Съвременните въглищни централи гарантират прехода към нискоемисионна енергетика Дългосрочните договори са една от формите на механизмите за капацитет

Ердоган: САЩ грешат, като настояват Турция да се откаже от С-400

Н.Пр. посланикът на Куба пя и танцува с Йорданка Христова за 500-годишнината на Хавана (СНИМКИ)

Израелската армия нанесе нови удари срещу Ивицата Газа

Вижте какво ще е времето днес

Катастрофа ограничава движението на пътя Видин – Монтана

От днес глобяват за неподходящи за зимата гуми

“Лудогорец“ и „Левски“ в спор за бразилец

На 15 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за петък, 15.11.2019

Премиерът Борисов: Няма гръцка компания, която да работи в България и да се е оплакала от нещо (ВИДЕО)

Изчезналото в село Николаево момченце най-вероятно е било отвлечено

Великобритания бави новата Еврокомисия Брюксел в юридически пат

89,65 лв. тол такса от София до Бургас По-екологичните камиони ще плащат по-малко

ЕК започва наказателна процедура срещу Великобритания за отказа да изпрати еврокомисар

Световната икономика се насочва към криза Ако настъпи рецесия, Доналд Тръмп ще получи заслужено голяма част от вината

МВФ понижи прогнозите си за растежа

Министри на финансите и управители на централни банки от цял свят се събраха между 18 и 20 октомври във Вашингтон за да обсъдят глобалната икономика, която се нуждае от лечение. Повечето казват, че разбират опасностите, но това изглежда спорно. На фона на очевидните факти и необходимостта от промени в политиката, те не показаха особено чувство за неотложност и още по-малко признаци за действие. Подтикнат от обърканата администрация на САЩ, светът може да залитне към следваща глобална рецесия.

Международният валутен фонд отново понижи прогнозите си за растежа. Предвижда се, че глобалният БВП ще нарасне с едва 3% през тази година (спад от прогнозираните през пролетта 3,3%) и с все още вялия темп от 3,4% (намаление от 3,6%) през 2020 г. Икономическата инерция отслабва почти навсякъде, като МВФ нарича това “синхронизирано забавяне”. Ревизираната перспектива вече е най-слабата след кризата преди 10 години, като рисковете в прогнозата са до голяма степен, както казват икономистите, в посока надолу.

Това би било притеснително при всякакви обстоятелства, но перспективата за рецесия при настоящите условия е наистина тревожна. Колебливото възстановяване през последното десетилетие изчерпа конвенционалните инструменти на макроикономическата политика. В много страни – не на последно място САЩ – фискалните стимули и постоянният бюджетен дефицит вдигнаха съотношението на публичния дълг към националния доход.

Друго наследство от предишната рецесия и извънредните мерки, предприети за нейното овладяване, e засилена финансова нестабилност. С изобилието от количествени облекчения и свръх ниски лихви, финансовите условия бяха разхлабени, за да поддържат цените на активите, да потиснат доходностите и да засилят търсенето. Мерките бяха необходими, но резултатът е “отвързани” оценки на активите и повишен кредитен риск. Безразсъдно надутите цени на жилищата бяха основна причина за кризата. В много страни те се покачиха отново заради евтиния кредит. Банките увеличиха капитала си след 2009 г., но не достатъчно, за да бъдат сигурни при нов голям икономически спад. Прословутият “омагьосан кръг” на рисковия държавен дълг и банковата несъстоятелност – признат за основна опасност след 2008 г. – остава в същината си неразкъсан в Италия и други страни.
С всички тези уязвимости на преден план и с малко, ако изобщо, регулаторни варианти за справяне с евентуална криза, президентът на САЩ Доналд Тръмп започна търговска война с Китай и заплаши други страни със същото. Това поразително безразсъдство, необяснимо толерирано от Конгреса, вече нанесе огромни икономически щети, не на последно място на Америка. Ако синхронизираното забавяне се превърне в откровена световна рецесия, правителството на САЩ ще получи заслужено голяма част от вината.

Но отговорността е по-широка. Други държави биха могли да направят много повече, за да се предпазят от тези повишени рискове.
Китай, например, е твърде бавен в справянето с финансовите си дисбаланси. Без съмнение, търговската война на Тръмп направи това по-трудно, но правителството на Пекин не постигна голям напредък в поправянето на своята система за разпределяне на кредити.

Във всяка част на света правителствата се пипкат с реформите, които биха направили икономиките им по-продуктивни и стабилни. Тъй като рисковете нарастват почти навсякъде, политическата нефункционалност допринася за влошаването на нещата.

Като се има предвид наличната воля, всички тези проблеми са решими. Някои, трябва да признаем, могат да бъдат разрешени с един замах. Рисковете, породени от търговските войни на Тръмп, например, биха се изпарили, ако той просто се въздържа от предизвикването на безсмислени конфликти. Другите са много по-сложни. Намаляването на нестабилността изисква по-интелигентно регулиране, за да се признаят рисковете, които произтичат от постоянно развиващите се финансови системи.

Тези въпроси не могат да чакат повече. Световната икономика е в опасно положение и отчаяно се нуждае от по-мъдро и по-ефективно управление. Докато такова не бъде осигурено, рисковете е малко вероятно да се уталожат.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.