Слуховете за голяма промяна – силно преувеличени

Какво управление ще ни докарат резултатите от тази странна кампания?

Проблемът на родната опозиция е, че иска да грабне въображението на мнозинството само с крясъци „долу“

Добутахме до последната седмица от предизборната кампания, която си тече все така вяло и по инерция. Големите теми и ценностни дилеми на днешното общество така и не намериха място в партийните дебати и телевизионните студия. Търкалят все същите вкиснали партийни клишета, размахват се блудкави междуличностни вражди, гарнирани с обсесиите на “филите" и “фобите", които геополитиканстват на воля, за да прикрият нищетата на възгледите си за България. Такава е политиката в Третия свят – битка на кланове за контрол над общите ресурси, в която всичко е лично – как погледнал този вожд, как се начумерил другият. Няма идеологии, няма обединителни каузи. Кокал за кокал. Стани да седна. Такава е и политиката у нас. Като в Третия свят.

Какво управление ще ни докарат резултатите от тази странна кампания? Ако не се случи нещо извънредно в следващите дни, досегашните социологически сондажи без изключение сочат, че ГЕРБ отново ще бъде първа политическа сила, при това с по-чувствителна преднина пред БСП. И това след тежките скандали и протестите от миналата година, както и при съществуващата умора в голяма част от обществото от десетилетното управление на Бойко Борисов. Кои са причините? Първо, ГЕРБ постъпи, както прави партия, която иска да излезе от депресия – отвори се към политическия център и към идейно близки групи. Включи СДС в регистрираната коалиция в ЦИК, което даде ново самочувствие на малобройната, но активна прослойка на “старите седесари". Привлече имена, които не са партийно ангажирани с тях, но имат разпознаваемост за определени обществени среди. Така съумяха да излязат от ареала на своя твърд електорат. Второ, възможно е да прибавят и допълнителен вот на десни хора, които са отблъснати от левичарските крайности на либерал-прогресизма на “Демократична България". За тях ГЕРБ би бил “по-малкото зло" в сравнение с манията по джендъра, която тресе хората на Христо Иванов.

Тъкмо обратното в тези избори стори БСП. Затова най-вероятно ще изгуби за пореден път. Затвори се херметично в черупката на своя твърд електорат. И започна да си говори сама. Състави листи на апаратно-роднински признак, не включи имена със самостоятелно обществено присъствие извън партията. 
По-нататък картината е доста разкашкана. Системните формации ДПС, Патриотичната коалиция “Воля-НФСБ" и ВМРО все пак се открояват с опит да налагат съдържателни теми. ДПС полага усилия да се позиционира като активен фактор за политическа промяна с многовалентни коалиционни възможности. Хората на Веселин Марешки и Валери Симеонов чертаят образ на полезен и прогнозируем управленски партньор, който залага на социално-икономическите теми. Докато ВМРО е в своя познат коловоз – българската кауза в Македония, която е особено актуална поради изострените отношения със Северна Македония. От тези позиции и трите имат потенциала да станат ключови фактори за конструирането на ново управление след 4 април. “Демократична България" пък отново е в плен на своето хронично високомерие, което отдавна им е отредило място сред малките партии, които танцуват около изборната бариера и скришно се надяват Бойко Борисов да ги покани за нов “исторически компромис".

Оттам нататък е неизвестното. Шоуто на Слави Трифонов според социолозите ще присъства в следващия парламент. Целият въпрос е дали ще е смешно или трагично. Коалицията около Мая Манолова може би щеше да се радва на по-добър резултат, ако имаше избистрен идеологически профил. В битката за заветния 1 процент, който гарантира партийна субсидия, се откроява главно АБВ, които с доц. Мангъров правят нишова кампания срещу локдауна и ваксините.

Защо опозицията отново тича след Борисов? Съвсем не, защото е раздробена. Това е само фасадата. Същинската причина е, че самото понятие за опозиционна политика, някъде от времето на протестите срещу кабинета “Орешарски", се сведе до това да се излезе на протест. И да се вика “долу". Протестират двеста или две хиляди души и родните опозиционери ревнат гороломно “народът е с нас". И пак така – протест, “долу", “мафия". И толкоз. Само, че така не се печели доверието на общественото мнозинство, което иска сигурност и спокойствие. Печели се с голяма, обединителна кауза, която осмисля събирането под общ знаменател на възможно повече и различни политически сили и обществени среди. “Да свалим” този или онзи не е такава кауза. И това е част от политическата азбука, която дори и тези, които я знаят, очевидно са забравили. Историята дава една ярка илюстрация на тази закономерност – референдумът в Чили за свалянето на Пиночет.

Изранената опозиция започва с кампания “долу диктатора", “престъпници", “затвор за убийците". Показват терора, майките на безследно изчезналите. Искат справедливост. Но през първите седмици опозицията изостава значително. При положение, че целия свят очаква чилийския вот да прати Пиночет в историята и помага за това. Просто общественото мнозинство е намерило своя житейски модус в условията на дългогодишната диктатура след годините на хаос и насилие – едни са устроили децата на работа, друг се е пенсионирал и пр. Затова опозицията ги плаши, опасяват се от нов цикъл от реваншизъм и хаос. И тогава един талантлив рекламист успява да убеди опозиционните лидери да сменят диаметрално подхода. Започват кампания под наслов “Чили, щастието идва". Усмихната, с кауза, с надежда за утрешния ден. И победата не закъснява. България не е Чили, нито пък живеем в диктатура. Но масовата психология е същата и тук, и навсякъде. Проблемът на родната опозиция е, че иска да грабне въображението на мнозинството само с крясъци “долу".

И накрая, какво правителство се задава на този фон? Има поне четири варианта в зависимост от това колко партии влязат в парламента.

Първият е, правителство “Още от същото". Изглежда вероятен само, ако ГЕРБ успее да спечели около и над 80 депутатски мандата, а 4-процентната бариера прескочат “Воля-НФСБ" и/или ВМРО. При този вариант почти сигурен премиер би бил отново Бойко Борисов.

Вторият възможен вариант е, правителство “Старата песен на нов глас” – ГЕРБ плюс ДБ и някоя от патриотичните формации, а при определени обстоятелства дори и с парламентарна подкрепа от ДПС. При такава хипотеза може да се разиграе сценарий с “консенсусен" премиер, за да се създаде усещане за промяна.

Третият вариант е “Отечествен фронт" – кабинет на БСП, ДПС, “Има такъв народ" и евентуално “Изправи се! Мутри вън", ако влязат в парламента. Такъв кабинет би имал хоризонт поне до президентските избори, от чиито изход ще зависи стабилизирането или разпадът му.

Четвъртият вариант е програмно правителство с надпартиен характер за преодоляване на коронакризата. Катализатор за това може да се окаже ДПС, особено ако получат 35-40 мандата.

Напълно е възможно резултатите на 4 април да произведат и още възможности, в т.ч. нови избори. Но отсега е ясно едно – слуховете за голяма промяна в политическия пейзаж са силно преувеличени. 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи