Проектират космически Ноев ковчег и летище за ракети Варненски ученици и студенти представят идеи в два конкурса на НАСА

Катастрофа с ТИР блокира движението по пътя между Враца и Оряхово

Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

Повишен интерес към достъпа до информация отчита Община Търговище

Родилното отделение в Благоевград с подарък от името на кмета д-р Камбитов

ТИР парна от мост на магистрала „Марица“

Гришо премина уверено през Кирьос и е на четвъртфинал на Аустрейлиън оупън (ВИДЕО)

Откриха ски сезона под връх Ком

Калоян Паргов: Вотът на недоверие разкрива слабите места в управлението и мобилизира БСП

Сирийските кюрди: Няма турски военни в Африн

Задържаха 19-годишен, опитал да подкупи полицаи с 50 лв.

В Бургас ражданията ще обърнат демографския срив Валери Симеонов на Бабинден в морския град

Соня Янкулова – опитът за саботаж срещу избора на председател на ВАС Номинирането в “12 без 5” на съдия с рекорден стаж в политиката беше поредният провал на задкулисието

Няма друг действащ български магистрат, който да има толкова дълъг политически стаж – осем години. Янкулова е част от изпълнителната власт

Покрай развинтените летни фантазии с елементи на плажно криминале и мирис на манатарки, почти никой не забеляза поредния акт на налагане на двойнствен морал от една обществена група като единица мярка за “нормалност”. Става въпрос за номинирането от трима членове на отиващият си Висш съдебен съвет на съдия Соня Янкулова за кандидат за председател на Върховния административен съд. И за да няма спекулации, трябва да подчертаем, че обект на настоящия анализ не са професионалните качества на г-жа Янкулова, а проявата на двоен стандарт от поредните проксита на задкулисието, които бяха активирани в опит да попречат на успешния завършек на процедурата по избора на един от “тримата първи” в съдебната система.

В последния възможен момент членовете на ВСС Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Соня Найденова издигнаха кандидатурата на Соня Янкулова срещу тази на съдия Георги Чолаков за председател на ВАС. Състезание с “един кон” за толкова висок пост в една от трите власти, наистина би изглеждало неестествено. Едва ли обаче само това беше целта на номинацията, защото тя се оказа преди всичко демонстрация – как нещо, което за едни е забранено, за други е даденост. Каквито и клиширани мотиви да бяха изложили в подкрепа на кандидатурата на съдия Янкулова, две от трите представителки на ВСС не просто зачеркнаха отстоявани почти пет години принципи на работа, но и поставиха себе си в услуга на интересите на сценаристи, чиито усилия по ерозирането на доверието в правосъдието не престават.

За да стане ясно кое е безпринципното в конкретната номинация, ще разменим местата на “добрите” и “лошите” в управлението на съдебната система, както обичат да делят членовете на ВСС поръчковите “медийни” бухалки на олигархията. В тази ситуация фактите биха изглеждали по следния начин: Ковачева, Карагьозова и Найденова номинират съдия Георги Чолаков, който преди това е предпочетен от мнозинството от съдиите на ВАС за техен председател. А сегашният ръководител на съда, чийто мандат изтича – Георги Колев, издига кандидатурата на загубилия – съдия Соня Янкулова. На всичкото отгоре, значителна част от професионалната биография на Янкулова е свързана с участието й като заместник-министър в две силови министерства в две правителства.

Не ни остава нищо друго, освен да си представим и какви биха били последиците при подобен сценарий: Председателят на ВКС Лозан Панов забравя поне за малко страховете от липсващите му два болта и укритата от Сметната палата имуществена декларация и в тандем с Калин Калпакчиев искат с извънредна точка от Пленума на ВСС да приеме становище срещу опитите за политическа и задкулисна намеса в работата на съдебната власт. “Решенията не се взимат във ВСС, а на вегански обяд с кютфета от киноа в ИКЕА”, възмутено би коментирал Калпакчиев, а Лозан Панов би призовал в трите си за деня участия в бТВ – за свикване на Велико Народно събрание, дълбока съдебна реформа и ако няма да е много нахално, но понеже няколко адвокати-лобисти са го наредили, а на тях не може да им откаже – да се пристъпи към приватизиране на прокуратурата. Макар и останала без легитимна подкрепа, ако се съди по резултатите от прекия избор на магистратите, върхушката на Съюза на съдиите в България ще излезе с открито писмо от името на всички 2236 съдии у нас, в което подкрепящите Янкулова са заклеймени като погазващи правото на съдийско самоуправление и защитници на статуквото. Провалилият се председател на провалилия се лабораторен партиен проект “Да, България” Христо Иванов в среднощни часове излива гнева си във Фейсбук срещу “чугуненото” мнозинство на главния прокурор, сайтовете на подсъдими и обвиняеми олигарси го мултиплицират, а водещите на сутрешните блокове по Нова телевизия и бТВ го изчитат по три пъти в ефир, при което не пропускат да повторят поне по три пъти – колко важна е “съдебната реформа”. “Неплатените” представители на несъществуващата организация “Правосъдие за всеки” тъкмо вече са се завърнали от морската си ваканция в Гърция и Испания, та вече може да стартират подготовката и на поредния Марш на безсрамниците, само изчакват жегата да отмине. Цялото “професионално” протестърско войнство и “безплатните” активисти на мрежата от грантови неправителствени организации вече заливат социалните мрежи с колажи по “шаблон” и “остроумни” статуси.

