На Балканите и у нас без омраза

За реалните факти около атентата в църквата „Св. Неделя“

Ще започна с нобеловия лауреат босненеца Иво Андрич автор на „Мостът на Дрина“, който казва за своите сънародници, че без омраза не могат да съществуват. Историята обаче показва, че това се отнася за повечето граждани на Балканите, като ние не правим изключение.

Поводът е предаването „ История БГ“ по националната телевизия от 14.04.2025 г. В него най-подробно и професионално трима вещи историци разказаха в най-големи подробности как е организиран и извършен атентатът в църквата „Св. Неделя“ на 16.04.1925 г. Безспорно делото е чудовищно. В него загиват 130 души и над 500 са ранени, като между жертвите има и деца.

Бедата е, че в предаването не се обели и дума какво последва след атентата - зверското убийство на над 1000 леви интелектуалци, нямащи нищо общо с него (цифрите за жертвите са от британския историк Робърт Гервард в „Победените“). Между тях са Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров и т. н. Нито дума, че в това време за тези събития Анри Барбюс пише „Палачите“. Нещо повече, цитира се кървавият професор министър-председател Александър Цанков, така са спасили държавата. И да припомня думите на един от тези „спасители“, според чийто разказ са вкарвали незаконно задържания в подземието на казармата, което се намира на мястото където сега е големият фонтан на НДК и са го поканвали да седне на стола.

Следва въпрос „От къде имате този пръстен?“ и в същия миг отзад се мята въжето и двама души дърпат „докато му спре сърцето“. И така спира сърцето на автора на „Септември“, на изключителния журналист Йосиф Хербст и на още стотици, нямали нищо общо с атентата „врагове“ на България според Александър Цанков, военния министър Иван Вълков и началника на разузнавателния отдел кап. Кочо Стоянов.

Абсурдът е, че те са удушени не от полицията, а от офицери от армията, някои от които също герои от Първата световна война. Всички от останалите живи удушвачи са осъдени през петдесетте години и остават живи поради давност на престъплението. А вдовицата на Йосиф Хербст, дъщерята на Петко Каравелов - Виола, години след април 1925 г. умопомрачена ходи и спира непознати с въпроса „Не сте ли виждали господин Хербст?“. Защото всички удушени се водят официално за безследно изчезнали. Наистина безследно изчезват натъпканите им в чували трупове и само на бившия Илиенски форт случайно бе намерен черепът с изкуственото око на Гео Милев. Този враг на народа (по Ал. Цанков) го загубва в боевете на Дойранската епопея.

Всичко това водещият и професорите историци от предаването го знаят много по-добре от мен. А защо го премълчават? Още повече, че нито една от споменатите жертви не е член на БКП и нямат нищо общо с Коминтерна, който е поръчал атентата.

Във вестник „Труд news“ сякаш предусещайки това предаване (а и в други медии) предложих да се направи обща панихида и обществено честване както на жертвите в атентата, така и на избитата след него лява интелигенция, като първа крачка на помирението. Срещу омразата, каквато и да е тя. Защото сме един народ.