Сингапур и планетата

Той е твърде умен град за Земята

Въведе масово електромобилите

Представете си човек, за когото говорят: „Всичко е в неговите ръце“. Е, ако беше държава, то щеше да е Сингапур. Който не знае, това е държава, град и република. Но нека да преминем към умните чипове на този град, за да анализираме сферите на живота в него.

Сингапур е една от първите страни в света, която въведе масово електромобилите. Тук отдавна стартира тестването на безпилотните автобуси. Тези умни неща ще започнат да работят през 2022 г. Министърът на транспорта на Сингапур заяви, че тези автобуси няма да заменят водачите: 1) Безпилотните автобуси ще работят само по малко натоварените улици.

2) Те само ще подобрят инфраструктурата на града, „помагайки“ на водачите на конвенционалните автобуси. 3) Сред технологиите в транспорта могат да се отбележат не само автобусите. Например първата компания в света, използвала безпилотни таксита, е от Сингапур.

Здравеопазването е област от функциите на държавата, която причинява много мъка в някои страни. Но в Сингапур е на голяма почит. Например, развита е телемедицината. Представете си, че се чувствате зле, но около вас няма никой. Необходима ви е помощ, но ако се обадите на „Бърза помощ“ ще трябва да изчакате пристигането на линейката. А така, с помощта на телемедицинските технологии пациентът сам ще се справи. Да, но това все пак е неприложимо за всички ситуации. Телемедицината е особено полезна при профилактика или при възстановяване от болест. Достатъчно е пациентът да включи своя монитор, за да получи своите препоръки от лекаря.

Да разгледаме ключовите сензори: 1) Система за наблюдение на възрастни и болни. Не под формата на камери, а като сензори. Системата вижда всяко движение или отсъствие на движение и изпраща сигнал до роднините и лекарите. 2) В няколко области от икономиката на града сензорите наблюдават консумацията на електроенергия и вода. Така властите оптимизират разходите. 3) Сензорите, помагат да се определи и кои пътища са натоварени.

Това са цял куп неизвестни за нас неща, за които научаваме, че някъде стават реалност, и ни се иска да попитаме: „Е, добре, а защо не и ние? Какво още чакаме?“.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле