Скъпи храни ни пречат за еврото

Не изпълняваме критерия за еврозоната с 0,03%

През януари покачването на цените на храните е рекордно за последните 33 месеца

Краставиците поскъпнаха най-много

Рязкото поскъпване на храните през януари ни пречи за приемане на еврото. Страната ни е с 0,03% над прага за влизане в еврозоната, показват предварителни данни на Евростат. Само за месец януари инфлацията в страната ни е 2%, което е най-високото ниво за последните 33 месеца, от април 2022 г. насам. Инфлацията през януари ни връща в ситуацията през 2022 г., когато беше отчетено рекордно поскъпване на стоките и услугите и обедняване на хората.

Основната причина за високата инфлация през януари е поскъпването на редица храни. Общото повишение на цените на храните и безалкохолните през януари е с 2,5%, което също е най-високото ниво от 33 месеца насам. През първия месец на годината хлябът е поскъпнал с 15,9%, а брашното с 10,9%, показват данните на НСИ. Причината за това е връщането на ДДС за хляба и брашното на 20%. Но и при редица други храни има съществено поскъпване. Например цените на краставици са нараснали с 22,5%, на чушките - с 16,8%, на зелето - с 11,6%, на листните зеленчуци - с 8,3%, на кафето - с 5,6%, на шоколадите с 3,7%, на маслото с 2,7%, на сиренето с 2,5% и т.н. Всичко това предизвика гнева на много граждани, които се включиха в бойкота на търговските вериги в четвъртък. Разбира се, има и хора, за които няма значение каква е цената на маслото и сиренето и дали плащаме за тях повече, отколкото в Германия и Австрия, и те не участваха в бойкота.

Цените на ресторанти, барове и други заведения през януари са нараснали средно с 2,3% в резултат на връщането на ДДС за ресторантите на 20%. Но за рекордната инфлация през януари има и ред други причини. От януари токът за домакинствата поскъпна с 8,4% в резултат на решение на служебния министър на енергетиката да увеличи делът на енергията за домакинствата от скъпите въглищни електроцентрали. Освен това през януари поскъпнаха газът и водата. Редица общини вдигнаха местните данъци и такси, което доведе до средно поскъпване на услугата по събиране и изхвърляне на отпадъци с 6,5%.

В резултат на покачването на цените през януари годишната инфлация за последните 12 месеца достигна 3,7%. След като до септември миналата година годишната инфлация намаляваше, през последните четири месеца стабилно расте.

За да покрием критерия за ценова стабилност, средногодишната инфлация в страната ни, измерена според потребителската кошница на хората в ЕС, трябва да е с не повече от 1,5% над покачването на цените в трите държави от ЕС с най-ниска инфлация. Според експресните оценки на Евростат тези три държави са Финландия със инфлация от 1,02%, Литва с 1,05% и Литва с 1,14%. Така за да изпълним формално критерия за еврозоната инфлацията ни трябва да е до 2,57%, а отчетената средногодишна инфлация е 2,6 на сто, или с 0,03% над прага.

Макар формално страната ни да не покрива критерия за приемане на еврото, за страната ни може да бъде направено изключение и да бъде взето политическо решение за включването ни в еврозоната, както беше направено с Хърватия. Ако една от страните с най-ниска инфлация в ЕС бъде изключена от изчисленията и бъде заменена с друга, ще отговорим на критерия. Но за приемането ни в еврозоната е важно да изпълним и критерия бюджетният дефицит да е под 3% от брутния вътрешен продукт.

„Риск за влизането на България в еврозоната няма“, заяви в парламента министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя обясни, че окончателните данни на Евростат за инфлацията през януари ще бъдат обявени на 24 февруари. „Ако България покрие критерия за инфлация, отговаря на всички изисквания, така, както предвижда решението на българския парламент, министърът на финансите веднага е длъжен да подаде искане за изготвяне на конвергентен доклад“, обясни финансовият министър. Страната ни трябва да подготви и  Структурно-фискалния план за периода 2025-2028 г., който трябва да бъде изпратен в Брюксел.

В понеделник, 17 февруари министърът на финансите Теменужка Петкова ще участва на заседание на Еврогрупата. Първа точка в дневния ред е министър Петкова да информира министрите на финансите на страните от еврозоната за постигнатия напредък към изпълнение на критериите за приемане на еврото.

