 години да обезпечат с електричество и пристанищните градове и арктическите газови и петролни платформи. Единственото, което ще се изисква – един път на три – четири години да се отива на дозареждане с гориво (за това време към нужния бряг може да се изпраща друга ПАТЕЦ) и на всеки 10 години да се прави капитален ремонт.

Възниква резонният въпрос – доколко това е по-изгодно от традиционните начини за снабдяване с енергия на „Севера“. Позицията на „Росатом“ по този въпрос озвучи още през 2010-а година ръководителят на корпорацията – тогава той, напомня „Взгляд“, беше Сегей Кириенко, който в момента е първи заместник-ръководител на администрацията на президента. „Всеки, който се е сблъсквал с това, какво е да се доставя дизелово гориво на Север и колко излиза цената на тази електроенергия, разбира, че много кладенци и градове там не се развиват, защото нямат достъп до евтин и ефективен източник на енергия“, подчерта Кириенко.

Съгласно миналогодишното изследване на „Центъра по ефективно използване на енергия“, цените на електроенергията в 15-те северни региона на Русия са с 5 до 55 пъти по-високи от средните за страната. Това е критично за тези северни райони, където в близост няма находища на въглища или газ. От друга страни, атомните експерти настояват: себестойността на електроенергията от ПАТЕЦ е приблизително равна на оптовите цени на електроенергията в Централна Русия.

Излиза, че плюсовете са очевидни. А и създаването на плаващи електростанции не е нечувано дело за руската промишленост. Плаващите генераторни електростанции „Северно сияние“, работещи на газ и дизелово гориво, са се строили в Съветския съюз от 1969 година и са създадени шест такива станции.