Дейвид Бекъм: Виктория ми даде номера си след няколко питиета

Три случая на коронавирус в Гърция

Мерят температурата на събития в София с термокамери

Иззеха нерегистрирана колекция от 970 монети

Шумен получава 3 млн. лв. за стадион от правителството

Емил Димитров: 40% от ВиК дружествата у нас работят без разрешително

Съдът реши: Васил Божков и Георги Попов ще бъдат задържани за 72 часа, ако се върнат у нас

Отстраниха трети селски кмет от ДПС в Търговищко

Румен Радев удостои посланика на Молдова у нас Штефан Горда с орден „Мадарски конник“ първа степен

Починалите от коронавируса в Иран станаха 22-ма

Макрон: Във Франция се задава епидемия

Договорът за строеж на нови кораби на ВМС може да бъде сключен до август

Правителството заделя допълнително 10,4 млн. лв. за противоградни ракети

Жената на Васил Божков: При обвинения като моите очаквам всичко

Мащабна спецакция срещу битовата престъпност се проведе в Дулово

СЕТА е тухла в стената на неолибералния глобализъм Лъжат ни с приказки за „икономически ръст“, обещания за „работни места“ и захаросване за „бурен просперитет“

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

И Канада, и ЕС в момента са на страната на отиващото си статукво

Новата 2020-а година започна с толкова много събития, че дори човек добросъвестно да иска да следи ситуацията, ще му се завие свят. Има обаче една голяма тема, която сякаш потъна в мъглата на нашата версия на „бурните двадесет“ – СЕТА. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС (СЕТА) мина през родното Народно събрание на първо четене и освен при силно аргументирано противопоставяне, има всички изгледи да извърви успешно и остатъка от парламентарния си път. Къде по същество е проблемът на СЕТА и защо е необходимо България да преосмисли ратифицирането на това споразумение?

Не от голословно самохвалство, но все пак с оглед на коректност към фактите, искам да припомня, че ние от Института за модерна политика сме последователни критици на този тип наднационални споразумения. Още през 2014 г. първи подложихме на остра юридическа критика „големия брат на CETA“ – TTIP. Планираното тогава споразумение между САЩ и ЕС ние в специален доклад нарекохме „Пътят към корпоративното робство“. В последствие през 2016 г. също остро разкритикувахме СЕТА като инструмент за наднационален, включително и юридически, контрол върху суверенните държави. В този смисъл няма нужда да се влиза в дебрите на правните критики към споразумения като СЕТА – както се казва архивите са живи, всеки изкушен с едно търсене в Гугъл може да види какво и как сме говорили експертно по темата. Тук обаче е мястото отвъд експертната и юридическа дискусия по отрицателните ефекти от такъв тип спогодби, да се разгледа споразумението и в по-широк контекст.

СЕТА е споразумение, което по същество е тухла в стената на неолибералния глобализъм. Този тип юридическа инфраструктура като въпросното СЕТА, замразеното TTIP, отмененото NAFTA и други подобни, са „зъбите и ноктите“ на старото световно статукво. Целта им е да пренаредят отношенията между транснационалните корпорации и суверенните държави. За неолибералния глобализъм свободните народи са една хипотетична пречка. Те могат да не искат една или друга корпорация да води някаква си своя политика на гърба на хората. Затова на неолибералните елити им е необходимо чрез безконтролни наднационални инструменти да бъде отнета от народите свободата „да пречат“ корпорациите. В едър щрих картината е такава. Да, всичко това са прикрива под благовидни претексти, парфюмира се с благовонни масла, пудри се и се фризира, за да се замъгли реалната цел. То не са приказки за „икономически ръст“, то не са обещания за „работни места“, то не са захаросвания за „бурен просперитет“. Все дъвки за балончета и капани за наивници.

Истината е, че глобалните елити създадоха този тип международни споразумения, овластявайки ги с частни трибунали, пред които корпорациите могат да съдят суверенните държави. Тези трибунали не просто могат да присъждат милиони и милиарди на корпорациите от джоба на всеки данъкоплатец, но и да задължават свободните държави да променят политиката си в една или друга икономическа област, за да е угодна тя за корпорациите. В случая на СЕТА скандалните наднационални частни трибунали (Investor State Dispute Settlement – ISDS) са подменени с нещо, кръстено Съдебна система за инвестиции (Investment Court System). Този „нов“ трибунал по същество функционира по същия начин като стария, но е кръстен по друг начин, създадени са няколко ефимерни защити и защитки, брандиран е с ново име с цел зловонието да бъде намалено чрез изсипване на шишенце скъп брюкселски парфюм върху него. Общо взето – пременил се Илия, пак в тия. Но както и да се кръщава наднационалния правен инструмент за контрол над суверенните народи, той си е все това – инструмент за контрол над суверенните народи.

По темата големият обществено-политически дебат не трябва да е непременно и само около СЕТА обаче. Споразумението между Канада и ЕС е моментния повод, но за да сме наясно дали трябва да го отхвърлим, трябва да решим като общество как гледаме на отиващото си неолиберално статукво. Преди да си изясним този въпрос, само трябва да си кажем защо точно между ЕС и Канада е на път да се официализира такова споразумение? Защо не между някои други геополитически играчи? Просто е – и Канада, и ЕС в момента са на страната на отиващото си неолиберално статукво. Европейският съюз на този етап действа като функция на неолибералната глобалистична матрица. Брюкселските елити действат в условията на неподлежаща на демократичен контрол бюрократична власт. Живеят си в един свой балон и дори още не могат да разберат защо Великобритания напусна ЕС. За тях бъдещето е линейно, всичко, което е добро за брюкселското чиновничество се разглежда като добро за европейските граждани. А това е най-малкото невярно, но това е друга тема. От другата страна в коментираното споразумение пък е Канада, която е под ръководството на младия Трюдо, и също е все още на страната на неолибералното глобалистко статукво. Затова и СЕТА не последва историята на „големия си брат“ – споразумението между САЩ и ЕС (TTIP). Знаете, буквално едно от първите неща, които Доналд Тръмп направи като встъпи в Белия дом беше да замрази TTIP.

Като стана дума за Доналд Тръмп и вече си идваме на същинския въпрос около този тип споразумения – важно е да решим какво правим по отношение на СЕТА, но е много по-важно да решим по принцип как процедираме с този тип споразумения. Критиката към СЕТА, TTIP и подобни не идва поради „ирационални страхове“, „пропаганда“ или „по внушение на Путин“. Това са високопарни обяснителни схеми, които позволяват на сляпо вярващите в неолибералния глобализъм да опитат да разберат променящия се свят около тях. Вместо да се вгледат в дълбочинните процеси, те търсят повърхностни обяснения, което е рецепта за нескончаеми провали. Истината е, че критиката към т. нар. споразумения за свободна търговия е по същество критика на неолибералния глобализъм. До преди идването на Доналд Тръмп на власт в Белия дом световната политика се дирижираше от неолибералните елити, които считаха, че са безалтернативни. Именно тези споразумения дават инструменти на корпорациите, превръщат ги в квази-национални фактори, които имат ресурсите и влиянието на самостоятелни държави. Ако светът беше продължил по пътя на неолибералния глобализъм, щяхме не далеч в бъдещето да се събудим в корпоратокрация. Именно ход в тази посока е приемането на СЕТА. Понеже брюкселските елити изпуснаха възможността да сключат такава спогодба със САЩ, сега го правят с Канада, където макар и в несравнимо по-малък мащаб, все пак се преследва същата цел – корпоратокрация, върховенство на корпорациите на суверенните народи.

Алтернатива има и тя лесно може да се види на практика, ако човек следи действията на американската президентска администрация, оглавена от президента Тръмп. Не е нужно икономическите отношения между страните да се регулират чрез някаква анонимна и безконтролна наднационална бюрокрация. САЩ спря най-пагубното в икономическата си история споразумение – NAFTA и го замени с коренно различен инструмент – USMCA. Всички международни търговски въпроси в момента Вашингтон договаря на двустранна основа, а не „анблок“ между множество страни. Чрез двустранните споразумения се запазва възможността на суверенните държави да зачитат многообразието на взаимните си интереси и хипотетични противоречия. Дипломацията се връща на голямата политическа карта, след като беше изтикана в периферията на „новия световен ред“ на неолибералния глобализъм.

В момента светът се намира в условията на един голям идеологически разлом – „за“ и „против“ неолибералния глобализъм. Споразуменията за свободна търговия като СЕТА са част от неолибералната глобална матрица. Затова дебатът по този въпрос не е само дали да ратифицираме или не един такъв документ. Дебатът е на коя страна на барикадата ще решим да застанем. От моята камбанария СЕТА е призрак от миналото, който трябва да последва съдбата на TTIP и да остане в музея на историята. Бъдещето принадлежи на свободните и суверенни народи, а не на неолибералния глобализъм и нейната наднационална бюрокрация.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.