Северна Македония - мир или война!

Американците и европейците (начело с германците) притиснаха Гърция и Македония да се споразумеят

Северна Македония. Трудно, дългогодишно и болезнено раждане финализирано от премиерите Ципрас и Заев. Ратификацията на споразумението съпроводено от ъндърграунд преговори, обвинения за предателство и подкупи на депутати, демонстрации, обществено напрежение и нескрита намеса на чужди сили в Атина и Скопие завърши с исторически хепиенд и политически сътресения.

В Гърция две малки партии почти се разпаднаха. АНЕЛ, която бе правителствен съюзник на Ципрас и партията Потами. Това политическо разпадане принуди премиера Ципрас да привлече шест нови депутати към управляващата Сириза, сред виелица от обвинения, че са подкупени с обещания за министерски кресла. С тях Ципрас спечели отново вот на доверие в Парламента, спечели и историческата Преспанска победа като се контрира и с общественото мнение на страната си.

Всички анкети сочеха, че 70% от гръцкия народ не е съгласен с Преспанското споразумение и това неминуемо ще се отрази на гръцкия премиер и парламентарните избори, които ще се проведат до октомври, но самият Алексис Ципрас отвърна, че пренебрегва политическата стойност, когато трябва да направи нещо добро за своя народ.

Гръцката опозиция го обвини, че е сключил споразумението по нареждане на Америка и Германия и е изтъргувал Преспанското споразумение срещу отменяне на болезненото орязване на пенсиите, което трябваше да започне от 1-ви януари и отменено по-късно със споразумение на заемодателите.

Истината е, че американците и европейците (начело с германците) притиснаха Гърция и Македония да се споразумеят. Демоничният американски посланик в Атина Джефри Паят (бивш посланик на САЩ в Украйна, по време на големите събития свързани с Порошенко и Крим) работи систематично и от това, което последва, трябва да признаем и доста резултатно.

На Балканите се играе огромна геополитическа игра на интереси и влияние между Запада и Русия, с Китай да върви дискретно отзад. Там някъде сред тях рита топката и Турция.

Преспанското споразумение е част от тази опасна игра.

След ратифицирането му от Гърция и Северна Македония, директно се открива пътя на македонците за влизане в НАТО. Москва губи влияние на Балканите и почти се отстранява от нашия полуостров. Преди едва тридесет години американците държаха само Гърция в целите Балкани, а Съветският Съюз контролираше Румъния, България, Югославия и донякъде Албания. Три десетилетия по-късно НАТО вече сложи ръка на целия Балкански Полуостров с изключение на Сърбия, която няма да закъснее да се закачи за тази композиция. Това естествено не се харесва на Москва. Затова Путин реагира остро спрямо Преспанското споразумение и заплаши, че ще го обжалва пред Съвета за сигурност на ООН. Москва вече е обвинена от македонския премиер Зоран Заев, че се намесва във вътрешните работи на Македония, подкрепяйки антиправителствените демонстрации. Същото напрежение бе създадено между Москва и Атина преди шест месеца, когато бяха екстрадирани двама руски дипломати.

Въпросът е дали Алексис Ципрас и Зоран Заев си подадоха ръце, понеже самите те го искаха или бяха принудени да го направят под диктовка на всесилните чужди сили.

И двамата премиери са категорични, че споразумението затваря една 30-годишна рана между двете страни, стабилизира уязвимия географски регион, който може лесно да се възпламени и отваря път за икономическо сътрудничество в съседните страни. Алексис Ципрас говори за възстановяване на Гърция като ръководна сила на Балканите, а Зоран Заев обещава на македонците подобряване на жизнения стандарт с помощта на евроатлантическите структури.

В Гърция също така смятат, че Преспанското споразумение реже пътя на Турция към централните Балкани. На практика президентът Ердоган е против Преспанското споразумение, но това е заигравка в рамките на вечния конфликт с гърците свързан с Егейско море и Кипър.

Според наблюдатели след като бъде решен Македонският въпрос, идва ред за уреждането на въпроса за Косово и интегрирането на Сърбия в западната ос, а по-късно и Тракия. Тогава, държейки целия Балкански полуостров в ръцете си и Русия отстранена, западните сили ще могат да развият алтернативните енергийни връзки от Азербайджан-Турция или Египет-Израел-Кипър, които ще изместят руския енергиен монопол в Европа.

Паралелно ще бъде сложена бариера на Китай, който навлиза икономически буреносно в региона чрез пристанището в Пирея. Китайската компания Cosco, която го купи, за няколко години го изведе на четвърто място сред европейските пристанища. Опитът, който направиха китайците да купят гръцките железници, за да имат своя основна транспортна мрежа, бе осуетен от Европейския съюз. Тоест, играта е голяма, може би много голяма, за да бъде контролирана от малки страни, независимо от това, че се играе на тяхна територия или на територията на техните съседи. Голяма и сложна, за да обърне някой внимание на споровете между историци или експерти по конституционно право, които се карат в Атина и Скопие за детайли относно Преспанското споразумение и тълкуването на думи с двойно и тройно значение в международния дипломатически език.

 

Катализатор на нови процеси

Споразумението слага окончателно край на иредентизма и оспорване на границите, но се превръща в катализатор за преструктуриране на икономическата сцена. Това, което има значение, е дали ратифицирането на Преспанското споразумение и раждането на Северна Македония ще помогне на нашия регион да бъде умиротворен и да се развие, както твърдят американците, или ще се превърне във фитил, за да бъде взривен, както твърдят руснаците.

Коментари

Задължително поле