След Сирия и Венецуела като втори Виетнам

Решението на Тръмп за изтегляне на американските войски от Сирия даде повод да научим нещо повече за повода, по който те някога се оказаха там

Когато не знаеш къде отиваш, стигаш на съвсем друго място

Вашингтонският механизъм за вземане на съдбоносни решения, касаещи живота и смъртта на стотици хиляди хора в Ирак, Либия, Сирия и сега потенциално във Венецуела, става все по-непрозрачен и допуска субективизъм, невежество и елементарни грешки.

С решението си за изтегляне на американските войски от Сирия Тръмп изпълни предизборното си обещание, повторено и в инаугурационната му реч, да прекрати участието в „кървавите външнополитически катастрофи“, в които предшественикът му Обама бе тласнал Америка.

Размерът на тези катастрофи тепърва ще се изучава. Тези дни например бе публикувано със закъснение от над две години – заради засегнатите лични интереси и честолюбия – голямо армейско изследване за войната в Ирак, документ от два тома с 1300 страници и хиляда разсекретени документа. Предизвестеното заключение на изследването е, че в Ирак САЩ са претърпели провал и единственият победител в конфликта е Иран – страна, смятана във Вашингтон, и особено при Тръмп, за основен стратегически съперник. Причината за провала е преди всичко липсата на ясно разбиране какви цели се преследваха с войната. Когато не знаеш къде отиваш, стигаш на съвсем друго място.

Цената на военнополитическия провал в Ирак за американския данъкоплатец днес се оценява на 2,2 трилиона долара. Човешката цена са над 190 хиляди убити, от които повечето цивилни. Вземането на решение за нападението на Ирак в 2003 г. от кабинета на Буш II все още е предмет на ожесточени спорове, с известните обвинения за фалшифицирани от американските и британски власти данни от проверки за оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин и за предоставяне на невярна информация от тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл на Съвета за сигурност на ООН. Все пак в 2003 и 2001 г. Буш II и Обама в 2011 в Либия все още търсеха активно международно одобрение за военните си авантюри. А Буш I през първата война в Персийския залив в 1991 г. не предприе нищо без одобрението на Москва и на всички значими фактори в Близкия изток.

Как тръгнаха нещата в Сирия? В 2016 г., след като руската намеса на страната на Асад беше вече обърнала посоката на войната, а тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Кери сигнализираше на своите хора от „умерената опозиция“ в страната, че каузата им е изтървана, Уикилийкс публикува секретен меморандум от лятото на 2012 г. от американския дипломат Джеймс Рубин до държавния секретар Хилари Клинтън, който станал основен аргумент за американската военна намеса в Сирия. Натискът на агресивната Хилари, въоръжена с меморандума, от който поне два пъти искала да й дадат принтирано копие, над неориентирания Обама, решил едностранно въпроса за американската военна намеса в Сирия, довела до пълното разрушаване на страната.

Може да се добави също, че именно взетото решение за военна намеса в Сирия направи Обама толкова раздразнителен, когато Путин пое инициативата за ликвидиране на сирийското химическо оръжие през есента на 2013 г. и така се стигна и до трагичното развитие на Киевския майдан с американска помощ в началото на 2014 г. и до гражданската война в Украйна, предизвикала също почти пълното разрушаване на някога най-богатата съветска република.

И така, какви са основните положения на Рубин в меморандума за американска военна намеса в Сирия?

Според него най-добрият начин да се помогне на Израел да се справи с проблема с растящата ядрена способност на Иран бил да се свали режимът на Башар Асад. Рубин не мисли, че вървящите тогава преговори на кабинета на Обама за ядрена сделка с Иран ще помогнат на Израел. При това е наясно, че Сирия е много по-костелив орех от Либия, тамошната опозиция е разединена и липсва призив от Арабската лига за намеса на външни сили срещу режима.

Но според него войната в Сирия си струва риска, защото щяла да се превърне в преобразуващо целия Близък изток събитие. Щяла да се парира заплахата от Иран за Израел, да се изолира Ислямската република, да се прекъсне достъпът й до Хизбула в Ливан, до Хамас в Газа и до Средиземноморието въобще.

Щял да се заздрави съюзът на САЩ с Турция, Саудитска Арабия и Катар, които под американско ръководство да помагат на сирийската опозиция. Една въздушна операция на САЩ и съюзници срещу Асад нямало да срещне сериозна съпротива от Русия, както не срещна и операцията на НАТО в Косово в 1999 г., макар че Москва щяла да й наложи вето в Съвета за сигурност на ООН и затова САЩ не бивало да търсят санкцията на ООН за нея. Все пак Русия имала етнически и политически връзки със Сърбия, каквито нямала със Сирия.

Рискът за САЩ бил малък, не се предвиждало участие на сухопътни войски, а само въздушна операция плюс въоръжаване на сирийската „умерена опозиция“ от Турция, Саудитска Арабия и Катар. Не сме забравили, че и България даде своята лепта в обгрижването на „умерената опозиция“. Освен това свалянето на Асад щяло да спаси десетки хиляди цивилни сирийци, от които той в хода на гражданската война вече бил изтребил десет хиляди.

Всеки неспециалист, следил събитията в Сирия от 2013 г. досега, може сам да прецени, че всички предположения на Рубин са били напълно погрешни. Резултатът от препоръчаната военна авантюра е точно обратният на желания – САЩ претърпяха провал и се изтеглят, техните умерени терористи бяха разбити. Асад запази властта си, страната се връща триумфално в общността на арабските държави. Русия триумфира с малка част от своите военно-космически сили в конфликта и установи трайно военно, политическо и икономическо присъствие в Сирия и Близкия изток. Турция бе окончателно загубена от Вашингтон като съюзник и се прислони към Москва и Техеран, който пък получи нови предимства в борбата си срещу Израел, чиято сигурност сега е по-застрашена отвсякога и с ограниченията, които обновената сирийска протививъздушна отбрана му създава при нападенията срещу иранските войски в страната.

Че големите империалистически държави преследват интересите си, когато трябва и с брутално насилие, е печален факт. Но се очаква все пак тези интереси да се разбират разумно. Как е възможно да се допусне такава блестяща некомпетентност да получи такова влияние в центъра на най-могъщата държава в света? А как е възможно Хилари, която носи отговорността за хуманитарните катастрофи в Либия и Сирия, която прекрасно знае всичко казано по-горе и хиляди други неща, с всички пагубни последици за американското влияние в света, сега да кълне Тръмп в Туитър за изтеглянето му от Сирия и зове на нова борба на смърт с ИДИЛ, Русия и Иран? Чии интереси застъпва тя?

Колкото до „спасените“ от американската военна намеса сирийци, цената на налагането на агресивната Хилари, с помощта на тотално сбъркания меморандум на дипломата Рубин, над объркания и не особено увлечен от тънкостите на международната политика Обама, е ужасяваща: 560 хиляди сирийци загинаха оттогава и над 50% от сирийското население бяха прогонени от домовете си. Световната банка оценява разрушенията на 226 млрд. долара, или средния доход на цялото население на страната за шест години.

Това е реалността, от която Тръмп иска по своя детински гламав начин да изтръгне американските войници, срещу което яростно се съпротивяват ястребите от крайнодесния президентски съветник по националната сигурност Джон Болтън до „лявата“ либерална говорителка на Конгреса Нанси Пелоси и корпоративните медии от CNN до „Ню Йорк Таймс“.

Затова и реакцията на Европейския парламент и отделни неизбирани от никого еврочиновници на опита за преврат във Венецуела предизвиква тревога у всеки мислещ човек. Никому неизвестният млад опозиционер Хуан Гуайдо?, назначен – кой знае защо, в изпълнение на чий меморандум – за временен президент на страната от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, както се оказа, не бил дори официално избран от венецуелския парламент за негов председател. Четирите опозиционни партии, които имат мнозинство, на ротационен принцип си излъчвали по един председател за определен период. Тъкмо по време на встъпването на законно избрания президент Мадуро във втория му мандат се падало ред на друг ротационен председател, но той отстъпил на младежа, защото бил по-фотогеничен, т.е. по-цветнокож, пък и доста прилича на Обама. Гуайдо? вече каза, че нямал против американски войски да установят спокойствие и във Венецуела. Примерът на Сирия и Либия не дава надежди, че такава намеса ще донесе точно спокойствие. Мадуро дори споменава нещо за втори Виетнам.

Коментари

Задължително поле