Служебен кабинет под прицел

Снимка: Цветан Томчев

МС на Радев ще настъпва два месеца през минни полета

Новият служебен кабинет на президента Румен Радев влезе във власт някак възпитано, образовано и с амбицията да спазва буквата на закона, въпреки острия тон на патрона към отиващата си власт.

Любезността обаче няма никакво значение. До 11 юли, за когато е насрочен вотът, няма да е никак спокойно. Това пролича по заявките на държавния глава и ответния огън в коментарните студия по телевизиите от остриетата на ГЕРБ.

Дотук успявам да разчета три основни направления, по които Радев ще настъпва и брани. Едното е неизбежно - той и неговият министър-председател трябва да се движат два месеца през минно поле, в което не се знае колко сюрпризи ще попаднат. Но това е централното направление - поддържане на нормалното функциониране на държавата, разбирай управление на бюджета, управление на кризите, управление на всички други процеси, които да дават спокойствие. От тази гледна точка, служебният кабинет ще се движи доста напрегнато.

Единствената правилна стратегия на генерал Янев и неговия кабинет е да... „окряква“ мините, когато те бъдат разкрити. Това допускам, ще бъде и проактивно, във военната речева стилистика - S&D (Търси и унищожи, б. а.). За двамата генерали начело на държавата, завършили български и американски военни академии, е азбучна истина, че който владее инициативата, побеждава.

Радев наложи един доста шарен като политически спектър Министерски съвет, което звучи като протегната ръка към всички, без един. Постарал се е във всеки сектор на стопанството да застане изключително подготвен министър. Реално, ако сравняваме дипломите на министрите и житейския опит на кабинета „Борисов 3“ и „Генерала 1“, разликата е в полза на служебното правителство. Министрите на Борисов, ако се върнем на военната риторика, обаче са стари кучета, а рационалността на горчивия опит е огромно предимство. Старият винаги знае как да ти намери цаката, така че се очакват доста закачки и по тази линия.

По това направление ще гледаме доста престрелки, доста експлозии и доста офанзиви и котнраофанзиви. Залогът на Радев е голям. Ако успее, той ще демонстрира и бъдещ модел на коалиционно управление на страната при съставяне на редовен кабинет, с ясното доказателство, че политици и експерти от различните краища на политическата карта могат да се обединят в името на просперитета на страната. Провалът му ще е триумф за ГЕРБ.

Второто направление са международните отношения. Това е сериозна и отделна тема, за която си струва отделен анализ, но още от първия ден на кабинета атаките започнаха. Тръгнаха от един много спорен бивш министър на отбраната, какъвто е земеделецът Ненчев. Към него се включиха и новите остриета на ГЕРБ - Даниел Митов, Георг Георгиев, вече бившата външна министърка Екатерина Захариева и кой ли още не. Тезата им е кристално чиста: „ако тези управляват, край с НАТО, край с Европейския съюз, връщаме се към Москва и край“. Това се проповядва искрено, с дълбока убеденост, с професионална ненавист към Русия.

Освен че тази риторика нанася сериозни щети на икономиката (ако някой се съмнява - да пита туристическия бранш поне), за мен е дълбоко погрешна. България не е Полша, Литва или Естония, където споменаването на Русия води до презарежденето на пистолета и празната чаша водка. Белият генерал Скобелев е удавил в кръв полското въстание, но е освободил Плевен. Ето там е разликата. Българските страхове на подсъзнателно ниво са в съвсем друга посока и през последните два века инстинктивно гледа към Русия като надежда. Това е народопсихология, ДНК - нека никой не търси рационалност.

Република Северна Македония също чака своя дневен ред, но по тази тема е някак по-лесно. Има консенсус на Народното събрание, решение, международен договор и на правителството ще му е много лесно да се облегне на това законово канапе.

Разбира се, най-голямото изпитание е залогът за нормални избори. Новият кодекс, приет в ударен срок, машинното гласуване, новите секции в чужбина - всичко това е трънлив път, който ще породи доста бури. Но, в крайна сметка президентството не е Народно събрание - не то приема законите, не то определя правилата, напротив - трябва да следва това, което депутатите сътвориха. От това обаче нито на Радев, нито на Янев ще им е по-лесно.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари