Едно от нещата, за които днес най-много „плачат” най-върлите българофоби в Скопие е т. нар. „бугарска фашистичка окупация” през 1941-1944 г. Българите дошли край Вардар и масово избивали най-светлите умове на тяхната „нация”. Ей така, за удоволствие, и от омраза към целокупния „македонски народ”. 

Разбира се, никъде не се споменава, че тече война, най-кървавата и страшна в историята на човечеството. Тук не коментирам защо България застава на страната на нацистка (а не фашистка, както пишат скопските историчари) Германия. То е ясно като бял ден – за да може да си върне незаконно отнетите след Първата световна война населени с етнически българи територии. Впрочем същото правят и други ощетени страни като, например, Унгария. Друг е въпросът, че после ние си плащаме с лихвите грешния избор. 

Та на въпроса за избитите от „бугарския фашистички окупатор” македонци, които до един са партизани. Не е тайна, че партизанското движение в земите на бившето Кралство Югославия (съкращавам официалното му дълго име) е под контрола най-вече на комунистическите сили на Йосиф Броз Тито. Впрочем трябва да се припомни, че комунистическите партизани воюват не по-малко ожесточено с подкрепяните от Великобритания четници на Дража Михайлович, отколкото с действителните германски окупатори.

Съвсем естествено по военновременните закони и според антикомунистическата доктрина на царска България червените партизани край Вардар са считани за национални врагове. Не защото са македонци, а защото са комунисти. И са разстрелвани както в Скопие или Охрид, така и в Търговище или Шумен. Друга тема е, че на територията на царството партизанското движение не може да приеме тази масовост, каквато има, например, в Сърбия. И това е така именно защото то няма национален характер, а се ръководи директно от Москва. Затова т. нар. партизанско движение в България се ограничава с ограбването на мандри и екзекутирането на неудобни селски кметове.

По времето на социализма имаше виц как на горските надзиратели им писнало от тези безчинства и изгонили набързо „шумкарите” от гората. Нещо подобно се случи тази сутрин в ефира на уважаваната телевизия „Европа”. От много време предаването на Георги Коритаров „Свободна зона” е място, в което свободно шестват най-крайните идеи на северномакедонските националисти. Включително за „фашистичкиот бугарски окупатор”, за прословутия „македонски идентитет”, за „срамната” роля на България при депортирането на евреите от Вардарска Македония.

Това бе особено интересно на фона на факта, че изпълнителен директор на телевизията е Георги Харизанов, чиито възгледи са добре известни. Е, здраве му кажи, ако това не е лелеяната свобода на словото, за липсата на която ни обвиняват разни неправителствени организации, а, впрочем, и в предаването на Коритаров. Лично аз не мога да си представя редовно излъчвано всеки ден телевизионно предаване от Скопие за това, че „сите македонци” са българи. Или от Белград, че Косово си е на косоварите и сърбите нямат място там!

Но, баста! Всяка чаша си има предел и в края на краищата прелива. Още повече, че моментът е драматичен и на 8 декември се решават много неща относно приемането на Северна Македония в Европейския съюз.

И ето, че днес (4 декември), в ролята на стражаря от социалистическия анекдот влезе самият Георги Харизанов. За тези, които не са гледали днешната „Свободна зона” ще подчертая, че при своето участие изпълнителният директор на телевизията не използва никакви обиди и забрани, с каквито той, в ролята на шеф, можеше да въдвори ред. Просто съсипа с аргументи Коритаров и редовния му партньор Иво Беров. Накрая последният бе толкова объркан, горкия, че трябваше да признае под недоволния поглед на Коритаров, че Република Северна Македония грубо погазва договора с България.

От целия едночасов панел под надслов „Патриоти или национални предатели” само не ми стана ясно кои точно са националните предатели и дали са платени или вършат това от глупост. Всъщност с този въпрос започна предаването, но някак си темата по-нататък се разми. А този проблем е изключително важен. Не по-малко от въпроса за продължаващите да се изявяват от телевизионния екран доносници на Държавна сигурност.