Стево Пендаровски: Ако не бяхме част от антифашистката коалиция, днес нямаше да имаме своя държава

Макар днес да е трудно да се даде отговор на големите исторически дилеми, които бяха актуални преди много години, може да бъдем сигурни, че ако не бяхме част от антифашистката коалиция днес нямаше да имаме своя държава. Това заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в речта си в рамките на тържествената празнична програма за отбелязване на Деня на народното въстание, 11 октомври, в Прилеп, съобщи специално за БТА агенция МИА.

"Всички документи и манифести от Народноосвободителната война, широката международна подкрепа и признание за нашата борба недвусмислено потвърждават, че само като част от антифашистката коалиция можехме да постигнем своя собствена и свободна държава", подчерта Пендаровски.

Тази година, посочи той, когато отбелязваме 80 години от началото на Народното въстание, честваме и 30 години от независимостта.

"Днес, когато в цялата страна празнуваме Деня на народното нъстание, отдаваме почит на смелите мъже и жени, които се жертваха за нашата свобода и държавност", каза Пендаровски.

Основите на тази държава, изтъкна Пендаровски, са илинденски и антифашистки и в онзи момент, в който бихме забравили това, ние самите бихме работили за сриване на единственото място на света, което можем да наречем свой дом.

"Макар и победен, фашизмът за съжаление и до ден днешен не е напълно изкоренен. Тази ужасна идеология, която мрази различните, презира уязвимите и е безразлична към страдащите, винаги се явява отново в периоди на дълбоки кризи. Ксенофобията, расизмът и другите типове неофашизъм са вечният неприятел на вроденото достойнство на човека и свободата на народите. Същевременно много от старите пропаганди присъстват тук и днес, но в нов формат, проникват в македонското традиционно и дигитално пространство. Макар да идват по нови пътища и в нови форми, фашизмът и пропагандите имат една и съща цел, да всяват раздор и омраза сред хората. За да можем да им се съпротивляваме, трябва да се научим да ги разпознававме и да ги отхвърляме", посочи държавният глава.

Според него "пред нас е задачата да пазим свободата и демократичните ценности и отдадено и отговорно да допринасяме за съвместния живот".

"Република Северна Македония трябва да продължи да полага усилия да бъде част от прогресивния свят, като при това държи сметка за достойнството и на гражданите, и на държавата. Чрез гражданско и национално помирение, чрез върховенство на закона и повишаване на качеството на живота да върнем надеждата у младите, че могат да се реализират тук, в своето отечество. И с това да имаме за цел създаване на справедливо и свободно общество на равни хора, за каквото мечтаеха нашите славни герои, в чест на които сме се събрали днес тук всички ние", подчерта Пендаровски.

Президентът изтъкна, че "въстанието е започнало в най-мрачния час на нашата история, а десетилетията на национална обезправеност, насилствена асимилация и пропаганди са кулминирали с фашистката окупапация през април 1941 г."

"Като идеология на злото, която дели народите на висши и нисши, фашизмът даде право на по-силния да управлява брутално по-слабите. Като не можеха повече да гледат терора над народа, на 11 октомври 1941 г. борците на прилепския партизански отряд "Гоце Делчев" дадоха началото на народното въстание като тогавашен последен етап от историческата приемственост в борбата за свободна македонска държава. Приемственост, защото те продължиха да вървят по пътя на илинденците", каза държавният глава.

Сред партизанските отряди, добави той, нито един не бил наречен на Маркс и Енгелс или Сталин, а вместо това са носели имената на македонските революционери Даме Груев и Пере Тошев, Сандански и Влахов, Питу Гули и Добри Даскалов.

"Нашият принос в победата на глобалната антифашистка коалиция не беше пренебрежим. Имахме едно от най-жизнените партизански движения в Европа, което даде около 25 000 жертви за четири години", подчерта Пендаровски.

Кметът на община Прилеп Илия Йованоски посочи, че "наше задължение като съвременници е да спазим завета, да пазим свободата, да градим съвременно общество, което се основава на демократични принципи и в което живеят свободни и демократични граждани".

"В този момент ние изпълняваме това, Прилеп се изгражда, напредва във всички сфери, инфраструктурно, екологично, културно, социално и т.н.", каза Йованоски, изпращайки послание да уважаваме миналото, да градим настоящето и да отворим път за стабилни основи към бъдещето, крачейки твърдо, храбро, с ясна цел и визия.
Председателят на общинската организация на Съюза на борците от Прилеп Круме Соколовски изтъкна, че 11 октомври е символ на македонската непокорност. След много въстания, както каза той, това е първото освободително въстание, което е осъществило стремежите на много поколения борци в богатата история на страната за нейната свобода.

"Затова днес, на това свято място, отдаваме почит на всички онези, които се вградиха в основите на нашите поколения. Първият въстанически изстрел не е бил само символичен акт, а автентично свидетелство за избора на македонския народ и членовете на останалите общности да бъдат на страната на антифашистката коалиция в борбата против голямото зло на човечеството - фашизма, като най-тъмна идеология и най-силно отрицание на общоцивилизационните и демократични ценности", подчерта Соколоски.