Храните ни най-скъпи, а заплатите най-ниски

С минимална заплата купуваме 9 кошници с основни храни, а в Германия - 28 кошници

Румъния увеличава преднината си

Заплатите ни са най-ниски сред държавите от ЕС, но оризът, прясното мляко, олиото и краставиците ни са най-скъпи сред страните-членки, за които от КНСБ следят движението на цените на основните храни.

От КНСБ следят цените на малка потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки (19 храни плюс бензин) в седем държави от ЕС - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България. Цената на ориза в България е средно 2,70 евро за кг и е най-висока в сравнение с цените в останалите изследвани шест държави от ЕС. В Румъния оризът е близо два пъти по-евтин, отколкото у нас - средно 1,40 евро за кг. Във Франция цената на ориза е средно 2,25 евро, а в Германия е 2,29 евро за кг.

Прясното мляко с 3% масленост в България също е най-скъпо. Средната му цена у нас е 1,78 евро за литър, а в Румъния е едва 1,09 евро. Във Франция и Германия, където заплатите на хората са в пъти по-високи от нашите, продават млякото средно съответно по 1,37 евро и 1,55 евро за литър. И то при положение, че фермерите във Франция и Германия получават по-високи заплати от българските фермери. Заплатите в мрекопреработвателните предприятия и в магазините за търговия на дребно, както и заплатите на шофьорите във Франция и Германия също са по-високи от тези на хората на същите позиции в България. Наемите и разходите за строителство на магазини в страните от Западна Европа също са по-високи от тези при нас. Но въпреки всичко това млякото ни е най-скъпо.

Същата е ситуацията и при олиото, въпреки че България е голям износител на олио. Средната цена на олиото в страната ни е 2,19 евро за литър. Това ни поставя на първо място по най-скъпо олио сред изследваните от КНСБ страни. В Румъния средната цена на олиото е само 1,61 евро, което е значително по-малко от цената в България. В Германия и Франция средната цена на олиото е една и също - 1,79 евро за литър. Оказва се, че по цени вече сме надминали държавите от Западна Европа, макар че по заплати сме далеч зад тях.

Краставиците ни също са най-скъпи. Средната цена на краставиците в България е 2,81 евро за кг. За сравнение в Румъния ги продават за 1,20 евро за кг, което е по-малко от половината от плащаната от нас цена. Краставиците във Франция са още по-евтини - средно 1,19 евро за кг, а в Германия цената им е 2,37 евро.

Минималната заплата в България е 1077 лв., което прави 551 евро. А цената на кошница от 20-те основни стоки, наблюдавани от КНСБ, е средно 61,15 евро. С минималната заплата в страната ни могат да бъдат купени 9 такива кошница с основни храни плюс бензин. Същата кошница от храни в Румъния струва само 48,53 евро. А с минималната заплата в Румъния от 814 евро може да бъдат купени 16,8 кошници с основни храни. Хората с минимални заплати в страните от Западна Европа могат да купят още повече хранителни продукти. Например във Франция с минималната заплата може да бъдат купени 26,2 кошници с храни, в Германия - 28,1 кошници, а в Нидерландия - над 30 кошници.

В Хърватия с минималната заплата може да бъдат купени 16,8 кошници с харни, при 15,5 кошници година по-рано. В Румъния кошниците, които може да бъдат купени с една минимална заплата, в рамките на година са нараснали от 15,2 на 16,8. В България също има увеличение, но е значително по-бавно - от 8,2 кошници преди година на 9 кошници сега. При такова развитие на икономиката на страната ни никога няма да можем да догоним не само страни като Германия и Франция, а дори Румъния и Хърватия. Цените на стоките все по-бързо доближават европейските нива, докато при ниските доходи нарастването е бавно, от което следва ограничение на потреблението.

Хлябът поскъпна с 20 на сто

Зелето е рекордьор по повишение на цените

Кошница от 20 жизнено важни стоки (19 храни и бензин) в рамките на година е поскъпнала с 5,5% и средната є цена е достигнала 119,60 лв.

Токът поскъпна с 10% за година

Зелето е рекордьор по повишение на цените. През месец март цената му е средно 2,99 лв. за кг, при 1,80 лв. година по-рано. Това представлява увеличение с над 66% в рамките на година, показват данни на КНСБ. Кошница от 20 жизнено важни стоки (19 храни и бензин) в рамките на година е поскъпнала с 5,5% и средната є цена е достигнала 119,60 лв.

Цената на краставиците е нараснала с близо 24 на сто до 5,50 лв. за кг. Това обяснява защо краставиците в България са най-скъпите в страните от ЕС, за които от КНСБ следят цените на основните храни. В рамките на година хлябът е поскъпнал с близо 20 на сто, като конкретно за хляб “Добруджа” от 830 грама повишението на цената е средно със 17,9 на сто. Брашното е поскъпнало със 17,8%. Причина за това е връщането на ДДС за хляба и брашното на стандартното ниво от 20 на сто. Връщането на ставката на ДДС директно удари джоба на потребителите, което се отразява на покупателната способност на населението и на общата инфлация в страната.

Освен цената на хляба, има още редица цени на стоки и услуги, които са повишени в резултат на административни решение. Например токът за домакинствата в рамките на година е поскъпнал с 10 на сто. Повишението на цената на тока за бита от 1 януари 2025 г. стана в резултат на административно решение на министъра на енергетиката в служебното правителство Владимир Малинов, който увеличи квотата за потребление на домакинствата на скъп ток от въглищните централи. 

От началото на годината освен токът, поскъпнаха и редица други административно определяни цени, като например таксата за издаване на лични карти, както и размерът на такса смет в много общини в страната.
Цените на производителите на хранителни продукти за година са нараснали с 23,5%. Според КНСБ това ще се отрази на крайните цени за потребителите през следващите месеци.

Пламен Димитров, президент на КНСБ:

Хора излизат на улицата, искат по-високи доходи

Искат НСИ да изчислява заплата за издръжка

Да бъдат осигурени още средства в бюджета за 2025 г., така че заплатите в администрацията да бъдат увеличени поне с 10 на сто, настояват от КНСБ. С приемането на бюджета за 2025 г. депутатите осигуриха пари за увеличение на заплатите на военни и полицаи с до 50%, но в редица администрации повишението беше само с 5 на сто. Хората са недоволни и няма да се примирят, ще са на улицата, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Да бъде приета методология за официално измерване от страна на Националния статистически институт на “заплата за издръжка”, настояват още от КНСБ. Целта на синдикалната организация е приближаване на минималната заплата до заплатата за издръжка. Страната ни продължава да е с най-ниско ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, заяви Пламен Димитров. Затова според него е необходимо в средносрочен план да продължи ръстът на работните заплати, което да гарантира, че доближаваме доходите в икономически по-развитите страни.

Разликата във възнагражденията нараства

Дават 551 евро на месец, а в Германия четири пъти повече

Един час труд в България струва средно 10,60 евро, при 33,50 евро за страните от ЕС.

10,6 евро за час труд

Минималната заплата в България е 551 евро, а в Германия е близо четири пъти по-голяма - 2161 евро, показват данни на Евростат. В Люксембург минималното възнаграждение е още по-голямо - 2638 евро. Най-близо до нас по минимална заплата е Унгария със 707 евро.

Минималната заплата в България в рамките на година е нараснала с 15,5%. На пръв поглед това представлява голямо увеличение, на фона на ръст на минималната заплата в Германия с 5,2 на сто. Но не като процент, а като сума, минималната заплата в България е нараснала със 144 лв., а в Германия с 202 лв. Оказва се, че не само не догонваме Германия по ниво на доходите, а изоставаме още повече.

В рамките на година като процент най-много е нараснала минималната заплата в Румъния - с 22,8 на сто. В резултат минималната заплата в Румъния вече е 814 евро на месец.

Разходите на бизнеса за един час труд в България са средно 10,6 евро, което ни нарежда на последно място сред държавите от ЕС. Най-близо до нас е Румъния, където един час труд струва 12,50 евро. Средно за страните от ЕС един част труд струва на фирмите 33,50 евро.

За родители с едно дете са необходими 3500 лв.

2000 лв. заплата е нужна за издръжка на сам човек

Брутната заплата за издръжка на един човек доближава 2000 лв.

1,6 млн. са с доходи под заплатата за издръжка

За издръжка на работещ човек, който живее сам, е необходима нетна заплата от 1521 лв. на месец, изчислиха от КНСБ. Това означава, че брутната му заплата трябва да е 1960 лв.

За издръжка на тричленно семейство от двама възрастни и едно дете до 14 години са необходими 2738 лв. на месец, показват данните на КНСБ за месец март. Това означава, че двамата родители трябва да работят за брутни заплати от по 1764 лв., или единят от тях да работи за брутна заплата от 3528 лв.

Необходимият доход за издръжка нараства с 4,6% за година, а в рамките на първото тримесечие на годината увеличението е с 3,2%. Оказва се, че след като през миналата година имаше затихване на инфлацията, от началото на настоящата година има съществено поскъпване на редица стоки и услуги. В рамките на година необходимият доход за издръжка на сам човек е нараснал с 67 лв., а доходът за издръжка на тричленно семейство се е увеличил със 122 лв. Само през първото тримесечие на годината доходът за издръжка на сам човек е нараснал с 47 лв.

1,598 млн. работещи хора имат осигурителен доход през февруари под брутната заплата за издръжка на сам работещ човек - 1960 лв., при общо 2,581 млн. осигурени (без земеделски производители и самоосигуряващи се граждани), обявиха от КНСБ. Оказва се, че 61,9% от работещите хора на трудово или служебно правоотношение имат осигурителен доход под заплатата за издръжка. Осигурените на пълно работно време са 2,126 млн. човека, като от тях на минимална заплата са 282 хил. души (13,3%).