Смайваща неграмотност погубва езика ни

Кризата през годините се задълбочава, погазват се основни правила за правописа и правоговора

Дали пък след време 1/3 от всичката ни лексика няма да са чуждици?

Българският народ затъва във все по-смайваща неграмотност и за този факт продължават да алармират оставащите все по-малко грамотни хора в родината ни. Отчайващо е да се блъскаш с глава в стената от ширещо се невежество, виждайки, че през годините не само че нищо не се променя в положителна насока, а даже напротив – кризата се задълбочава. Докъде ще доведе това всенародно духовно избледняване и тотално безхаберие по отношение на правилата за книжовния ни скъп български език? Ще успеят ли следващите поколения да го съхранят и в какъв ли вид би бил? Дали пък 1/3 от всичката ни лексика няма да са чуждици? А как ли ще пишат? Да, въпроси, въпроси...

И как да остана безразлична, когато неотдавна видях името на родината ни, изписано ето така: ,,балгария!“ Дотук ли я докарахме – да не можем да напишем тази единствена и неповторима дума правилно?! Ами непростимо е, как мислите? Жалко, та чак страшно е!

Където и да погледнеш, се натъкваш на отчайващо неумение за правилен изказ на родния ни език и в двата му варианта – писмен и устен. Навсякъде ти пъхат в ръцете указания, правилници, договори, разписания, флаери, листовки, дипляни, реклами, етикети, менюта, пълни с грешки от всякакъв характер. Иначе графично са запленяващо оформени върху скъпи и лъскави хартиени носители! Из надписите по билбордове и табели в обществените заведения също могат да се открият всякакви смехотворни грешки. Да, щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно!

Пък за правилно пренасяне на думите и за толкова важната пунктуация и дума да не става! Нищо че функцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприемане на текста в съответствие с намеренията на неговия автор. Това си остава за съжаление само един постулат в ,,Официален правописен речник на българския език“, БАН, изд. ,,Просвета-София“, 2012 г., стр. 74.

Щом като и малкото тире (дефис) след частиците ,,по“ и ,,най“ в сравнителната и превъзходна степен на прилагателни и наречия се пропуска, какво да търсим малката запетая там някъде из изреченията. Ще я открием, разбира се, но точно там, където най-малко е редно да стои.

А защо е така? – Ами нека видим кой работи в рекламните агенции, изработващи горепосочените материали. В повечето от тях изпълнителите са твърде млади и неопитни, без каквито и да било професионални компетенции и подобаващо образование. Факт е, че и в пресата положението е подобно. Че нали там са заети уж най-подготвените ни професионалисти!

Проблемът с употребата на пълния и краткия член също стои, нищо че филолози и езиковеди се мъчиха да я изяснят къде и как ли не. Дразни, когато по който и да било канал по радиото или по телевизията (а не само в печатните медии!) репортери, водещи или интервюирани употребяват пълния член, както им дойде отвътре. Сигурно си мислят, че членувайки почти всички съществителни от мъжки род с пълен член, без значение от функцията, която те изпълняват в изречението, звучат по-интелектуално и по-изискано. Уверявам ги, че звучат нелепо, нищо повече.

Нека си дадат труд и си припомнят трите правила, според които в българския език се употребява пълен член! Могат да ги открият в ,,Официален правописен речник на българския език“, БАН, изд. ,,Просвета-София“, 2012 г., стр. 22. Има и няколко правила за членуване на собствени имена и на едносъставни имена от м. р. ед. ч. на географски, културни и исторически обекти на стр. 23/24.

Друго особено дразнещо явление е използването на личното окончание ,,-ме“ при образуване на глаголните форми в 1 л. мн. ч., напр. ,,правиме“, ,,ходиме“, ,,работиме“ и т. н. Е то си има правила кога и това окончание се използва в 1 л. мн. ч.! Още по-нелепо е, когато изказващият се изведнъж забрави, че трябва да ,,-ме“-ка и употреби някой и друг глагол точно по тези правила. А, значи можел все пак и правилно да говори, си мислим, но се лигави, воден май от същото желание да звучи по-така, като ,,столичанин“.

Неправилно се е наложила масовата употреба на местоименните форми за м. р. ед. ч. кой, който, някой, никой вместо правилните във винителен падеж кого, когото, някого, никого, напр.:

- ,,Кой обичаш?“ вместо ,,Кого обичаш?“

- ,,С кой говориш по телефона?“ вместо ,,С кого говориш по телефона?“

- ,,Мъжът, който виждаш, е моят син.“ вместо ,,Мъжът, когото виждаш, е моят син.“

- ,,Не споделяйте с никой!“ вместо ,,Не споделяйте с никого!“

Допускат се много грешки и при думи, широко навлезли напоследък в речника ни, като ,,конкурентноспособност“ вместо ,,конкурентоспособност“, ,,контролно-пропусквателен пункт“ вместо ,,контролно-пропускателен пункт“, ,,Нова Зенландия“ вместо ,,Нова Зеландия“, ,,анцунг“ вместо ,,анцуг“. И това се чува от ,,най-високо място“ – в Народното събрание, в официални речи на държавни ръководители и обществени дейци, в интервюта по медиите и т. н. Толкова ли няма кой там да ги научи как правилно да ги изговорят или напишат, за да не стават смешни?

Ами оформлението на деловата кореспонденция и правописа в нея?! И за нейното изготвяне си има строги правила и норми, съветвам тези, на които се налага да изготвят каквито и да било делови писма, първо да се запознаят обстойно с тях, пък после да сядат на компютъра да ги пишат. Иначе, непознавайки ги, рискуват сериозно да сгафят. Защото всяко писмо е нещо като неофициална ,,визитка“ на автора му. Учтивите местоименни форми като ,,Ви“, ,,Вие“, ,,Вас“, ,,Ваш“ се пишат от повечето автори на делови писма с малка буква. Не са ли им казали още в училище, че в официалните писма се използват тъкмо те?

Използването на главни и малки букви при изписването на различните видове съществителни, писането на лексикални съкращения, сложни наречия и т.н. също показва сериозни пропуски в знанията по правопис.

Затова отправям апел към всички, изготвящи собствена езикова продукция, по време на творческия си процес да имат винаги до себе си надежден справочник, към който да посегнат, когато имат и най-малкото съмнение относно правописа и значението на дадена лексикална единица/фраза или във връзка с пунктуацията. Няма как човек да знае всичко, но има как да запълни дупките в знанията си!

Нека и появяващите се на екран или звучащите в ефир също да си припомнят правилата за правоговора, артикулацията, както и актуалните граматически правила, валидни за родния ни книжовен език. И да не забравят, че не всички, които ги слушат и гледат, владеят английски, и да се въздържат малко повече от употребата на чуждици (заемки предимно английски). Те не ги правят да изглеждат ,,по-отворени“ в очите на публиката им. Е, поне на по-интелигентната говорят по-скоро за бедност на лексикалния им запас на майчиния език.

Не съм в никакъв случай педант по отношение на съвременния български език. Та той е отворена система, която непрекъснато се променя и обновява! Тревожи ме по-скоро фактът за погазването на основни правила за правописа и правоговора му.

Това са норми и стандарти, които всички ние трябва да спазваме, когато имаме публични изяви или създаваме текстове за обществена консумация. При общуването на улицата можем да си позволим и някоя и друга волност, в обществената сфера обаче това е недопустимо.

* Авторката е старши научен сътрудник във Великотърновския университет

Коментари

Задължително поле