Ако вотът е честен, победата на републиканците е предрешена

Милиони американци са обхванати от гняв и жажда за отмъщение

Междинните избори в САЩ още не са приключили, но американците вече са притеснени какво ще се случи със страната след 8 ноември. Всички социологически проучвания досега сочат, че републиканските кандидати трябва да получат убедително мнозинство в Камарата на представители. Шансовете им да поемат контрол над Сената също са доста големи.

Да, демократите могат да повторят триковете си от 2020 г. и отново да се опитат да фалшифицират изборните резултати. Но е дяволски рисковано. Възмущението на измамените хора лесно може да помете цялата система на управление в държавата.

Ако изборите са повече или по-малко честни, тогава победата на републиканците е практически предрешена. Какво ще направят, когато получат мнозинство в Конгреса?

Тук е необходимо да разберем настроението на хората, които днес гласуват за републиканците. В по-голямата си част те се чувстват като измамени спестители. Преди две години те отидоха до урните също толкова доверчиви, попълниха бюлетините за Тръмп, намеквайки, че гласуват за икономически просперитет, традиционен консервативен морал, спокоен живот и благополучие.

И изведнъж, от нищото, Джо Байдън се появява като президент и целият дневен ред на Демократическата партия го следва: война и срамни поражения по света, бясна инфлация, която ускорява цените и поглъща пенсионните спестявания, безпрецедентно обедняване на хората, непонятно далечна Украйна, изсмукваща от американския бюджет десетки милиарди и черешката на тортата - чудовищни експерименти върху американски деца с насърчаване на смяната на пола почти в детската градина.

Не, милиони американци не гласуваха за това. Те искаха нещо съвсем различно. И днес те са обхванати от гняв, жажда за отмъщение. В продължение на две години те живяха под управлението на човек, който не се смята за легитимен президент на САЩ. Естествено, основното искане на републиканците днес е да се отърват от Джо Байдън.

Joe must go - „Джо трябва да си отиде“ - този слоган обединява десетки милиони американци днес. Не е трудно те да бъдат разбрани. Бившата първа икономика в света беше разкъсана на парчета от администрацията на Байдън и доведена до рецесия - така учтиво се нарича икономическата криза, обещаваща да бъде по-лоша от Голямата депресия.

По улиците на американските градове грабят, стрелят, изнасилват и убиват в мащаб, невиждан през последния половин век. Престъпността се захранва през практически отворената граница с Мексико. Белият дом отказва да я контролира и стотици хиляди нелегални имигранти свободно влизат в страната, включително закоравели престъпници, наркодилъри и просто гладни хора, които са готови да убият за храна и напитки.

Удивителен феномен от епохата на Байдън - жителите на привидно просперираща и чисто демократична Калифорния масово се местят в Мексико. Наем, храна, лекарства, с една дума всичко е по-евтино там. И какво като е страна от третия свят. Там се живее, оказва се, по-добре, отколкото в САЩ.

Броят на смъртните случаи от свръхдоза наркотици бие рекорди от много години. И причината за това е не само пропагандата на наркотиците във всички медии, но и ужасната тревога, която режимът на управляващата Демократическа партия насажда в душите. Това е постоянна несигурност за бъдещето. Или безумни локдауни, или провалени войни, или внезапен недостиг на най-необходимото.

В списъка с безобразия на администрацията на Байдън особено се откроява бягството на американската армия от Афганистан - срамно, неподготвено, несъгласувано със съюзниците. Там бе хвърлена техника за десетки милиарди долари. Стотици милиарди бяха ограбени по договори. Те предадоха всички, които можеха: афганистански служители, съюзници от НАТО, семейства на собствените си граждани.

Американците са много притеснени и от разпиляването на запасите от стратегическия петролен резерв на САЩ. Байдън ги харчи, за да поддържа ниски цените на бензина и с тази скорост Америка скоро ще остане без никакви запаси.

Обективно погледнато, днес американците не са за завиждане. Управлението им наистина не работи. Но как да го промените? Демокрацията си е такава демокрация...

Първото предложение за импийчмънт на Джоузеф Байдън бе внесено от конгресмена Марджъри Грийн на 21 януари миналата година, в първия ден от президентския пост. Разбира се, Конгресът, който е под контрола на Демократическата партия, дори не го обмисли.

Но републиканците не се успокоиха. През август последваха нови предложения за импийчмънт - веднага след бягството от Афганистан, след това през септември, октомври. Сега републиканците планират да „въздействат“ едновременно на Байдън и на вицепрезидента Камала Харис.

Горчивината на милиони хора на място е толкова осезаема, че дори опитни републикански политици, свикнали да осребряват компромиси със свои съперници от Демократическата партия, не могат да пренебрегнат негодуванието срещу Байдън.

Лидерът на републиканците в Конгреса Кевин Маккарти досега избягваше пряката подкрепа за импийчмънт. Демократите се надяват, че той ще приключи въпроса, като организира безкрайни дискусии и изслушвания за дейността на президента, семейството му и цялата администрация вместо импийчмънт.

Маккарти обаче е подложен на натиск от „масовите“ републиканци и техния лидер Доналд Тръмп. Ако изборите бяха днес, той щеше да ги спечели срещу Байдън.

Републиканците смятат да използват срещу Байдън сина му Хънтър. Събрани са буквално тонове компрометиращи доказателства. Кореспонденцията на Хънтър ясно показва, че баща му го е набутал в борда на директорите на украинската компания Burisma, че синът е споделял с бяща си подкупи и рушвети.

Но представителите на Демократическата партия отговарят на всички тези обвинения в неподражаемия си стил: „Докажете го!“. Тези хора обвиниха Тръмп в някакви безсмислени фалшификати и се опитаха да го свалят от поста, а сега, когато им се показват истинските престъпления на лидера им, те казват: „Не разбирате, това е различно!“.

Процедурата за импийчмънт в Съединените щати работи по следния начин. Първо, предложението се гласува в Конгреса. Ако бъде прието, делото се прехвърля в Сената на САЩ, където най-малко 67 сенатори трябва да признаят президента за виновен по поне едно от обвиненията. Ако републиканците получат мнозинство в Сената на изборите, те могат да „уволнят“ Байдън.

Съдът в Сената на САЩ е толкова странен, че сенаторите гласуват не по съвест, а по други причини. Как се случва това целият свят видя отлично с Бил Клинтън - 42-ият президент на САЩ, разбира се, беше виновен за лъжесвидетелстване, злоупотреба със служебно положение и тормоз на нещастната Моника Люински. Всичко беше неопровержимо доказано. Но сенаторите - сред тях между другото беше и Джо Байдън, гласуваха, че президентът „не е виновен“. Не беше набран нужният брой гласове срещу него. Клинтън изтупа праха от себе си и продължи да ръководи страната.

Всъщност в американската конституция има такова нещо като доброволна оставка на президента. В добрия смисъл, за Джо Байдън това би бил единственият красив изход от ситуацията. А и просто човешки - той се нуждае от спокойствие, грижа, специално отношение под наблюдението на лекари. Страшно е да гледаш как един възрастен човек е влачен на трибуната, измъчван от въпроси, които очевидно не разбира, принуден да изпълнява представителни функции извън силите си.

Но доброволната оставка не е в духа на времето. Демократическата партия е решена да се бори до последно за своя старец.
Като алтернатива на импийчмънта републиканските активисти предлагат IQ тест. Байдън трябва да го приеме, за да докаже, че може да управлява страната.

Като цяло той вече е преминал този тест повече от веднъж, и то пред целия свят. Президентът на най-голямата ядрена сила се ръкува с някакви невидими хора, уплаши се от великденския заек, разговаря с мъртвите, опита се да се качи на детски автобус играчка. Не е трудно да си представим какво са преживели американците.