Няма санкции за спекула от страна на търговци

КЗК стартира мащабно проучване в сектор храни

Акцент са яйцата, млякото, хлябът

КЗК няма правомощия да санкционира спекула с храните.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) изиска информация от производители и търговци на бързооборотни храни, за да установи начина на ценообразуване, условията на доставка и факторите, оказващи влияние върху изменението на цените в сектора, съобщиха от ведомството. Фокус на проучването са основни хранителни стоки, като яйца, мляко и млечни продукти, месо, брашно, хляб, олио и др., обявиха от КЗК.

След анализиране на изисканите данни, при наличие на съмнения за извършени нарушения, представляващи забранени търговски практики или други нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Комисията ще предприеме мерки съобразно компетенциите си за подобряване на конкуренцията в сектора.

От КЗК обръщат внимание, че компетентността на КЗК не обхваща възможност за ценово регулиране, а правомощията ѝ не включват установяване и санкциониране на спекула от страна на търговците.

Увеличение с близо 300 лв. за година

Средната заплата нарасна до 2468 лв.

Най-много взимат програмистите

Увеличението на заплатите за година е следно с близо 300 лв.

Средната заплата за страната за декември е 2468 лв., показват данни на НСИ. В рамките на година увеличението на средната заплата е с 295 лв., или с 13,6 на сто. Най-много пари получават работещите в сферата „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където влизат и програмистите – средно 5553 лв. За година възнагражденията им са нараснали с малко над 10 на сто, или с над 500 лв.

На второ място по заплати са работещите в сферата на финансите и застраховането, където дават средно по 3872 лв., а увеличението на заплатите в рамките на година е с 16 на сто, или с 533 лв. На трето място по високи заплати са работещите в сферата „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, които взимат средно по 3674 лв. За година увеличението на възнагражденията им е с 6,3%, или с близо 220 лв.

Най-малко пари дават в сферата „Хотелиерство и ресторантьорство“ - средно 1557 лв. За година заплатите в бранша са нараснали средно с малко над 200 лв., или с близо 15 на сто, но въпреки това остават най-ниските. На второ място по ниски заплати са работещите в сферата „Селско, горско и рибно стопанство“ с 1652 лв. на месец.

Министрите с над 10 хил. лв. на месец

Депутатите с 7872 лв. основно възнаграждение

Над 9000 лв. при участие в комисия

С увеличение на заплатите в администрацията нарастват и парите за депутатите.

Основната заплата на депутатите става 7872 лв. Народните представители взимат по три средни заплати в обществения сектор и с вдигане на възнагражденията в администрацията нарастват и техните заплати. При участие в една парламентарна комисия депутатите ще взимат по 9052,80 лв. А заплатите на председателите на парламентарни комисии стават по 10627,20 лв.

Допълнително на народните представители дават и пари за сътрудници в размер на две-трети от основното им възнаграждение. Така с парите за сътрудници и при участие в една комисия в парламента депутатите може да вземат 14 300 лв., а при участие в две комисии парите им надхвърлят 15 хил. лв. на месец.

Председателят на парламента и премиерът ще взимат по 12 200 лв., заплатите на министрите стават 10 233 лв., а на президента – 15 744 лв.

На второ място е Варна с 2282

В София взимат средно 3388 лв.

Най-малко дават в Смолян

В София са най-високите заплати в страната.

Средната заплата в София нарасна до 3388 лв., показват данни на НСИ. В рамките на година средното увеличение на възнагражденията в столицата е с близо 390 лв., или с 13 на сто. На второ място по високи заплати е област Варна със средно 2284 лв. на месец. Увеличението на заплатите в областта е с 317 лв., или с над 16 на сто за година. Оказва се, че между двете области с най-високи възнаграждения разликата е над 1000 лв. на месец.

Топ три на областите с най-високи заплати се допълва от Враца с 2268 лв. Причината за това, че в областта попада АЕЦ „Козлодуй“, където дават високи заплати. Има само още четири области със средни заплати над 2000 лв. В София-област дават средно по 2195 лв., като сравнително високите възнаграждения се дължат на близостта до столицата на страната.

В област Пловдив средната заплата е 2120 лв., като за година нараства с 275 лв., или с близо 15 на сто. Другите две области със средни заплати над 2000 лв. на месец са Стара Загора (2108 лв.) и Русе (2016 лв.).

Най-ниски са заплатите в Смолян – средно 1617 лв. на месец.