27-та Национална антарктическа експедиция приключи успешно

Йордан Арабаджиев, Съюз на международните превозвачи: 400 човека ще протестират в Страсбург срещу пакета „Мобилност“

Руски самолети с военни са кацнали във Венецуела

Кучета, предвождани от козел, нападат хора в столичен парк

Юлиан Ангелов, ВМРО: Искаме да запазим формулата „ОП“ и да се явим заедно на изборите, за да покажем единство

Лекар от Казанлък обяви гладна стачка

Митрополит Антоний: Църквата не толерира изписването на свещени текстове по сградите

Вучич: Сърбия никога няма да се присъедини към НАТО

Пхенян върна своите представители в междукорейската Служба за връзка

Гуайдо призова венецуелците да се подготвят за завземането на властта

Джасинда Ардърн разпореди пълно разследване на атаката в Крайстчърч

Днес е Благовещение

“Лъвове“, бийте заради Ивайло

Шестима израелци са пострадали след след ракетен обстрел от Ивицата Газа

Днес става ясно дали пакетът „Мобилност“ ще влезе в дневния ред на Европарламента

Според 88% от родителите шамаросването на децата е неефективно Голяма част от тях продължават да го прилагат

88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат.

Това показват данните от национално представително проучване, проведено от Агенция „Ноема“ по поръчка на Национална мрежа за децата в цялата страна, което включва както родители, така и млади хора, бъдещи родители и деца. Изследването представя и сравнителна информация с данните от проучване, проведено преди 5 г. от агенция ЕСТАТ.

Използването на телесни наказания намалява през последните 5 г. Въпреки това около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики като пространствена изолация, ненамеса при опасност от нараняване, причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза или подлютяване. Делът на родителите, които системно прилагат подобни практики, е около 1/4.

Участниците в изследването споделят, че прибягват до тези средства в момент на афект, безсилие и когато се страхуват, че ще загубят контрол над негативното поведение на детето си. Около 30% от родителите споменават гняв и обида като причини за прилагане на телесно наказание.

3/4 от децата, преживели телесни наказания, споделят, че това им е причинило болка. Най-честите емоции, които децата споделят, са на страх и тъга.

phpktvoor_559x_

Все повече родители осъзнават вредните последици и съответно, оценяват негативно прилагането на телесни наказания и други травмиращи практики. Нагласите по отношение на телесното наказание се променят към по-умерени и по-малко противоречиви, но остават в голяма степен консервативни.

Тревожен е фактът, че „твърдите“ привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещи родители.

Респондентите възприемат като по-травмиращи и по-срамни „възпитателните“ методи, причиняващи емоционални щети на децата – обиди, постоянно крещене, омаловажаване и подценяване. Това, заедно с обществената неприемливост, е една от причините подобни практики да се прилагат по-често вкъщи, отколкото на обществени места.

Институционалната среда също не се справя добре с премахването на телесни и сходни наказания. Изследването потвърждава, че в училищата и детските градини подобни практики са също често разпространени: 41% от родителите споделят, че децата им са потърпевши от вербално насилие; 22% – свидетелстват за телесно наказание като удар или причиняване на болка, а 14% – за практики на игнориране.

Проучването показва, че има срив в доверието към държавата, гарантираща правата на децата. Делът на родителите и младите хора, които биха се обадили на тел. 112 при малтретирано дете, е намалял съответно с 22 и с 30 пункта.

Държавните институции не се разпознават като подпомагащи родителите в осъществяването на позитивно възпитание. В същото време обаче се наблюдава стремеж към повишаване на обществената отговорност – намалели са отрицателните нагласи към намесата на странични наблюдатели и съобщаването в случай на насилие към дете.

Докато през 2013 г. 80% от хората са смятали, че намесата в семейните разправии на други хора води само до неприятности, то през 2018 г. делът им е спаднал на 56%.

php8ryfmq_559x_

Проучването установява още чувствително повишаване на нивото на тревожност сред родителите и младежите през последните 5 години. Ако пред 2013 г. хората, които са оценявали своето населено място като „най-безопасно“ или „по-скоро безопасно за деца“ са били около половината от респондентите, днес те са около 40%.

Преди 5 г. агресията е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес родителите я поставят на първо място по опасност, заедно с разпространението и злоупотребата с вещества като алкохол, цигари, наркотици, както и лошата приятелска среда.

Тези комбинирани фактори водят до тенденция детето и възпитанието все повече да се свързват с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удовлетворение. Причината за това са все по-големите изисквания към родителите как да осъществяват възпитанието, на фона на все по-голямата им самотност в това предизвикателство.

Ако по времето, когато днешните родители са били деца, възпитанието се е възприемало като отговорност на цялото общество, днес то се определя като задача единствено и изцяло на родителите. В големите градове тези тенденции се усещат по-ясно, поради по-напрегнатия ритъм на живот и относително по-малката помощ, която получават родителите. Повишената тревожност за децата и по-голямата отговорност на родителите води към стремеж към по-голям контрол върху детето във всички основни аспекти на неговия живот.

Общуването с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща нейният дефицит. В сравнение с данните от 2013 г. видимо намалява времето, което родителите прекарват с децата си. То заема най-малка част от родителското време за децата – около 14-15%.

Напрегнатото ежедневие, дефицитът на време и неадекватна помощ са предпоставки за неразбиране на причините за нежелано поведение на децата, а оттам – и за неадекватна родителска реакция спрямо това поведение.

Около 67% от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали някога проблем. В същото време, едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Едва 5-6% могат да посочат име на конкретна организация или институция в помощ на децата.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Намеса на държавата трябва да има само при истински психологически и физически тормоз, но никога не за шамар, особено ако той е заслужен. Децата са преди всичко деца на родителите си, и чак тогава на държавата, чиито интереси може сериозно да се разминават с интересите на обществото.
    Пример: силно педофилско лоби плаща на еди си кои институции да отнемат деца за най-малкото, за да може после те да ги осиновяват и да се гаврят с тях както си искат. Практикува се в някои иначе много напреднали страни. Със сигурност травмата от принудителен сексуален контакт (особено ако е хомосексуален ) надминава многократно травмата от забит шамар.

    И между другото, детската психика е доста по-силна, отколкото някои си мислят. Възрастните са слабите, не децата. Поне в някои случаи. Доказателство: Възрастна чума ако ви обиди, ще ви развали целия ден. Пък не дай си боже тръгнете да спорите с нея, или пък я ударите. Детето ще ѝ се ухили, и ще ѝ покаже среден пръст, и нито ще си сложи думите ѝ присърце, нито пък ще тръгне да спори с нея. Не случайно лошите възрастни хора се страхуват от деца.

    Детето няма да се травмира, ако получи добре заслужен шамар. Да, ще се разреве от яд и безсилие, че не е станало неговата, но до следващия ден ще му е минало. Не е като да му е пречупен характера, защото то осъзнава, че е сгрешило. Безпричинният бой, незаслуженият бой – това вече травмира. Понякога възрастните са твърде мързеливи да проверяват какво точно се е случило, но бързат да удрят. Това вече травмира и озлобява детето, и не трябва да се случва.

  2. Науката педагогика ясно го е формулирала: успешният възпитателен процес е резултатен САМО при неразривното съчетаване в подходяща форма на убеждение, принуждение и наказание !!!!!

  3. Науката педагогика ясно го е фopмyлирала: успешният възпитателен процес е резултатен САМО при неразривното съчетаване в подходяща форма на yбеждениe, пpинуждeние и наказание !!!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.