Поразителен е този устрем – устремът, надвил страха от вируса, с който хиляди български роби са хукнали да се връщат при добрите господари в чужбина.
Отиват там – в плантациите, рекламирани с бодри репортажи по телевизиите – отиват да берат ягоди и малини, да мият чаши и чинии, и да спят на смени в чужди легла, неизстинали от потта след изнурителния труд. Отиват - бързат към летищата, едва дочакали да пуснат самолетите за чуждите страни. Като пристигнат, отсядат щастливи в някакви подобия на Чичотомовата колиба и треперят да не ги върнат в родината – треперят на тъмно, защото пестят и не пускат монета в автомата, за да светне крушката.
Не ги питаме имат ли избор – приемаме, че свободно са го направили. Но питаме близките им, нашите власти и себе си – какво направихме, за да изберат да останат?
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш