На 22 февруари 2019 да почерпят

Майк Пенс ще посети Колумбия в подкрепа на Хуан Гуайдо

Външният дълг на Гърция възлиза на 30 000 евро на глава от населението

Лондон предлага алтернатива за Брекзит Не е ясно дали Брюксел ще се съгласи

Утре отварят офертите за изграждането на 19 км от пътя Мездра–Ботевград

Молдовски опозиционни лидери твърдят, че са били тровени Обвиняват властта, че иска смъртта им

Жълт код за силен вятър в цялата източна половина на страната утре

Папа Франциск поиска конкретни мерки в борбата срещу педофилията в църквата

София има нужда от два пъти повече нови жилища Нарастването на заплатите прави покупката на дом по-лесна

Калоян Паргов: Две години чакам анализ на причините за липсата на шофьори в градския транспорт

Банков скандал тресе Скандинавия След Дания и Швеция е замесена

Административният съд прекрати делата по жалби на роми от Войводиново

Бойко Борисов: Няма да позволим на БСП отново да фалират банки и ние да им ги оправяме През юли България ще влезе в чакалнята на Еврозоната, заяви премиерът

Белгия си търси дълговете от Кадафи Брюксел предлагал на Триполи съмнителна схема

Български производител вдига завод за над 40 милиона лева във Враца

Сирийската война завърши и Америка загуби Съюзниците на САЩ в Близкия Изток вече подсигуряват интересите си пред Кремъл

По-рано този месец войските на сирийския режим побиха флага си над южния град Дераа и отпразнуваха. Дори и да предстоят още кръвопролития, символиката беше трудна за пропускане. Въстанието, което започна в този град на 6 март 2011 г., най-накрая е съкрушено, а гражданската война, която разкъса страната и дестабилизира цели части от Близкия Изток, както и Европа, идва към края си, по-скоро рано от колкото късно. Башар Асад, човекът чието сваляне беше „въпрос на време“, надделя с помощта на Русия, Иран и „Хизбулла“ над народа си.

Вашингтон е твърде зает със злободневните сензации, за да осъзнае, че днес има приблизително 500 000 сирийци по-малко, откакто група момчета изписаха по стените на Дераа „Народът иска край на режима“ преди повече от седем години. Но сега, когато съдбата на сирийския конфликт е решена, заслужава си да се замислим за ролята и мястото на САЩ в новия Близък Изток. На първо място трябва да се отървем от остарелите доктрини, които са отдавна в сърцевината на американската външна политика в региона и допринесоха за объркването и парализирането му, както в Сирия, така и отвъд.

Едва ли има някой в очертанията на Вашингтон, който в даден момент от кариерата си да не е бил поучаван за опасностите да се разсъждава с аналогии. Но това не означава, че тези поуки се вземат редовно предвид. Сирийското въстание дойде във фантастичен момент за Близкия Изток, когато свободата изглеждаше да си пробива път навсякъде. Демонстрацията на народната мощ, която започна в Дераа – и дойде толкова скоро след падането на дългогодишните лидери на Тунис и Египет – се движеше от самосебе си. Това замъгли преценката на дипломати, политици, анализатори и журналисти, попречвайки им да направят разликата между Асадите и Бен Алитата от региона, или между структурата на сирийския режим и този в Египет.

И понеже международната общност не очакваше сирийският лидер да устои много дълго, се оказа по гръб, когато Асад се захвана с преследването на най-очевидната и ефективна стратегия: милитаризиране на въстанието. За кратко време различните враждуващи сирийски милиции, джихадисти и регионални играчи, подклаждани от намесата на Русия, направиха невъзможно за САЩ да формулират своите интереси в конфликта. И така Вашингтон осъди кръвопролитията, изпрати помощи за бежанците, неохотно тренира „проучени“ бунтовници и бомбардира „Ислямска държава“, но като цяло остана извън гражданската война в Сирия. Нека никой не си мисли, че това е политика изрично свързана с президента Барак Обама и заложената му цел да излиза, а не да се вкарва в конфликти в Близкия Изток. Политиката на неговият приемник не е кой знае колко по-различна, с това изключение, че Доналд Тръмп е категоричен, че ще остави Сирия на Русия, след като приключи с унищожаването на „Ислямска държава“. Докато се трупаха телата на загиналите, единственото което Вашингтон успя да съчлени, е израз на загриженост за поредния кошмарен проблем. Сирия, разбира се, е много по-различен случай от Руанда, Дарфур или Сребреница, но е поредният пример за убийства в индустриален мащаб, който парализира Вашингтон.

Мнозина от политиците и анализаторите, които предпочитаха САЩ да стоят извън или поне да имат само минимална роля в Сирия, стигнаха до тази позиция чистосърдечно. Гледаха на нашествието в Ирак през 2003 г. и последствията от него, които дестабилизираха региона, овластиха Иран, накърниха отношенията със съюзниците на Вашингтон и подкладиха екстремисткото насилие, подкопавайки позициите на САЩ в Близкия Изток. Това което убягва на същата тази група хора, е, че американското бездействие в Сирия имаше същия ефект: допринесе за регионалната нестабилност, овласти Иран, развали отношенията с приятелите в региона и даде тласък на транснационални терористични групировки.

В контраст е начинът, по който руският президент Владимир Путин се притече на помощ на съюзник в криза- Асад – и как съюзниците на САЩ в Близкия Изток виждат действията на Барак Обама около свалянето на президента на Египет Хосни Мубарак след 30 г. на власт, по-голямата част от които прекарани във влачене на бакиите на Вашингтон из региона. Египетците, саудитците, емирствата, израелците и други, може и да не харесват особено много Асад, но първичната силова реакция на Русия, за да предотврати падането на сирийския диктатор и последвалите усилия на Москва да изтласка Асад до привидна победа, определено им направиха впечатление. Сирия сега е опорната точка на стратегията на Русия да се наложи отново като глобална сила и подновеното й влияние в Близкия Изток се простира от Дамаск в източна посока през регионалното правителство на Кюрдистан, до Иран и в южна от сирийската столица в посока до Египет и с дъга до Либия.

 

Обратните ходове

Израел, Турция и страните от Персийския залив все още гледат към Вашингтон за предводител, но също така започнаха да подсигуряват интересите си и пред Кремъл. Израелският премиер Нетаняху вече е постоянна притурка до Путин; турският президент Ердоган и неговият руски колега, заедно с иранското ръководство, са съюзници в Сирия; крал Салман направи първата визита на саудитски монарх в Москва (на снимката) през октомври 2017 г.; а емирствата вярват открито, че руснаците трябва „да са на масата“ при решаването на спорове от регионално значение. Ерата, когато САЩ определяха правилата на играта в Близкия Изток и поддържаха регионалния ред, благодарение на което излизаше доста по-лесно и евтино да се упражнява американското влияние, продължи 25 години. Това е краят u.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (12)

  1. Стивън Кук в анализа си изобщо не споменава защо започна свалянето на Асад, кой го организира и финансира. Асад не позволи на „заинтересована“ страна да построи през Сирия /за Турция и Европа/ газопровод и…се стигна до гражданска война, до избиването и прогонването на милиони сирийци от домовете им. Не споменава и кой създаде Ислямска държава за да свали законно избрания Асад, никъде не спомена, че преди кръвопролитията Сирия бе светска държава, където хората не заключваха през нощта автомобилите и жилищата си, където образованието и здравеопазването се финансира от държавата.Говори за остарели доктрини, една от тях е-проблема на арабите е, че нашия/на САЩ/петрол се намира под земите им/доктрина на държавен секретар на САЩ/, но тази доктрина няма да се промени/базите на САЩ в Сирия са около петролните кладенци/. И за оттеглянето на САЩ от Сирия-всички разбраха и историята го потвърждава, че САЩ предават партньорите си, според интересите си. Така стана В Ирак, Садам беше създаден от САЩ и…петрола потече 10 години. Та г-н Кук, реалностите са малко по-други от представените в анализа.

    1. Как да не споменава…„група момчета изписаха на стената на …” някакъв графит за „свободата”. Така се разчувствах, щях да заплача от умиление

    2. Според мен, истинската цел на тази война не са някакви икономически процеси. Истинската цел, точно както във Виетнам, бе войната да продължи колкото се може по-дълго. Путин игра като истински съюзник на америкастан в тази режисирана война, докато тук ние се трепем, че едните били комунисти(тоест русофили), а другите били анти комунисти(тоест, русофоби). Е ти си играят заедно. Целта на продължителната война? Да наводнят Европа с имигранти, и да съсипят християнството. Не че ме е грижа за самата религия, но с нея умира и цялата ни култура, и етнос. А за тях вече ме е грижа. Путин кат гледам и той се наводнил с джихадисти. Бил ги държал под контрол, казват, ама докога? След като Европа стане ислямски халифат, ще последва плана за унищожаване на исляма(когато вече исляма не е нужен на елита). Целия план? Обезлюдаване, златен милион, пълна диктатура. Европейската цивилизация изглежда им е пречка.

  2. войната ще свърши, когато асад изтрепи останалите безродни терористи – „бели каски“ в дараа, а сирийските агенти изчистят „спасените“ в израел и навсякъде къдетоса им дали подслон.
    войната ше свърши, когато асад си възстанови севроизточна сирия и последните евроатлантическите окупатори се изнесат по бельо от казамите си… може с хеликоптери от покривите на къщите

  3. Предстои да излизат информации за създателите на ИДИЛ, на световния хаос САЩ и ЮК – световните разбойници.

    1. те отдавна излязоха, но евроатлантическите медии са яко подлоги – който плаща, той поръчва музиката.

    2. отделно, че на високообразованоморалнишизо говеда не им пука какво става около тях.
      ценности.

  4. ДО ВСИЧКИ Т.Н. УМНИ ЛИЧНОСТИ: РАЗСЪЖДЕНИЯТА ВИ СА ПО ЧОВЕШКИ И ИЗЛИЗАТЕ ИЗВЪН БИБЛЕЙСКИЯ КОНТЕКСТ, КОЕТО ОЗНАЧАВА ЕДНО-ГРУБА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ И ФАНАТИЧНА САМОЗАБЛУДА. ИЗУЧАВАЙТЕ ХРИСТИЯНСКАТА ЕСХАТОЛОГИЯ, БАЗИРАЩА СЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ПРОРОЧЕСТВА И АРТЕФАКТИ

  5. САЩ са боклук. Това не е държава, а сбирщина от всякакви хора и Животни, искащи да забогатеят.Но има и доста крадци.В момента, САЩ е като Орел, Рак и Щука. Всеки от чуждите шпиони дърпа страната в различна посока. За да станат държава, САЩ трябва да изгонят или избият всички -араби, негри и китайци, влезли наричайки се мигранти. Щото в един момент, тия сами ще си изберат президент, както Барак Обама , ще вземат властта и ще избият американците които направиха САЩ. Американците, които избиха индианците и динозаврите.

    1. Най вече динозаврите! 🙂
      Глобално погледнато може и да си прав! Но този момент, поне за нас е далече. След 30-50 години! Ако дотогава климатичните промени не са довели до локални и глобални войни!

  6. Значи процеса циганизация на Сащисаните е в необратим процес. Това се случи с османците, които искаха да ни асимилират като православна БОГария, и да ни заличат като държава. ДА, АМА НЕ, получи се обратното. Не случайно СССР не ни поиска като 16 республика, достатъчно и беше да доминира, и да се чувстваме славяни, а не БОГари. Незнайно защо се страхува също като евреите, да ни признае историята на библейци, под сурдюнка признава, че духовно сме я възвисили, и на писмо научили, а чЕ аристокрацията БОГарска там, и държавност скърпи… но ни вопъл ни стон. И, кои ли ще се чувстват неодобно, когато все пак се разбере истината, че славяни, тракйци, индианци са си свидни БОГарски чада…???

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.