Колко много разходвана енергия и ресурс, ако само разменим местата на Георги Колев с тези на Ковачева, Карагьозова, Найденова, номинирали двамата кандидати между които този ВСС трябваше да избере бъдещият председател на ВАС. Флагрантен пример до какви висоти са достигнали последиците от систематичното налагане на двойни стандарти и непрекъснатите атаки на задкулисието срещу една или друга институция и личности, с цел осигуряването на властови позиции и ресурси за управление, а не на последно място – и на имунитет срещу наказателно преследване.

Фактите обаче са това, което пропагандните фабрики за “фалшиви новини” – медийните бухалки на олигархията, не можаха да заличат и което в крайна сметка доведе до избора за председател на ВАС на Георги Чолаков.

Няма как да се изкриви истината, че на заседание на Пленума на Върховния административен съд на 8 юни 2017 г. от 91 съдии по списък, участие взимат 79. От тях – публично и открито зад кандидатурата на Георги Чолаков застават 57 от съдиите – много повече от необходимите 50% плюс 1. За Соня Янкулова гласуват едва 22-ма съдии от ВАС. Точно този акт на съдиите, които недвусмислено изразяват предпочитанието си към един от двамата кандидати, беше потъпкан от членовете на ВСС Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Соня Найденова, които с номинирането на Янкулова, освен че пренебрегнаха съдийското самоуправление, отстъпиха и от собствените си позиции. Никак не бяха отдавна опитите на Ковачева и Карагьозова, а и на Найденова, използвайки именно проявите на съдийско самоуправление, да мотивират своята подкрепа към “вечния” кандидат за началник – съдия Нели Куцкова в процедурите по избор на председател на Софийския апелативен съд. И, ако участието в политиката като бивш заместник-министър на правосъдието и като неуспял кандидат за вицепрезидент да бяха сред основните пречки при избора на Куцкова за административен ръководител на САС, то политическото в биографията на Соня Янкулова е в пъти повече.

Докато почти цялата кариера на Чолаков преминава като съдия, макар и за кратко да е адвокат и нотариус, то Янкулова има дълъг период на професионално развитие, което е посветено изцяло на политиката. Всъщност, няма друг действащ български магистрат, който да има толкова дълъг политически стаж – осем години. Янкулова е част от изпълнителната власт в два управленски мандата – в правителствата на премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. От август 2001 г. до май 2008 г., Соня Янкулова е заместник-министър на отбраната. Влизането си в изпълнителната власт Янкулова дължи преди всичко на своя съгражданин и бивш съученик Николай Свинаров. И двамата са от Шумен, където завършват езиковата гимназия “Н. Й. Вапцаров”. Николай Свинаров също попада случайно в политиката. Още се носят легенди, как през лятото на 2001 г. адвокатът по това време Свинаров е потърсен по телефона от членове на “Юридическото лоби” в НДСВ с предложение да стане министър на отбраната. Обаждането едва не предизвиква пътен инцидент, защото Свинаров научава за бъдещата си кариера на министър докато шофира. Престоят на Свинаров и Янкулова в Министерство на отбраната, освен с дълъг период на адаптация и запознаване със специфичната работа в силовото ведомство, със сигурност се помни с покупката и боядисването в цвят “пепел от рози” на две БМВ-та, с които дъщерята на военния министър отива на абитуриентския си бал. Изглежда, че работата на Янкулова в МО далеч не е била приоритет, защото докато е заместник-министър, тя изкарва едногодишна специализация във Великобритания. От м. май 2008 г. до края на мандата на Тройната коалиция през юли 2009 г., Соня Янкулова е член на политическия кабинет на тогавашния вътрешен министър Михаил Миков. Периодът, който се помни с първите масови полицейски протести, както и с окървавяването на демонстрацията пред Народното събрание на 14 януари 2009 г.

