Света Богородица в нашата традиция

Триумфът на император Йоан Цимиски с отнесената от Велики Преслав през 971 г. икона на Света Богородица, миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица.

Образът u прониква дълбоко в културата, фолклора, изкуството

Върху печата на владетеля християнин Тервел има образ на Божията майка

На утрешния 15 август отбелязваме един от най-обичаните християнски празници - Успение Богородично, наричан по традиция от нашия народ Голяма Богородица. Имен ден празнуват десетки хиляди българки и милиони жени по целия свят. Нали, както се пееше в една стара песен „Всяка втора жена на света се нарича Мария...“ Не на последно място, денят на Света Богородица е празник за морската ни столица Варна, Несебър, Ихтиман, Стражица, Шипка, Арбанаси (фактически, част от историческата столица Велико Търново), други селища, десетки храмове из цялата страна. Други, например Хасково, празнуват на 8 септември - Рождество Богородично. Мария, Божията майка, е възприемана като закрилница на семейството, майчинството и изобщо на човешкия род.

Естествено, ние българите не правим изключение, напротив - в нашата многовековна традиция култът към Света Богородица има интересни проявления, за които ще разкажем накратко. Още преди хиляда години византийският хронист Йоан Скилица подчертава, че Успение Богородично е един от любимите празници на българите. Образът на Света Богородица прониква дълбоко в нашата традиционна култура, фолклор, изкуство...

Празникът на Света Богородица, Дева Мария, се отбелязва без особени различия от православната, католическата и други християнски църкви. Мария/Мариам, майката на „пророка Иса“ (Исус), е тачена и от мюсюлманите по целия свят. И това не е изненадващо предвид общата основа и влиянието на християнството върху исляма още при неговото раждане. Да не отиваме в дълбините на праисторията, където в една или друга форма господства представата за Богинята Майка - далечният първообраз на Богородица. Етимологията на името „Мария“ буди спорове, но първична е еврейската форма „Мириам“/„Мариам“. Така се е казвала по-голямата сестра на Мойсей, която играе важна роля не само в неговия живот, но и на „Божия народ“. Тя е и прародителката на библейския цар Давид, от чийто род, според преданието, произхожда Света Богородица. Съществува теорията, че имената на Мириам и Мойсей са от древноегипетски произход, което отразява мощното влияние на цивилизацията от поречието на Нил. Най-накрая „Мариам“/„Мария“ се тълкува като „твърда“ и „постоянна“, преосмислено и като „прекрасна“.

По българските земи Богородичният култ има своите прояви още през първите векове на християнството. След изграждането на Дунавска България през 680-681 г., независимо от доминиращите езически религии на българи и славяни, упованието в майката на Спасителя присъства осезаемо сред християните - и „стари“, и „нови“. Нека припомним, че върху печата на владетеля християнин Тервел (700-721) има образ на Божията майка и надпис „Богородице, помагай на кесаря Тервел“. Така е и при византийските печат на Баян, брат на кан Токт (766 г.), и бившия владетел Телериг (767-777). Света Богородица е и върху анверса (лицето) на някои серии от печатите на княз Борис-Михаил (852-889) и цар Симеон Велики (893-927).

Наистина, при цар Петър (927-969), както и при печатите и монетите на владетелите от Второто българско царство, доминира „небесният цар“ Исус Христос. Божията майка обаче е представена върху печат на цар Калоян (1197-1207), а и в други паметници. Още нещо, върху печат на търновския патриарх Висарион от средата на XIII век Света Богородица е изобразена заедно с дванадесетте апостоли.

Първата владетелка на християнска България, съпругата на княз Борис-Михаил, се е казвала Мария. Такова е името и на първата титулувана царица - Мария-Ирина Лакапина, съпругата на цар Петър. Мария се е казвала и последната владетелка на Първото българско царство, съпругата на Иван Владислав (1015-1018), а нейната внучка Мария е помнена като най-красивата жена във Византийската империя! Мария се е казвала първата съпруга на цар Асен I (1186-1196), както и онази на неговия син Иван Асен II (1218-1241), унгарката Анна-Мария Арпад. Иван Асен е имал две дъщери с име Мария, първата извънбрачна, втората - дъщеря на Ирина Комнина. Властната царица Мария Кантакузина е съпруга на Константин Тих Асен (1257-1277) и после на Ивайло (1277-1280), а и двете царици при Георги I Тертер (1280-1292), носят това име. Същото положение имаме и при цар Иван Шишман (1371-1395), като при втория му брак сръбкинята Драгана е прекръстена на Мария! Явно се е смятало, че не е редно царицата да носи „простонародно“ име, а да приеме онова на „небесната владичица“... Така или иначе, името Мария (самостоятелно или като едно от две лични имена) е най-често срещаното в българския дворец. Така е при единадесет от известните ни по име общо двадесет и шест владетелки на средновековна България. Към тях бихме могли да прибавим и първата княгиня на възкръсналата след пет века робство държава, а именно Мария-Луиза. Много са принцесите и знатните дами на име Мария. Като честота името е следвано от „Анна“, онова на майката на Богородица, което го прави част от същия култ. Мария се е казвала и майката на Светите братя Кирил и Методий.

Божията майка е патрон на някои от най-големите и известни български обители, вкл. и на трите ни днешни ставропигиални манастира - Рилският, Бачковският и Троянският. Така е и при манастирите в Килифарево, Арбанаси, Батошево, Драгалевци, Искрец, Елешница, Калофер, Сопот (метохът), Кричим, Черепиш, Осеновлаг (наричан и „Седемте престола“), Рожен, Соколският до Габрово, и др.

Разбира се, трябва да прибавим и Богородичните обители в Македония - в Струмица (наричан и „Велюса“), Кичево, Скопие, край Прилеп (известен и като „Трескавец“) и няколко по-малки обители. Един от прочутите през XIV век търновски манастири е „Света Богородица Одигитрия“, свързан с известните исихасти Теодосий Търновски и Ромил Видински. Един от двата български манастира на Атон през Средновековието е Хилендарският „Въведение Богородично“ (смятан по традиция за сръбски, какъвто е днес). Същевременно, както знаем, Света гора Атонска е наричана „градината на Света Богородица“.

Божията майка е възприемана за закрилница на византийската столица Константинопол - традиция, която е заложена от император Константин Велики (306-337) и майка му Елена, родом от нашите земи. Свързаните със Светата Дева реликви са изнасяни за процесии по улиците на града и неговите крепостни стени във време на драматични изпитания и катастрофални събития - като се започне с обсадата на града от аварите през 626 г. до онази, довела до неговото превземане от ордите на османския султан Мехмед II завоевател през 1453 г. Нека припомним, че победата на нашия владетел Тервел и император Лъв III Сириец над обсадилите „втория Рим“ араби през 718 г., е посветена на Божията майка.

Идеята за Богородица като небесна застъпница и пазителка на „царския град“ е възприета и при българските столици. През 971 г., превземайки Велики Преслав, император Йоан I Цимиски отнася в Константинопол една прочута българска икона, като по този начин символично лишава българите от своя столица и държавност. Сцената с триумфа на Цимиски, в която на преден план е не той, а Богородичната икона е представена върху една от миниатюрите на Мадридския илюстрован препис на хрониката на Скилица. От друга страна обаче, Света Богородица е възвеличена като закрилница на българския народ и държава в прочутия Битолски надпис на цар Иван Владислав: „Обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли...“

В един надпис от Търново, за съжаление доста повреден, се чете: „Този камък на Девин град... от благоверния родител на царството му... и приснодева Богородица Мария...“ Обикновено се приема, че тук е дадено средновековното название на Момина крепост източно от Царевец. Проф. Дмитрий Поливянни изказа предположението, че Девин град е наричана укрепената резиденция на търновския патриарх. Наистина, няма логика в надпис от единия да се говори за отсрещния хълм! Не е ли по-правдоподобно обаче такова да е било името на главната търновска крепост, която от XIX в. насам наричаме „Царевец“? Една загадка, чието решение ще изложим по-обстойно друг път в нашата поредица, но която със сигурност отразява идеята за Света Богородица като закрилница на столичния град, на българската държава и народ.

Коментари

Задължително поле