Дойдох отново, отново да се опитвам бъда полезен, часът е 18:20. По пътя виждам уморени доброволци с различни регистрации от цяла България и виждам един човек с един багер по пътя да влиза на селото. Гледам го и се оказа стар мой приятел - Румен Стоянов - кмет на Калофер (Човек и кмет за пример). Спирам:

Аз: Как си?

Той: Добре, до сега бях на работа, сега идвам да помагам с каквото мога. 

Просълзих се от радост, защото той е моята кръвна група.

Продължавам към селото, гледам отворени къщи. Предполагам помнете по филмовите къщите след война, само че тук от кал (за радост доста по-малко, защото вчера са били стотици доброволци). В една къща гледам една баба да яде една закуска. Баба Ангелина на 84 години яде и гледа в една точка, а дядо Ангел на 90 години стои на едни стълби и гледа в друга точка. 

Аз: Може ли да вляза?

Тя: Да, заповядай. 

Аз: Имам малко време, с какво мога да ви помогна? 

Тя: Ела, ама да не чуе дядото, падна една стена долу на избата, колко е опасно за къщата?

Аз: Искаш ли да спя аз тази вечер долу и ще видиш утре, че нищо ми няма.

Тя: Ела да те прегърна. 

(Камъните са паднали от тежката техника, която минава на улицата и единствено, което може да се случи, може след години да се пука стената, но нито е спешно, нито е опасно, но трябва да се ремонтира)

След това седнах на едно трупче до ръката и се опитвах да обяснявам на себе си защо се случва всичко това? Цялото село ли са лоши хора, че да има такова отмъщение? 

Не, не мисля, че са лоши, а мисля че има други хора, които са лоши и не им пука за добрите.

Ще помогнем и на баба Ангелина с дядо Ангел и на всички, които можем.

Поздрави от мрачното с. Богдан.

Определено личи, че е вчера имало много ръчички, които са работили с много любов и желание. 

Поклон пред вас!

Включете се към благотворителната кампания на "Приятели, ПОМАГАЙТЕ":

Банкова сметка:
Име титуляр: „Приятели, ПОМАГАЙТЕ – Лео Кадели“ (Priyateli pomagaite Leo Kadeli) 
iban: BG45UBBS80021091243240
SWIFT: UBBSBGSF
Име на банката: ОББ
Основание "ДАРЕНИЕ ЗА БЕДСТВИЕ"