Нещо повече, освен връзките на Янкулова с ключови играчи от политическата сцена, не са един и два смущаващите моменти, които съпътстват кариерата й в изпълнителната власт. От сделката за закупуването на френските хеликоптери „Кугър“, през разследването на взрива на склада за боеприпаси на МО в Челопеч – по което Янкулова лично е давала показания, та дори до участието й в работната група по скандалната приватизация на БТК, при която държавният телеком беше продаден за 430 млн. евро, при положение, че очакваните приходи в бюджета се изчисляваха на над 1 млрд. евро. И ако тези елементи от биографията й сигурно имат някакво обяснение, едва ли има морално такова (дори да е законно), за липсата в декларацията й пред Пленума на ВСС, на данни за лицата, свързани със съпруга й Игор Янкулов, който е вещо лице в съда и съдружник с други лица в общо 4 фирми, и на тези, свързани със сина й, имащ участие в три дружества. Последното очевидно е важно, защото в съдийската практика на Янкулова също има моменти, които поставят под съмнение безпристрастността й. Така например се откриват поне две съдебни производства, в които Янкулова не се е отвела от съдебния състав, въпреки че по едно от тях адвокат е бил бившият й шеф – Николай Свинаров, а по другото, като адвокат се е явил Илко Димитров, неин колега зам.-министър на отбраната по същото време, по което и тя е изпълнявала тази функция.

Така или иначе, неприятното усещане, което номинирането на Соня Янкулова донесе, не е свързано единствено с факта, че то пренебрегна мнението на мнозинството от съдиите във ВАС, нито, че издигащите кандидатурата с лекота заличиха собствените си упорито прокламирани принципи, а преди всичко със съмнението, че неговата реална цел беше опит за саботаж. Изборът на председател на ВАС е от ключово значение за олигархичното задкулисие. През този съд минава контролът върху почти всички решения на изпълнителната, местната, а и на съдебната власт. Заради това, още от края на 2016 г., предстоящата смяна на административния ръководител на ВАС е във фокуса на вниманието на подсъдими и обвиняеми олигарси. Неуспели да си осигурят властови позиции в изпълнителната власт и политическо представителство в парламента чрез провалилите им се партийни проекти, за олигархичните кукловоди се явява ключово превземането на повече територии в съдебната система. Макар и да разполага с пълен контрол върху т.нар. “председател на Върховния касационен съд” Лозан Панов, ключово за разширяване на влиянието на олигархията в съдебната система се явяваше инсталирането на подходящ председател и на другия Върховен съд. Освен всичко друго, това би осигурило и допълнителна преса и атаки срещу единствения останал непревземаем до момента елемент от правосъдието – прокуратурата. Сценаристите на изявите на Панов, Калпакчиев и останалите членове на ВСС, сред които и тримата, номинирали Соня Янкулова, бяха напълно наясно, че нямаха никакъв шанс да осигурят нейното избиране от “правителството” на съдебната власт и логично тази кандидатура се провали. Забавянето на указа на президента Радев за назначаването на Чолаков и публично изразеното му мнение, че изборът е следвало да се осъществи от следващия ВСС, обаче отново възбуди апетитите на олигархичното задкулисие, надявайки се процедурата да се повтори и кандидатурата на Янкулова отново да бъде извадена от нафталина – без да се изключват нейните професионални качества, заслуги и дори попадането й в секретна грама на Посолството на САЩ, която бива разкрита от “Уикилийкс”.
Със сигурност обаче, дори и това да не се случи и изборът на Чолаков да бъде утвърден от президента, горчивият вкус от номинацията на Янкулова задълго ще остане, защото тази кандидатура за пореден път разкри как всъщност действа кръгът „Арго“, съставен от провалени политици, обвиняеми олигарси и техните проксита. Точно заради това са нужни и радикални действия срещу хибридната война, която олигархията води срещу държавата и в частност срещу отделните институции в съдебната власт. И ако настоящият ВСС се съобрази с мнението на 57 от съдиите от ВАС, избирайки Чолаков на поста, то това не е слабост и зависимост, както се опитваха да го представят медиите-бухалки на Прокопиев и Донев, а точно обратното – възстановяване на доверието в правосъдната ни система и удар по задкулисието.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.